Мъртво пияни подкарват самолет и загиват, издигат им паметник на герои
На 9 септември се навършиха 80 години от преврата, с който е поставено началото на окупацията на Царство България от Съветския съюз. Още на 5 септември Москва обявява война на България, а в нощта на 8 срещу 9 септември е свалено правителството на Константин Муравиев. Властта е узурпирана от Отечествения фронт, а новото правителство се оглавява от Кимон Георгиев. Три години - от 1944 до 1947 - България е под официална съветска окупация, а армията на Сталин се изтегля по договор в края на този период. По случай годишнината от 9 септември за първи път Държавна агенция "Архиви" публикува списък на жертвите на Червената армия у нас по време на окупацията.
Колекцията е от 1472 документа, съхранени в 2670 изображения, голяма част от които се представят публично за първи път, като те могат да бъдат намерени на тематичния уеб сайт "Съветската окупация в България (1944-1947 г.)", създаден от агенцията на интернет адрес https://sovoccup.archives.bg/.
- Официална и неофициална история
В серия от интервюта по повод публикуването на материалите председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. Михаил Груев обясни, че десетилетия наред историческите събития от този период са се изучавали единствено до влизането на Червената армия в България, а сега се отправя първи поглед към едни много важни три години. Чрез документите се оборва митът за Съветската армия единствено като освободителка. Има и нещо, което отива отвъд това "освобождение". То прераства в окупация на страната, която изсмуква голяма част от икономическите и финансовите ресурси, а има и други последствия, казва доц. Груев. Колкото и спорове в годините на Прехода да е имало около датата 9 септември 1944 г., историята определя Деветосептемврийския преврат като насилствено завземане на властта в Царство България, организирано от Отечествения фронт. По този начин страната ни се оказва в съветската сфера на влияние за следващите близо 50 години. Съветските официални канали се трансформират в своеобразен инкубатор, който ражда комунистическия режим в България, обяснява доц. Груев.
Георги Димитров, председател на ЦК на БРП (к), с военни на тържествен прием в Дома на Съветската армия в София, по случай 28-та годишнина от Октомврийската революция
"В нашите изследвания като историци ние се занимаваме с конкретиката на вътрешнополитическия живот, но много малко отчитаме могъщия фактор за съветизация, който представлява Червената армия", смята шефът на ДА "Архиви". По думите му Червената армия навсякъде е посрещната като освободителка, но усилията на всички изследователи доказват, че нейната дейност няма нищо общо с "пропагандната º опаковка".
Пропагандната машина по онова време е пазена в дълбока тайна, както и част от действията на Червената армия на българска територия. "Трябва да се отчита фактът, че това са хора, които са преминали хиляди километри преди да дойдат до България. Обръгнали на много кръв и смърт - така че те нямат особени задръжки тук", обяснява доц. Михаил Груев. Задръжките падат, удавени в големи количества алкохол, добавя той.
- Удавените в алкохол случки
Месец след 9 септември в с. Бърдарски геран се случва любопитна случка, която показва колко безотговорно към местното население и изобщо към България е било отношението на съветските войници. В околностите на селото е разположено съветско военно летище, където група червеноармейци след огромно количество алкохол, предоставен или ограбен от местните хора, решават, че е настъпил моментът да излетят директно за Берлин и да поискат разплата лично с Хитлер. Единственото, което се случва е, че те стигат до тополите в околностите на селото. Трима загиват, а четвърти оцелява. Съден е за увреждане на военно имущество и е изпратен зад Полярния кръг. През 70-те години на миналия век обаче, вече реабилитиран, се завръща в Бърдарски геран за откриване на мемориал на "геройски" загиналите воини.
Генерал-полковник Сергей Бирюзов, ген. Уолтър Оксли (Walter Hayes Oxley) (Великобритания), ген. Джон Крейн (John Alden Crane) (САЩ) и други представители на СКК в България пред храм "Св. Александър Невски" след капитулацията на Германия
Друг случай в Бургас завършва с 42-ма загинали и над 150 засегнати червеноармейци. Също увековечени с паметник. Става въпрос за препиване с отровен метилов спирт. Там има един доста конфузен пункт - вероятно е присъствал българин, пазач на спирта, който се е опитал да възпре съветските войници, крещейки енергично нещо на български. Те обаче моментално го разстреляли.
- Убити са българи, много от тях деца
На новия сайт, създаден от ДА "Архиви" може да се намери поименен списък на хората, убити от съветски войници, прегазени или наранени от съветски камиони. Списъкът е изготвен въз основа на три архивни документа, съхранявани в Централния държавен архив. Това са Списък (непълен) на лица, убити от съветски войници, прегазени или наранени от съветски камиони, някои от които получили обезщетение; Списък от полк. Бл. Пенев, областен началник на милицията в Пловдив, и М. Сиди, заместник-инспектор Криминална служба, за злополуки, прегазвания и катастрофи с пострадали български граждани, извършени от съветски военнослужещи от 9 септември 1944 до 30 юни 1947 г.; както и Списък (непълен) с прегазени лица и домашни животни от съветски камиони от 16 септември до 1 декември 1944 г., за някои от които пострадалите са били обезщетени.
