Добивите са добри и пшеницата е с високо протеиново съдържание, казва Мариана Кукушева, председател на Националниябраншови съюз на хлебарите и сладкарите в специално интервю за СТАНДАРТ.
- Г-жо Кукушева, тази година сушата удари доста земеделски култури. Какво е положението при пшеницата?
- Реколтата на стопанска 2023-2024 година е около 6 милиона и 900 хиляди тона пшеница. Това е добро количество, почти колкото миналогодишното. Сушата удари и добивите от пшеница, в някой райони изцяло ги компрометира.
Например, в новата житница на България - Тракийската равнина. Реколтата е добра и пшеницата е с изключително високо протеиново съдържание.Това е в резултат на добре изпечените зърна от слънцето. Що се отнася до качеството й, ние сме абсолютно спокойни.
Количеството, което нашата страна добива традиционно, е около 5 пъти повече отколкото потребяваме. Обикновено около 1 тон пшеница консумираме вътре в страната. Всичко останало се търгува и през борсата влиза в страни от третия свят, каквито са Турция, арабските държави и др.
- Очаква ли се промяна в цената на хляба ?
- Към момента пшеницата се търгува за около 350 - 360 лв. на тон. Ниската цена на пшеницата се обуславя от богатата реколта в света и от факта, че има големи количества от запаси, тоест, няма голямо търсене . Имаме излишък, защото след годините на Ковид 19 , когато се получи недостиг, след започнаха да се сеят по-големи количества.
Чувам земеделски производители най-вече от Добруджа, които твърдят, че килограм хляб трябва да струва 1,20 лв. Тези колеги, с цялото ми уважение към тях, имат уникалния шанс да станат милионери след като са открили икономическа ниша, в която е възможно да реализират огромни печалби през производството на хляб. Съветвам ги час по-скоро да започнат изработката на хляб, но да не забравят, че тон брашно, с което ние работим, продължава да държи една и съща цена, а тя е в рамките на 1050 лв. Да спрем да обвиняваме всички за това, че борсовите цени не ни устройват. Имат право да правят каквото решат със суровината, която са добили. Пожелавам им успех и сме готови да им окажем методическа помощ като организация, ако решат да произвеждат хляб.
В момента при хляба стойността е абсолютно стабилна . Тя не е променяна в последните 6-8 месеца, независимо от високите енергийни разходи. Цената за бизнеса продължава да е най-скъпа в България спрямо всички европейски държави. Мога да успокоя българскитепотребители, че не се очакват амплитуди за цената на хляба.
- Как се справяте с високите енергийни разходи?
- Хлебопроизводството е енергоемък бранш. В момента всички разходи се поемат от производителите. А фактът, че хлябът има 0% ДДС показва, че тази социална мярка е работеща и в момента цената не оказва натиск върху семейния бюджет. Хлябът е единствената храна произведена в България, която запазва дълго време своята стойност. Очаквам тази тенденция да продължи. Надявам се на национално отговорно поведение от всички политически сили по отношение на 0% ДДС на хляба и брашното в бюджета за 2025 г. Тази мярка трябва да е постоянна, за да не се използва за политическа лъжица. Тя освети хлебопроизводството и ликвидира сивия сектор. Работи административно, контролът е непрекъснат. Защото възстановяване на ДДС се извършва след ревизия от НАП.
- Пред какви предизвикателства сте изправени?
- Липсва работна ръка. Това е изключително тежък проблем , защото при нас трудът е нощен, празничен, макар и много добре платен. Младите нямат интерес към тази професия. Ние работим с хора от третия свят – Индия, Азербейджан, Грузия и продължаваме да търсим служители зад граница. В този бранш това е проблем в целия ЕС.
- А какво трябва да се направи за дълготрайно решение?
- Няма как да предречем политически параметри, в които да се движим , за да се случи революция в човешкото съзнание. Явно ни предстоят години на сътресение, на осъзнаване, в които цената на труда ще заеме своето достойно място и работещите хора ще имат различен стандарт и живот от този на неработещите. В момента масово той почти е един и същ. Много услуги и стоки са достъпни за всички български граждани. Такова равноправие не съществува никъде другаде в света, най-малко в ЕС. Мисля, че ни трябва още известно време, за да си дойдат нещата на място и тогава към част от професиите ще се проявява интерес от хора, които имат трайни трудови навици, а други професии ще изчезнат завинаги. Вярвам, че професията на хлебаря няма да се осъществява само от изкуствен интелект. Защото създаването на хляба е процес, в който човек се включва емоционално, енергийно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
