На 16 април България отбелязва една от най-тъжните и срамни дати в новата ни история - 100-годишнината от кървавия атентат в черквата "Света Неделя".
За подготовката, извършителите и подбудителите на това гнусно деяние е писано много и на широката общественост са известни всички основни обстоятелства. Финансиран и инспириран от Москва, кървавият акт е трябвало засили популярността на родните комунистически дейци от една страна и да дестабилизира България, като обезглави политическия, военния и обществен елит на обществото.
Знае се за експлозива, внесен от Съветския съюз и поставен в купола на храма, точно над главите на кабинета и царя, който за щастие закъснява. Помни се и фактът, че това е най-кървавия терористичен акт, години наред ненадминат по броя на жертвите.
Убитите на място са 134, а 79 други умират по-късно от нараняванията. Ранените са над 500. Сред жертвите са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати, както и столичният кмет Паскал Паскалев. Кои са знаковите имена, убити от адската машина?
Генералът примамка
Първата жертва, която служи за примамка, е генерал Константин Георгиев. Застрелян е на 14 април пред храма "Свети Седмочисленици" пред очите на внучката си, с която е отивал на вечерна служба.
Генерал Иван Попов
Генерал Георгиев е роден през 1873 г. в Брезник и след завършване на Военното училище се обучава и във военна академия в Русия. По време на войните е началник на оперативната секция в щаба на действащата армия, а от 1919 г. е началник на Военната академия.
След уволнението си от армията е гарнизонен водач на Военния съюз в София и тъй като се ползва с безупречно име, е избран за депутат в Народното събрание.
Комунистите са били убедени, че на погребението му след два дена ще се съберат правителството, каймакът на офицерството, както и много депутати, общественици и политици.
Кметът строител
Генерал Калин Найденов през 1901 г.
Кметът на столицата Паскал Паскалев е една от жертвите на атентата. Роден през 1875 г. в Габрово, след завършването на Априловската гимназия в родния си град, следва право в Париж и Монпелие. Кариерата му преминава през съдилищата на Велико Търново, Видин, Плевен, Стара Загора, Пловдив и други градове. Деен участник е в развитието на кооперативното движение, депутат в няколко парламента, общински съветник в София. През 1924 г. става кмет на столицата и остава такъв до смъртта си.
По-малко от година, след като поема управлението на града, е одобрен проектът за водоснабдяване на София от Бистрица и Рила чрез рилския водопровод, отпуснато е място за построяването на стадион "Юнак", взети са решения за обособяване на общински парцели за строителство на жилищни кооперации, определени са места за издигането на 19 нови училища и ред други инициативи за развитието и облагородяването на столичния град.
Героят от Сливница
Десетки българи всяка година посещават Северна Македония, преминавайки през ГКПП "Златарево". Мнозинството пътуващи сигурно е убедено че пунктът е кръстен на някоя местност или село, намиращи се в близост и носещи същото име. Не, пропускателният пункт е наречен на друга жертва на атентата в храма "Света Неделя" - генерал Кръстю Златарев. Роден е през 1864 г. в Охрид.
След завършване на Военното училище взима участие в Сръбско-българската война в боевете при Сливница. По време на войните е командир на 29-ти пехотен ямболски полк, 7-ма пехотна рилска дивизия и 11 пехотна македонска дивизия. Дивизията е съставена изключително от българи, родени в Македония, и се явява наследник на Македоно-одринското опълчение. Наброява близо 35 000 войници и офицери. Командир на дивизията е охридчанинът генерал Кръстю Златарев, а началник-щаб - кукушанинът полковник Петър Дървингов.
Други известни имена от офицерския състав на дивизията са командирът на Втора пехотна бригада - прилепчанецът полковник Григор Кюркчиев, командирът на Трета пехотна бригада охридчанинът полковник Протогеров и командирът на Пети пехотен македонски полк - скопянецът подполковник Борис Дрангов. Бойният й път преминава през Струмица, Криволак, Неготино, Дойранската епопея и други знакови за българският боен дух и оръжие места.
