Наш топ водещ направи своя седмичен коментар. В него обаче има детайл, който трябва много добре на бъде разбран от сънуващите розови сънища на миналото у нас.
Ето част думите на Светослав Иванов.
България е на автопилот. Тя пърпори. В нея се кърпи, не се създава, коментира той.
Човек каквото и да е учил, където и да е пътувал, каквото и да е видял и преживял, вероятно е имал съсед, който е прекарал живота си в лежане под кола. Мъж, чието лице трудно визуализираме, но помним краката, които стърчат изпод колата. Бърника си нещо, а ти отиваш на училище. Ръчка по колата, а ти завършваш училище. И университета завършваш, но той си е все така там - цвета на машината поизбледнял, но мъжа лежи ли, лежи. Когато се замислиш върху това, си даваш сметка, че рядко си виждал тази кола в движение, а стърчащите крака под нея са неизменна част от пейзажа.
Тези два образа - на мъж и автомобил толкова силно са се слели в съзнанието ти, че дори и да видиш човека, трудно го възприемаш като изправен, а когато видиш колата, имаш чувството, че тя се движи напред с двата стърчащи крака. Сигурен съм, че сте го виждали - във вашия град или квартал, улица или село.
Да кърпим, а не да създаваме. За да пърпорим.
Трудна орисия, родена сред лишения и спомени, че млякото струвало 12 стотинки.
Малцина си дават сметка, че точно това е причината за икономическия колапс на тоталитарната система.
Когато държавата регулира цените, тогава премахваш основния пазарен принцип - стремежът към печалба.
Когато той отсъства, няма мотив да произвеждаш по-качествена стока от конкурентите си, защото нямаш конкуренти. Изпълняваш някакви норми и точка - никой не го интересува дали стоката е качествена. Дори и тогава продаваш под себестойност, трупайки огромни загуби. Продаваш на потребители чийто заплати също се регулират. Инициатива всяка тука оставете, както би казал поетът. Няма иновации, просто кърпиш. А безкрайното кърпене е добродетел само в разказа на Йовков - "Серафим".
Оттогава изминахме дълъг път. Нека не се самобичуваме, че българското общество няма своите големи победи. Това означава да отречем надеждите и търпението, с което нашите родители прекараха най-хубавите си години сред икономическата несигурност на прехода, но успяха да възпитат хора с добро образование и много надежди за бъдещето. Надявам се и ние в момента да възпитаваме децата си по този начин. България отдавна не е онази затворена страна, обществото ни познава света с всичките му полюси, положителни и отрицателни страни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
