- Г-н Митев, разговаряме с Вас, защото в предишни интервюта засягате много наболели теми, за които почти всички отказват да говорят.
- Наистина е така и не случайно сме се съсредоточили към проблеми, които, ако овладеем, можем да получим решение на иначе задълбочаващи се кризи. Кризата в енергетиката предстои да ни се стовари с пълна сила. Другата криза, която вече ни е застигнала е тази с отпадъците.
- От доста време алармирате за предстояща криза в енергетиката. За криза с отпадъците не сте споменавали. Наистина ли има криза защо не се говори за нея?
- Темата за отпадъците е тема табу за повечето политици и рядко се говори в медийното пространство за нея. Обикновено се изважда като тема, за да се постигнат някакви политически цели, а не за да се обсъдят проблеми и евентуално разрешаването им.
- Не е ли малко пресилено да се говори за криза с отпадъците. В какво се изразява тя?
- Никак не е пресилено. В много други интервюта споменах, че предстои да се изгради сепарираща инсталация на територията на ТЕЦ Бобов дол. Това е така, защото сме осъзнали необходимостта от нова голяма сепарираща инсталация и то в непосредствена близост до мястото, където ще се оползотвори полученият RDF от нея. А говоря за криза, защото вече трябваше да има подобна работеща инсталация. Действията, които се предприемат от частни инвеститори, отново изпреварват действията на политиците, които не можаха да започнат да работят няколко месеца в Софийски Общински Съвет.
Същите тези политици сега подхвърлят темата като горещ картоф, обвинявайки се един друг кой е виновен за задаващата се криза с отпадъците на София.
- Но нали в София има модерна инсталация с голям капацитет?
- Това е така, но как работи тази инсталация? Стига ли и капацитетът да преработва цялото количество отпадък, постъпващ от Столицата? Когато се изграждаше инсталацията, всички говореха, че се презастрахова Столична Община, изграждайки най-голямата инсталация за третиране на отпадъци на Балканите. Към днешна дата се вижда, че това въобще не е така. По проект на ден трябва да се преработват 1100 т, но реалностите са други, стига се до 1200 – 1300 т/д в дадени моменти. Това води след себе си лавина от неприятности за предприятието. В стремежа да се преработят повече отпадъци се влошава качеството на получения RDF, което от своя страна води до нереализиране на RDF като гориво и съответно до депонирането му. За това говори и преждевременното запълване на клетките за депониране. А криза има, защото изграждането на нови клетки ще отнеме повече време, отколкото за запълването на съществуващата 6-та клетка, която е и последната, с която разполага Столична Община. Времето зa отчуждителни процедури, проектиране и изграждане отнема около 4 години и ще струва прогнозно около 21 млн. лева, каквато е била стойността за клетки 3 и 4. От друга страна, когато работи инсталацията на повече от 100 % се отнема и от времето за поддръжка и ремонт, което рефлектира и върху аварийността на машините и отново се получава омагьосан кръг. Започват да аварират машините, натрупва се необработен отпадък и така кръгът се завърта в спирала, която води само надолу. Колегите от софийския завод за боклук са изправени пред избора дали да получат качествен RDF или да преработят повече количество отпадък. Друг проблем е полученият RDF, който се реализира предимно в циментовите заводи. Знаейки, че са единствената алтернатива за оползотворяване на RDF, исканията им ескалират постоянно с нови изисквания към качеството. На практика те имат възможност да се обединяват и заедно да искат повишаване на цената, която им плаща Столична община за този RDF.
С наше бъдещо участие в търговете за RDF, тези процеси ще бъдат спрени.
- Искате да кажете, че Столицата има нужда от нова инсталация за третиране на отпадъци?
- Споделям защо сме избрали ТЕЦ Бобов дол за изграждане на сепарираща инсталация. Виждам проблем, на който от години се търси решение. Решението е нова инсталация, която да облекчи натовареността на съществуващата, също така да е в близост до София и полученият RDF да има реализация на мястото, където се третира. Именно за това площадката на ТЕЦ Бобов дол е перфектна като избор. Но проблемът съвсем не е само за Столицата. Проблемът е като цяло за страната ни, до 2035 г. трябва да сме постигнали такова качество на третиране на отпадъците, че едва 10% от постъпилия отпадък ще е възможно да се депонира, а останалите 90 % ще трябва да се оползотворяват. Само за сравнение съществуващите инсталации изваждат до 10% рециклируеми материали и 40% производство на RDF, който трябва да се оползотвори. Тоест, 50% от влезлия отпадък се депонира. Всичко това отново потвърждава правилния избор за изграждане на нова инсталация. Изграждането на новата сепарираща инсталация в ТЕЦ БОБОВ ДОЛ, изисква административно и техническо време да бъде завършена. До тогава сме решени да обвържем двата проблема и да създадем симбиоза в разрешаването им. По-просто казано, да намерим правилния начин за оползотворяване на получения RDF от ОП СПТО в ТЕЦ Бобов дол. Дори нещо повече, готови сме да вземем депонирания качествен RDF в депото на Садината и да го оползотворим. Така ще се даде време за изграждане на нова сепарираща инсталация и избягване на криза с отпадъците в София като се освободи място в клетките на Садината, а ТЕЦ Бобов дол ще стане конкурентен на пазара и ще запази работещите хора, ще осигури плавен преход на трансформацията към зелена енергия. Наистина най-ценният ресурс са хората, които работят в тези предприятия и запазването им ще гарантира, че ще се избегнат кризите, за които алармирам.
- Наистина ли е възможно до се извади RDF от депото, не е ли това идеята на депонирането да се вложи в депо това, което не може да се оползотвори?
- Основният проблем на Софийска Община е, че не се реализира трети етап от програмата за справянето с отпадъците, а именно изграждане на инсенератор. В ОП СПТО не са предвидени големи складови площи за получения RDF, което сега е голям проблем. Тъй като няма сигурен консуматор на получения RDF, има проблем с реализацията му, независимо от качеството. Ето защо в моментите, които не се взима RDF, се налага да се депонира, защото отпадъкът на входа на инсталацията продължава да постъпва и трябва да се обработи. Ние искаме да вземем точно този RDF, който е качествен, но се е наложило да се депонира поради невъзможност от реализацията му.
- Капацитетът на СП СПТО е постигнал върха на възможностите си според Вас?
Мисля, че може да се постигнат по-добри резултати с малко оптимизация с вече съществуващите машини и съоръжения без да се правят големи инвестиции, но това предполагам е известно на колегите.
- Има ли реализация на получения RDF?
Както знаем, последният етап от стратегията за оползотворяването на отпадъците на Столична Община е изграждане на инсенератор, който няма да се реализира и трябва да се намери алтернатива за получения RDF. Ето защо намирането на този правилен начин за оползотворяване на RDF от ОП СПТО в ТЕЦ Бобов дол е от решаващо значение за избягване на криза с отпадъците. Другото важно решение е нашата инсталация за получаване на възобновяем водород от RDF да бъде реализирана в най-кратки срокове, което ще гарантира постигането на иначе нереалистични цели за България, а именно - 10% депониране на отпадъци до 2035 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
