Един от най-успелите и уважавани български имигранти в Чикаго Хамид Русев е починал, съобщи BG VOICE, позовавайки се на негови близки.
Хамид Русев бяга преди 60 години от комунистическия режим в България заедно с Шефкет Чападжиев, с когото ги свързва дългогодишно приятелство.
В Чикаго двамата се превърнаха в основните стълбове, около които се изгради образът на нашата малка България в голямата Америка.
Години наред Хамид посреща генерации български емигранти в Чикаго, където създава първия български ресторант "Родопа".
Дълги години е издател и спонсор на вестник "България".
Любовта му към отечеството е пренесена към многото български емигранти, на които е помогнал. През 2022 година получи награда от Държавната агенция за българите в чужбина.
Хамид Русев има забележителна съдба. Заедно с Чападжиев, в далечната 1964-та година, са тръгнали с кораб от пристанището в Пирея за Америка на 24-ти април, когато е рождения ден на Шефкет и са пристигнали след 11 дни на 5-ти май, когато пък е рождения ден на Хамид.
И на тях, като на много наши настоящи имигранти в Чикаго, не им е било леко. Минали са през много трудности, работили са за по 1 долар и двадесет и четири цента на час, не са знаели езика, нямали са пари, нямали са коли, ходили са до работата си по два часа пеш през лютите чикагски зимни виелици и ето, все пак някак си, не са се предали. Повярвали са в себе си и са надмогнали препятствията.
Животът им е бил много трънлив и горчив. Успели са с цената на много трудности и много лишения и въпреки това не само че не са забравили своята национална идентичност. С колкото и с каквото помогнаха на всеки изпаднал в нужда българин или българска организация в Чикаго.
Историята му е като на филм. С Шефкет Чападжиев са се запознали още в гимназията. Ходели заедно от училище, вечер били заедно в ресторанта да пийнат сливова ракия. Започнали да кроят планове как да избягат в Америка. Хамид разказвал за селото, в което е роден, което е на един-два километра от границата, но за да стигнат до него им трябвало открит лист. Това провалило първия опит за бягство и успели чак три години, след казармата.
Пострадахме от режима в България много. Баща ми го вкараха през 1946-та година в затвора в Белене, разказваше Хамид..
Спомням си, че след като баща ми го вкараха в затвора, лятото на същата година една нощ след полунощ започнаха да чукат по вратата на нашата къща. Майка ми не отваряше, но тези, които чукаха по вратата ни извикаха един комшия да говори с майка ми. Тя го позна, отвори вратата и тогава у нас нахлуха около една дузина войници. Казаха ни да се обличаме и веднага да излизаме от къщата. Аз си спомням, че излязох без обувки от вкъщи. Закараха ни в училището, там прекарахме нощта. На другия ден, тъй като поправяха пътя към нашето село и камионите не можеха да стигнат до нас, накараха ни да вървим пеша няколко километра до село Могилица. След като стигнахме селото, дойде един камион Молотовка, накараха ни да се качим всички в него. Вътре в камиона ни накараха да седнем по средата на каросерията и тогава видяхме във всеки ъгъл войник с насочен автомат срещу нас, бяха думите на Хамид Русев.
През последните години Хамид, както го наричаха всички в Чикаго, се бореше с усложнения след преживян инсулт, а от няколко месеца беше в болница.
Хамид Русев беше на 85 години. Тленните му останки ще бъдат положени до съпругата му в Чикаго.
През септември ще има възпоменателна служба в памет на забележителния българин. След себе си той оставя син и племеник, които живеят в Чикаго.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
