В петък се случи нещо наистина исторически важно. След 11 години отпор, Нидерландия каза „Да” на България в Шенген, признавайки напредъка ни във върховенството на закона и опазването на европейските граници.
Два дни по-рано и Австрия промени наполовина позицията си. Заяви, че приема влизането ни в Шенгенското въздушно пространство.
Някой разбра ли за това? Някой разбра ли, че българите сме на крачка да пътуваме в ЕС без унизителното висене по срамни опашки като жители на страни от третия свят, а българският бизнес ще спечели милиони, възползвайки се от предимствата на зоната за свободно движение?
Не, защото най-хубавата новина за международното признаване и позициониране на страната ни бе похлупена заедно с новия сняг под ледените преспи на кремълската пропаганда за един паметник на окупационната съветска армия, който на всичко отгоре е опасен за живота и здравето на минаващите край него. И за едно интервю на руския посланик Митрофанова, която едва ли щеше да разтърси света с нещо по-различно от опорните точки на Путин в годишната му пресконференция.
Днес никой не се интересува какво е искала да каже Митрофанова, защото всички се упражняват по темата има ли цензура в България. Но зад вътрешнополитическия скандал, в който всеки се опитва да трупа точки на гърба на Делян Пеевски, се случи нещо наистина тревожно.
Какво виждат партньорите ни в ЕС и НАТО? В момента, когато България трябва да финализира евроатлантическото си присъствие по най-убедителен начин с пълноправно влизане в Шенген, българите дават мило и драго за съветски паметник и не искат да чуят нищо друго освен думите на руския посланик.
Всъщност, това изобщо не се случва за първи път. Винаги, когато страната ни е изправена през исторически и цивилизационен избор за бъдещото си развитие, руската пропаганда, която е изключително умела в намирането на пътища, хора и средства за налагането си, успява да ни извае образа на пета колона. Така бе и когато ставахме членове на НАТО, и когато влизахме в ЕС.
Помните ми умишлено насажданите страхове, че ако затворим руските трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй ще останем на тъмно, а малкото ток, който ще имаме, ще е на космически цени, защото ще го внасяме? Е, нищо подобно не се случи, разбира се.
Днес говорим за 7-ми и 8-ми блок на централата, но не руски. Което със сигурност опъва нервите на Кремъл заедно със спрения руски газ, посечената дерогация на „Лукойл”, ликвидацията на „Белене”. И най-вече – с твърдата подкрепа за Украйна. Това е подкрепа за демокрацията и върховенството на закона, каза в неделя Мария Габриел, подчертавайки, че страната ни е суверенна и решенията й също са суверенни.
Защо гръмна скандалът Митрофанова и защо голямата тема за мястото на България – в ЕС или с Русия, бе принизена до скандал за цензура?
Само по себе си решението за избор на гост в БНР е не просто неуместно или „политически некоректно“, то е провокация и към евроатлантическата ориентация на страната ни и към българските граждани.
И генералният директор на БНР Милен Митев и председателят на СЕМ Соня Момчилова заявиха директно в лицето на Волгин, че причината за свалянето на интервюто не е опит за цензура или държавна репресия (както се пробваше да го изкара радиоводещият), а простият факт, че интервюто не отговаря на стандартите на медията за обективна и качествена журналистка.
С две думи БНР е осъзнало, че като обществена медия не просто е недопустимо да бъде записан официален представител на страна агресор като Русия, но още повече да бъде допуснато Митрофанова да се опитва да внушава пропагандните тези на Кремъл.
Какво последва от целия този фарс? Нищо. Освен доста кресливите реакции на партии като „Възраждане” и БСП, успя да очертае кои са истинските защитници на евроатлантизма у нас.
Не за пръв път Делян Пеевски като председател на ПГ на ДПС влиза в директен сблъсък по теми, активно изработени от Митрофанова. Такъв пример е казусът с Руската църква, която посланичката си позволи да заключи. А Пеевски беше първият политик, осмелил се явно да се противопостави на подобни арогантни действия.
Самата ДПС пък още от първия ден на войната в Украйна заяви ясна позиция, осъждаща руското нахлуване и настоя българския парламент да изрази категорично своята позиция, гласувайки декларация с този текст. Без твърдата позиция на ДПС тогавашният премиер Кирил Петков щеше да отиде на заседанието на европейските лидери за Украйна без официална позиция на държавата си, осъждаща агресията на Путин.
На този фон, че Пеевски е единственият, който публично изрази онова, което всеки мисли, но не казва на глас, едва ли е учудващо.
Опитът на прокремълските проксита у нас – в медиен и политически план, да изкарат, че забраната на интервюто е в следствие на реакцията на Пеевски – е плосък начин да се очерни този, който единствен защити евроатлантическото лице на страната ни срещу руските интереси.
И още нещо. Когато изобщо Русия споменава цензура, би трябвало да всички да помним как режимът на Путин наказва инакомислещите.
В случая с Митрофанова, цензурата не е върху нея. Направен бе опит да се цензурира успехът на България за влизане в Шенген. А това е национално предателство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