Генерал Стефан Нерезов
Доброволецът от Ученическия легион
Друго знаково име за родната военна история, погребано под развалините на "Света Неделя", е на генерал Стефан Нерезов. Роден през 1867 г. в Севлиево, участва като доброволец в Ученическия легион по време на Сръбско-българската война. След обучението си във Военното училище, завършва и Генералщабна академия в Торино, Италия. По време на войните е помощник-началник на щаба на действащата армия. Командир на 9-та пехотна плевенска дивизия, а впоследствие последователно началник на 3-та и 1-ва армии.
Най-търсеният експерт по въоръжаване
Бившият военен министър генерал Калин Найденов, също е една от жертвите. Роден през 1865 г. в Широка лъка завършва Военното училище и също взима участие в Сръбско-българската война. Завършва военна академия в Торино, Италия и получава званието артилерийски инженер. Изкарва стажове в заводите "Круп" в Германия, а също и в артилерийски фабрики в Англия и Франция.
Калин Найденов е един от най-добрите европейски специалисти по артилерийско въоръжение и е търсен от много държави като консултант при превъоръжаването им. Преподавател е във Военната академия, а по време на войните е инспектор на артилерията и след включването на България в Първата световна война е назначен за военен министър.
Четникът на Филип Тотю
Генерал Иван Попов е роден през 1857 г. в Свищов и през 1876 г. е четник в четата на Филип Тотю. Завършва първия випуска на Военното училище и по време на Събско-българската война се сражава при Сливница и овладяването на Пирот. По време на войните за национално обединение е командир на Първи пехотен софийски полк, Първа пехотна софийска дивизия и Тринадесета пехотна дивизия.
Началникът на Военна академия
Генерал Иван Стойков е роден през 1868 г. в село Гайтаниново, Неврокопско като баща му загива като опълченец бранейки прохода Шипка по време на Руско-турската освободителна война. Негов братовчед е ръководителят на ВМОК Борис Сарафов. Завършва Военното училище, участва в Сръбско-българската война и завършва Генералщабна академия в Торино. Назначен е за началник-щаб на Кавалерийската инспекция, а след това началник на Военната академия. По време на войните ръководи 1-ва конна бригада, Първа и Втора конни дивизии.
Зетят на Дядото води атентата
Инициатор и извършител на пъкленото дело в храма "Света Неделя" е Българската комунистическа партия. След разгрома на Септемврийското въстание 1923 г. партията е поставена извън закона. Но въпреки това тя продължава своята дейност в нелегалност.
В унисон от решенията на Витошката конференция от 1924 г. БКП следва курса на въоръжена борба. В страната
вилнеят разбойническите чети
на Тодор Грудов, Георги Янчев, Атанас Премянов, Нешо Тумангелов и други. Създаден е Политически отдел, оглавен от Станке Димитров и Военен отдел начело с о.з. майор Коста Янков. Той е племенник на Райна Княгиня и зет на Димитър Благоев.
В същото време полицията прави големи разкрития, като залавя даже част от архива на Комунистическия младежки съюз. Към Централния комитет на БКП е създадена специална наказателна група, в състава на която влизат Вълко Червенков, Яко Доросиев и о.з. капитан Иван Минков.
Целта им е да отговарят "на удара с удар", като по този начин премахват своите политически опоненти. За кратко време са уби софийският прокурор Димчев, дипломатът и публицист Никола Милев, деецът на ВМРО Никола Кузинчев и други.
Първоначално идеята била да бъде взривен "Юнион Клуб", но това се оказало практически невъзможно. Затова се спрели на сградата на Военния клуб, в която срещу Нова година държавният глава поздравява столичани. Но атентатът бил осуетен.
Идеята била с един-единствен удар
държавата да бъде обезглавена
Да бъдат премахнати едновременно най-много лица от държавния и политически елит.
В този момент "на помощ" идва Петър Задгорски - член на партията и клисар в църквата "Света Неделя". Пред съпартийци споделя, че таванът на храма е подходящ за укриване на нелегална литература и оръжие и че той би съдействал за това. Не след дълго информацията стига до Коста Янков, който изпраща ръководителя на Софийската наказателна група Петър Абаджиев да огледа помещенията. Първият план бил да убият Владимир Начев, началник на Обществената безопасност, и на погребението му да взривят храма, за да се отърват от големите полицейски ръководители. Но последвалите провали в партията и разкритията на полицията осуетили замисъла.
