Дългоочакваният от цялата юридическа общност нов Закон за съдебната власт (ЗСВ) видя бял свят поне на хартия. Той бе обявен за обществено обсъждане миналата сряда от Министерство на правосъдието и отново повдигна въпроса за смисъла и пътя на т.нар. „съдебна реформа“.
Самите предложенията в ЗСВ бяха предварително лансирани от министъра на правосъдието Атанас Славов с широката подкрепа на представители от организации, работещи от години за прокарване на определени политически идеи в съдебната система, като Съюз на съдиите в България, „Правосъдие за всеки“, Български институт за правни инициативи, както и на поредица адвокати, които редовно дават становища по законопроекти в различни комисии на НС и активно се опитват да участват в законодателния процес.
Ако разгледате в детайли предложенията в новия ЗСВ обаче ще се види, че новото не е много и същите тези групи отдавна се опитват да прокарат лобистките си поправки.
Отделна е темата, че самите предложения бяха анонсирани, буквално по тъмно, на фона на несигурността - дали изобщо ще има парламент, който да ги обсъжда и приема.
Какви са конкретните поправки с усещане за лобизъм?
Първото е усложняването на процедурите, свързани с конкурсите за влизане и израстване в кариерата в съдебната власт, и съкращаването на сроковете за това. Още в първите часове на общественото обсъждане обаче заваляха коментари в публичното пространство, че този ход на политиците само ще затлачи още повече и без друго неадекватните конкурси за постъпване и повишаване в системата и допълнително ще я капсулира.
Най-голям интерес обаче будят промените в ЗСВ, които се отнасят до двата нови кадрови органа на съдебната власт – Висш съдебен съвет (ВСС) и Висш прокурорски съвет (ВПС). Старият ВСС беше разделен с промените в Конституцията от декември и точно тази промяна възбуди най-голям спор.
Сега с новия ЗСВ от МП разписват и цяла процедура за избор и отзоваване на членовете на двата нови съвета, която обаче не вдъхва много доверие. И преди, и сега тези, които в крайна сметка ще назначават членовете на ВСС и ВПС ще се делят на две квоти - професионална (на съдии, прокурори и следователи) и такава на Народното събрание.
Промени има обаче в това кой ще може да номинира кандидатите, като сред новите субекти с такова право вече ще са представители на няколко юридически факултета, на Висшия адвокатски съвет и определени по формален критерий НПО-та. Те ще предлагат на даден депутат определен юрист, като той от своя страна ще залага името си в полза на него в процедурата по избор на членове на ВСС и ВПС.
Защо това е проблем обаче може да разберем, ако вкараме тези идеи в контекст. Първото предложение – юридическите факултети да могат да издигат кандидати за членове на двата магистратски органа е чудесно, но само ако не беше предопределено от това факултетите да се изчерпват до три.
В България има 9 юридически факултета и в тях работят експерти, чиято репутация не е подлагана на съмнение, затова и е на косъм от дискриминационното те да бъдат ограничени да номинират членове на ВСС и ВПС.
По-притеснителна обаче е новата опция адвокати и “юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, които най-малко пет години са работили активно и имат доказан опит в областта на съдебната реформа, на превенцията и противодействието на корупцията или в сферата на медийния плурализъм“ да могат да вкарват свои хора в съвета.
Ако се дистанцираме от сложното описание за неправителствена организация, записано в закона, остава да виси въпроса - кой, как, в какви срокове, по какви критерии ще определя “обществената полза” на съответните НПО-та и полезността им за медийния плурализъм, каквото и да значи това в днешно време.
На пръв прочит в тази дефиниция се вписват същите няколко организации и адвокатски кантори, които от години работят в синхрон със самите автори на проекта за нов ЗСВ и сега са доста настоятелни, че именно този проект е решението на проблемите в системата. Името на един от представителите на такова НПО – това на бившия прокурор Андрей Янкулов, дори скоро беше спрягано за нов главен прокурор, което не дава много плод за съмнения на кои граждански активисти и адвокатски кръгове ще бъде дадена зелена светлина да определят представителите си в двата магистратски съвета.
Не е ново и притеснението, че огромният брой на представители на НС в двата съвета и особено в прокурорския - цели 6 от 10 членове, които ще са депутатски (на адвокатите или на НПО-тата), срещу едва 3-ма от професионалната квота на прокурори и следователи, ще доведе до политизиране на системата. И за по-сигурно, че капсулирането на властта в правосъдието ще е необратимо политиците залагат условие техните избраници да не може да са действащи прокурори и следователи.
Още в дебатите за промяна на Конституцията магистрати, академични деятели и сериозни конституционалисти казаха на депутатите, че подобен ход ще политизира до абсолютния максимум съдебната власт и на практика политиците вече ще си имат собствен прокурорски съвет. Думите им обаче останаха глас в пустиня.
Тук трябва да се отбележи, че именно този ВПС ще избере и следващия главен прокурор, затова и още един елемент от новия ЗСВ излиза на преден план като притеснителен. Този за предвидената процедура по освобождаване на членове на Съвета, на назначаване на главен прокурор и на отзоваването му.
За всички тези процедури в новия ЗСВ е записано изискване за кворум от точно 7 членове на ВПС. Ако се има предвид, че 6 от тях ще са от квотата на Народното събрание и съответно издигнати от адвокатурата и НПО-тата, близки до властта, не е трудно да се предвиди колко лесно би станало и назначаването, и освобождаването както на членовете на самия ВПС, така и на главния прокурор, чиято фигура е във фокуса на политиците вече от близо десетилетие.
На фона на скандалите за мрежи за влияние като тази на покойния Мартин Божанов – Нотариуса в съдебната власт, при това именно чрез адвокати и различни поставени лица, предложения като това адвокати и избрани изцяло субективно граждански активисти да могат да определят състава на кадровите органи на съдебната власт, а от там и на самата съдебна власт, изглежда меко казано странно.
Дали в крайна сметка обявените за обществено обсъждане предложения за нов Закон за съдебната власт ще бъдат припознати в НС в този вид тепърва ще разберем. Едно е сигурно. Дотук и двата етапа на т.нар. от политиците „съдебна реформа“ се сблъскват със стената.
Засега остава надеждата, че от третия път все пак обществените нужди за истинска съдебна реформа няма да бъдат подменени и този път наистина в Народното събрание ще се прояви истински държавнически подход и най-вече воля за промяна в процесите, които са ерозирали до крайност доверието на хората в цялата съдебна система.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
