Декларация за действителни собственици ще подават фирми, чиито собственици са регистрирани чуждестранни лица, и техните действителни собственици - физически лица, не са вписани в българските регистри. Това предвиждат гласуваните на второ четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Изискването засяга не само офшорни фирми, но и акционерните дружества, независимо дали са с акции на приносител или поименни.
Според промените, ако действителният собственик е вписан вече по партида или партида на друго българско юридическо лице и се намира в регистрите БУЛСТАТ, търговския регистър, регистъра на лицата с нестопанска цел, няма да подава специална декларация.
Данните за действителните собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, се заявяват за вписване, ако не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица с нестопанска цел в съответния регистър като физически лица.
Друга поправка засяга дружества, които трябва да изпратят за одобрение в ДАНС своите планове за обучение на служителите по разпознаване на съмнителни операции или сделки във връзка с прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
С измененията срокът за това е шест месеца и започва да тече след като ДАНС публикува на сайта си националната оценка на риска, в т.ч. по видове дейности, след което трябва да разработи примерни правилници. Фирмите трябва да идентифицират рисковете и да ги включат в своите правилници, но не е нужно да ги изпращат на ДАНС за одобрение.
С измененията отпада ангажиментът на адвокатите да подават информация в ДАНС при съмнения за изпиране на пари от клиенти. БНБ има задължение да информира европейските надзорни органи във връзка с предотвратяване на използването на финансовата система за пране на пари и финансиране на тероризма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
