Повече търпение, смирение, въздържание и покаяние. Това са духовните венци, които не бива никога да увяхват.
Това каза в последното си интервю приживе митрополит Йоаникий, посветил над половин век от живота си на огромната Сливенска епархията, сякаш предусещайки драматичните събития за престола му.
Богохулната битка
Тя започна още в деня на смъртта му, когато няколко медии услужливо вкараха в обръщение името на наследника му - Йеротей.
Огънят на напрежението около избора спря едва на 18 февруари, когато като първи кандидат беше избран именно Агатополският епископ, дългогодишен викарий на Йоаникий. За втори кандидат надделя Константийският епископ Михаил.
Според устава на църквата изборът на нов митрополит следва две стъпки - първо епархията определя чрез гласуване двама кандидати измежду епископите, отговарящи на изискванията, а след това Светият синод избира един от тях.
Но дойде изненадваща развръзка.
Опороченият вот
Две жалби на ставрофорен иконом Евгений Янакиев осветиха зловещи подробности по време на избора, който направиха 42-мата избиратели, поравно клирици и миряни, от седемте духовни околии на Сливенската епархия.
Макар да не бяха публикувани подробности, лъсна нелицеприятна истина, до болка позната ни от светските избори - за нагласен вот, за фаворизиран кандидат.
Нещо повече - огласени бяха злоупотреби на Агатополския епископ с имоти по морето.
Очаквано, седмица по-късно, след изнесения пред митрополитите доклад за опорочения вот от организатора на избора - Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, вотът беше касиран и то с огромно мнозинство. Само двама митрополити - Видинският Даниил и Неврокопският Серафим, се обявиха срещу решението.
Протестите
Ден по-късно Сливен осъмна с протести на привържениците на Йеротей, които после се събраха и в Бургас. Направиха дори невижданото - пренесоха камери и обективи за молитвата си на гроба на митрополит Йоаникий.
Важно решение на Светия синод обаче остави на заден план регионалните брожения в епархията. Поводът бе приетата нова синодална наредба, която променя правилата, по които оттук нататък ще се избират митрополити. Първият от тях ще е Сливенският - на 13 март. Промяната, приета с огромно мнозинство от висшите духовници, предвижда миряните да не участват в избора на митрополити, а той да се прави изцяло от Светия синод, който ден по-рано ще излъчи листа от достоизбираеми епископи. За всеки ще се гласува индивидуално. Накрая Синодът ще излъчи митрополит измежду двама, за които има изискуемо мнозинство.
Мотивите
За последните години Светият Синод на два пъти бе изправен пред необходимостта да касира избор на епархийски избирателни събрания, съставени паритетно от клирици и от миряни.
Митрополитите влязоха в ситуацията на предпоставен избор, "което не може да бъде определено другояче, освен като недопустима интервенция и разрушаване на йерархичния ред в Църквата."
Те са категорични, че е налице системен проблем - въздействие на външни за църквата фактори и на съображения, различни от това избирателни събрания да предлагат на Светия Синод най-достойните от достойните кандидати.
Припомня се, че по повод участието на представители на духовенство и на миряни при вземането на важни за живота на църквата решения Вселенската църква има ясна установена стародавна практика и отдавна е приела съответните канонични разпореждания. Нещо повече - това е практика в почти всички поместни православни църкви.
Реакциите
Първият коментар дойде от Отец Севастиян, който доскоро беше архиерейски наместник в Бургас. Той отправи апел към Светия Синод да преразгледа решението си, защото принципът на съборността е "много важен и тя трябва да бъде отстоявана“.
Още по-емоционален бе отец Николай Димитров, който каза, че шокът от решението на Синода е бил за клириците толкова голям, че те са се почувствали като разпръснато стадо.
Веднага след техните изказвания в медиите се показаха подписки в Бургас и Поморие срещу решението на Светия синод, а поредица коментатори поискаха намеса на държавата, защото след като финансирала щедро най-голямото вероизповедание, трябвало да контролира начина, по който се спазва висшият нормативен акт на църквата - Уставът.
Въпросите
Някой вярва ли, че държавата, която не може да оправи битовите си управленски бакии, ще тръгне да се намесва в духовните дела?
Не беше чак толкова отдавна, когато "Промяната" влизаше с маратонки в храмовете, а после чакаше с месеци покана за среща със Светия синод.
Не е избледнал и споменът за тежките времена на пандемията, когато Борисов затвори държавата, но не посегна на храмовете, признавайки, че "началник" му е само Бог.
Цялата тази сага: Истерията около избора на Сливенския митрополит, а после и около вътрешната процедура на Светия Синод, има много горчив привкус. Защото поставя големия въпрос: Случайно ли разклащането в държавата съвпада с напрежението в църквата, провокирано от протестите? И ако отговорът е отрицателен, трябва да се замислим кой атеист и мрачното минало преди демокрацията има интерес от това във време на чудовищна бездуховност, да ни отнеме и вярата. Под благовидния претекст, че се нарушава демокрацията и че всички сме равни пред Бога.
Забравихме ли разликата между кесаревото и Божието?
Загубихме ли паметта, че православният ни храм е крайъгълният камък, основата, която е крепяла българина в най-трудните му дни?
И днес тя остава последното убежище на единението, състраданието, покаянието, на милосърдието и прошката. На духа и душата.
Загубим ли и него, месец преди Великденския пост, ще влезем в пламъците на раздора, които опустошават всичко.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
