Немарливото отношение може да създаде сериозни проблеми на бъдещите пенсионери.
Близо 20 на сто от пълнолетните българи не желаят да плащат социални осигуровки, а близо 50% смятат, че пенсиите трябва да се увеличават за сметка на бюджетната субсидия (тоест от приходите от данъци), а не от по-високи вноски или по-добра събираемост. Това показа изследване на Националния център за парламентарни изследвания, представено на депутатите тази седмица, предаде Дневник.
Общо 7% - предимно млади хора, смятат, че могат по-добре да управляват личните си финанси, отколкото това се прави от официалната осигурителна система. Смятат, че могат да се застраховат, да спестяват и инвестират с по-висока доходност и така да си гарантират достойни старини.
За други 11% осигуровките са разход, който биха си спестили, ако имаха възможност. В тази група са предимно хора с ниско образование и живеещи в малките градове и селата. Те признават, че ако можеха да избират, не биха се осигурявали на реалните си доходи.
През 2024 г. приблизително всеки трети пълнолетен жител на страната посочва, че в определен период от време е имал по-висок доход, а се е осигурявал на минималния осигурителен праг.
Всеки десети казва, че това се е случвало за период, по-малък от година. В тази група по-често попадат хора във възрастовата група 30-39 г., живеещи в малките градове на страната, представители на ромския етнос. Приблизително същият е и делът на хората (11%), които са работили в сивия сектор за период между една и пет години. По-дългият период на работа в сивия сектор е характерен по-често за живеещите в селата, представители на етническите малцинства и хора със средно и по-ниско образование, коментират авторите на изследването.
Част от хората в тези групи вече са придобили право на пенсия и общото между тях е, че в мнозинството си твърдят, че са работили много, но пенсията им е ниска, коментират социолозите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