Борис Стрезов, Петър Дървингов, Кръстю Златарев и Пею Банов пред Първата световна война
Затова Коста Янков и Станке Димитров "вдигат летвата", като си поставят за цел направо да обезглавят цялата държава, начело с Царя и Правителството. За целта обаче трябвало се намери подходяща жертва, на чието опело ще присъства целият държавен елит. Такава фигура те виждат в лицето на председателя на Демократическия сговор и гарнизонен водач на Военния съюз в София генерал-майор Константин Георгиев. На 14 април към 20 часа генералът е убит пред църквата "Свети Седмочисленици".
Взривното устройство в "Света Неделя" е монтирано до една от колоните на основния купол на храма. Началото на опелото е насрочено за 15 часа на Велики Четвъртък. Точно в 15:20 ч. силен тътен се разнася над София. На стотици метри от църквата
хвърчат отломки, тухли и камъни
Смъртта си на място намират 134 души, 79 умират по-късно от раните си, ранените са стотици. Но в по-голямата си част официалните лица остават невредими. Защото съдбата се намесва в последния момент.
Поради голямото струпване на опечалени водещият опелото митрополит Стефан нарежда ковчегът с тленните останки на генерал Георгиев да бъде преместен към олтара. Така вместо под купола на храма, официалните лица се озовават по-напред. Макар и ранен, военният министър Иван Вълков излиза и разпорежда на частта, която е дошла да изпрати с военни почести починалия, да отцепи незабавно района. После отива във Военното министерство и нарежда да се блокира столицата. За военен комендант е назначен капитан Константин (Кочо) Стоянов. До края на деня е обявено военно положение в Царството.
Една част от организаторите - Петър Абаджиев, Никола Петров и Димитър Златарев, успяват да избягат в Съветския съюз. Опасявайки се от отмъщение от страна на БКП заради провала,
Петър Задгорски се предава на полицията където прави пълни самопризнания
Минута закъснение спасява цар Борис III
Минута закъснение спасява живота на цар Борис III, който преди поклонението в "Света Неделя" е на друго опело. Черната серия за монарха започва на 12 април, когато цар Борис III потегля за Орхание (днес Ботевград) на лов и разходка сред природата. Съпровождат го проф. Делчо Илчев - ентомолог на царския музей по естествени науки (дн. Природонаучен музей), Петър Котев - главният дворцов ловец, адютантът - ротмистър от запаса Неделчо Стаматов, и един шофьор.
На 14 април сутринта тръгват с автомобил към София. Петнайсетина километра след Орхание обаче срещу колата излиза въоръжен мъж, който открива огън и убива Петър Котев. Шофьорът губи управление и се забива в телеграфен стълб. Завързва се престрелка, което помага на Царя да се върне назад, където спира идващ автомобил и отива в града за подкрепление. Когато се връща отново, заварва убит и проф. Делчо Илчев.
Извършители на нападението са Копривщенската разбойническа чета, съставена от анархокомунистите Васил Икономов, Васил Попов - Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов. Нападателите се отървават невредими, като по-късно първите трима са убити от властите при други нападения. Мандулов бяга в Съветския съюз и загива по време на сталинските репресии, а Ганчев умира като интербригадист в Испания.
На 16 април - преди опелото на генерал Георгиев, в Бели Искър е погребението на Петър Котев, на което отива Царят. Въпреки това, той се връща в София, за да почете и генерала, закъснявайки само минута - две. Това спасява живота му. Адската машина избухва, когато цар Борис е само на неколкостотин метра от "Св. Неделя". Така монархът остава невредим.
Бомбата - в сандък с пирони
Атентаторите поставят бомбата в сандък с пирони. Става въпрос за 25 кг експлозив, доставен от Москва. Смесват го с гвоздеите, за да има по-голямо поразяващо действие върху хората в храма. В сандъка има и сярна киселина, която да създаде отровен облак, за да задуши оцелелите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