Списъкът съдържа подробна информация за загиналите - трите имена, възраст, местоживеене, дата и място на злополуката и причина за смъртта. Той дава възможност на техните роднини и съграждани да научат по-конкретно каква е била съдбата на загиналите. Прави впечатление, че сред убитите има и много деца. Не са малко и изнасилванията...
Владимир Иванович Жданов - командир на 4-ти гвардейски механизиран корпус на Съветската армия сред офицери в Бургас
Според доц. Груев на битово ниво е имало информация как е трябвало например да се държат момичета, когато в дома им влязат червеноармейци. Трябвало е да избягват директни срещи, да не показват прелести, да не създават повод и да се пазят. При грабеж също е трябвало хората да не се намесват, за да не стане убийство. Но на институционално ниво е имало страх това да се докладва и да се търси справедливост. По думите на историка на места командването на Червената армия е било наясно с проблемите и има случаи за разстрел на съветски войници заради сериозни престъпления. Сред документите, например, има писмо за осъден и екзекутиран съветски войник, след като е убил 17-годишно момиче от София.
- Конфискации и кокошкарски набези
В публикуваните архиви има всякакви истории - от изземването на пейки от Княжеската и Зоологическата градина в София за огрев на войници, до конфискуването на цели влакови композиции, на транспортни средства и кораби. "Това е наблюдение по отношение не само на България, но и в цяла Източна Европа. Първо изчезват часовниците и велосипедите от всеки, когото войникът срещне на улицата. Вади се автоматът и се свалят часовниците. Такива дребни случаи въобще не подлежат на регистрация", разказва доц. Михаил Груев.
По думите му основните документи на сайта са от органа, който се е наричал "Комисарство по изпълнение на съглашението за примирие с България", който е към външно министерство под ръководството на проф. Петко Стайнов. Той все пак се е опитвал да отстоява българския интерес, колкото му е по силите. До Комисарството достигат само най-скандалните и сериозни случаи, докато стотици други остават за сведение само на близки роднини или на местните власти, които изпитват и срам, и неудобство, и страх да съобщават по-нагоре по веригата.
"Действително, сред документите има и немалко, главно от териториалните архиви в страната, които свидетелстват именно за подобни битови и дори кокошкарски прояви, но преценката на съставителския екип беше, че те също имат място, наред и с рисуващите ентусиазъм щрихи, в този сложен и противоречив образ на съветския окупационен режим", посочва доц. Груев.
- Документите и прочитът на историята
Удивително за доц. Михаил Груев като историк при разглеждането на документите е било колко ключово е било присъствието на Червената армия през трите години (1944-1947) и как това почти не се отразява в литературата и историографията за събитията. "В нашите изследвания като историци ние се занимаваме с конкретиката на вътрешнополитическия живот, но малко отчитаме колко могъщ фактор за процеса на съветизация на България е Червената армия", смята Михаил Груев. Според него процесът по преосмисляне на миналото в България върви бавно, но има такъв.
Челната колона на Съюза на българо-съветските дружества по време на Първомайска манифестация в София
"В крайна сметка Червената армия навсякъде в Източна Европа е посрещната като освободителка, но усилията на историци в цяла Европа показват, че нейното поведение и всичко случило се след това по никакъв начин не се свързва с тази пропагандна опаковка", посочва историкът.
"Най-известните и проучени факти от ранното присъствие на Червената армия в България бяха обект на мащабна митологизация в годините на комунистическия режим, бяха умело и същевременно избирателно вплетени в неговия официален исторически наратив и бяха подложени на мащабна мемориализация. Практически във всеки по-голям български град беше изграден паметник на Съветската армия - освободителка, загиналите във военни лазарети и по други причини войници бяха обособени в добре поддържани гробища и костници, поставени бяха стотици паметни плочи. В обект на почитание беше превърнат дори първият съветски танк, прекосил българската граница. Безспорен факт е, че това мащабно и комплексно идеологическо въздействие върху поколения българи има своите последствия и днес, когато дебатът за ролята на Червената армия в България продължава", анализира доц. Груев.
"Действително, в десетилетията след 1989 г. този сиропиран и по същество фалшифициран разказ сериозно ерозира. Той беше опроверган от десетки сериозни исторически изследвания, документални сборници и филми и задълбочени журналистически разследвания. Десакрализирана и частично премахната беше и естетиката на този тип мемориализация. Въпреки всичко това обаче, темата за ролята и мястото на Червената армия в процесите на установяване и укрепване на комунистическия режим в България, както и на тясно свързаните с нея съветски тайни служби, сякаш остава подценена от изследователите, а и в публичното пространство", заключава историкът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
