"Стандарт" започна дискусия, свързана с решаването на демографските проблеми.
Миналата седмица евродепутатът от ПЕС и бивш премиер на България Сергей Станишев даде пространно интервю за вестника, в което заяви, че в бюджета за 2024 година трябва да бъдат отделени до 100 млн. лв. за майчино и детско здраве.
"Необходим е систематичен подход в решаването на проблема с демографията. Нужно е политиците и обществото да предприемем спешни мерки.
Някои от тях като връщането на сънародниците ни у дома, ще отнемат време, защото са нужни пари и действия за промяна на цялостната среда. Но други могат да дадат ефект почти веднага", заяви Станишев.
Днес разговорът е с доц. Бърдаров.
- Доц. Бърдаров, четох изследване според което се очаква населението у нас през 2050-та да е около 5.5 млн. души, от които половината ще са в пенсионна възраст, а 1 милион ще са без образование. Съгласен ли сте?
- Да, всяко действие или бездействие днес по отношение на демографската ситуация ще даде отражение в по-далечно бъдеще.
- Проф. Надежда Илиева от БАН цитира, че ромското население тогава ще е над милион.
- Прогнозата й за ромското население тогава е, че ще бъдат около 1,2 млн. Сегашните данни показват, че над 85 процента от тях са с по-ниско от средното образование. А в днешния век на дигитализацията, на изкуствения интелект, такива хора буквално ще изпадат от пазара на труда.
- Какви спешни стъпки трябва да бъдат предприети, за да тръгнем към положителна демография?
- Необходими са комплекс от мерки. В съвременния свят обаче чисто демографска мярка не може да даде резултат. Говорим за устойчиво ниски репродуктивни нагласи, за ускорено застаряване, за глобално разместване на населението - за нови демографски модели на хората в 21-ви век.
От тази гледна точка битките за територия и за ресурси в традиционния смисъл ще бъдат все по-малко в сравнение с тази за човешкия капитал.
В България ние трябва категорично да променим средата, за да стане тя привлекателна за младите хора. Да искат да останат тук, да създават семейства, независимо по колко деца ще имат.
По различни пътища трябва да привлечем младото, активно и образовано население. Първата стъпка е радикална реформа в образователната система. Защото ако отблъснем младите хора още от средното и висшето образование, много трудно ще ги привлечем след това да останат в България.
Тук не става дума за смяна на учебните програми, а за смяна на философията на образователната система. Защото в нея работят много качествени специалисти. Ще са нужни и реформи в здравната, в съдебната системи, трябва да бъде върната и вярата в институциите.
Често говоря с моите студенти и те споделят, че искат да живеят и да се реализират в страната ни. Но искат да я видят променена и нормална за живот.
- Каква трябва да е битката на държавата с необразованите. Как те могат да бъдат интегрирани в обществото така, че да се чувстват нужни - без значиние от кой етнос са?
- Този въпрос ме навежда на една мисъл на големия български писател Стефан Цанев, според когото битката в нашия век ще бъде между образованите и необразованите. Необразоваността винаги е била проблем. Сега обаче, тя се превръща в огромна тежест за социалните структури на държавата. Тъй като дигитализирането на икономиката предполага базисни езикови и дигитални умения.
В момента, в който дадена група не може да бъде реализирана на пазара на труда, хората се превръщат в маргинали, участват в криминални контингенти и т. н.
В община Стралджа имаме реализиран един успешен модел на интегриране на роми чрез образование и извънкласни занимания с интересни за тях дейности като музика и различни видове изкуства - при задължително посещаване на училище от първия до последния час.
- Как бежанците не биха били в тежест на държавата?
- Бежанската вълна беше предвидима - заради демографският взрив, икономически и военно-политически кризи, недостига на водни ресурси в Африка и Азия. Ще дам пример с Уганда, която в началото на века има 24 млн. души население и недостиг на водни ресурси, а прогнозата за 2050 г. е за ръст с над 302 процента - тоест, да станат почти 100 милиона!
До този момент България не е имала проблем с бежанците, тъй като те оттук се насочват към Западна Европа. Заради познаване на езика на съответните държави и по-добри социално - икономически условия там. Причина за тази бежанска вълна и е ускореното застаряване на страните от Западна и Южна Европа и острият дефицит на работна ръка.
Ние трябва да разработим национално отговорна политика, с която да привлечем отвън образовани и квалифицирани хора за пазара на труда. Вече виждаме положителни примери в здравната система, с лекари дошли у нас от Близкия Изток.
- Доколко и как постепенното въвеждане на изкуствения интелект ще повлияе на демографията?
- Ще се променят икономическите реалности, обществените взаимоотношения, пазара на труда. Според изследване на ООН до 2050-та години между 50 и 70 процента от днешните професии няма да бъдат релевантни на пазара на труда именно заради навлизането на изкуствения ивтелект. Трябва да се адаптираме първо чрез образователната си система. Успешните модели, които имахме в индустриалната епоха, вече са остарели и неработещи.
- От какво, освен от истински адекватни лидери, има едно общество, когато е в криза?
Ние категорично имаме нужда от визионерски елит. Имаме такива личности, но те някак си стоят на заден план. Това е проблемът. А и те самите не са много инициативни.
А посоката за развитие на дадено общество се задава от неговия елит.
- В качеството Ви на дългогодишен сценарист на "Стани богат" Ви питам: начетени ли са днешните българи?
- Имаме начетени хора, имаме и други, които са в сферата на една друга култура. Но ние, българите, в никакъв случай не изоставаме от развитите общества по отношение на интелектуалното си развитие. И още: по-адаптивни сме и по-лесно се справяме с трудните ситуации.
- Достатъчно плътна ли е в България връзката между наука, образование и бизнес?
- Скъсана е тази връзка, според мен! И това задължително трябва да се промени.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
