- Смъртта на Сияна тежи като воденичен камък на съвестта на всички, най-вече на политиците
Ридаещи детски очи... Няма нищо по-страшно от това да видиш, че именно този ужас са последните картини, нарисувани от 12-годишно момиченце, отишло си без време на шосе от кръпки заради летящ ТИР. Сякаш е знаело какъв зловещ път му предстои...
Цялата болка на този свят е събрана в други
очи - кървящи и празни
На баща й Николай Попов, който повече от 10 дни не спи. Не му позволили да целуне за последно дъщеря си. Нито да отвори ковчега й. Защото, както му казали - няма да го понесе.
Животът на ангела Сияна тежи като воденичен камък на съвестта на всички. На шофьорите, които нагло обръщат две-три водки с бяла магистрала. На пътната агенция, която е наляла милиарди в ремонта на разни отсечки без това да има какъвто и да било ефект. На депутатите, които вземат мерки, чак когато белята вече е станала. На контролните органи, които така и не се събуждат. На всеки, който гледа новините и заспива спокойно, убеден, че това не го засяга.
Сияна има мисия - да направим така, че нито едно дете повече да не гине на пътя, повтаря осиротелият баща. Да, длъжни сме! Но както всичко у нас и
каузата на живота бе прегазена
преди да разцъфти.
Трагедията със Сияна отвори Кутията на Пандора. Но не чистилището за греха на корупцията, бездействието и бездушието. А на дивия популизъм. И най-алчните партийни страсти. И сметки!
Пречупеният живот на едно красиво като фея дете бръкна в раната. Извади за пореден път на бял свят корупционните лепенки по пътищата - четири вида асфалт, които не пасват един за друг, липса на пътни знаци, грешен радиус на завоя още при проектирането му и нула контрол. С ужас чухме, че най-рисковите места са без светлоотразителна маркировка, че канавките не могат да поемат дъждовната вода, че заради ремонти централните улици в куп села са станали скоростни отсечки за камионите. Хиляди българи спят на тръни да не би през нощта ТИР да влети в къщата им. А в същото време някаква алтернативна държавна пътна агенция наляла стотици хиляди левове в няколко телевизии за борба срещу войната по пътищата.
Да, жестоката болка на едно семейство взе главата на пътен шеф, когото по думите на бащата наричат "Касичката". Но кошмарът се оказа не катализатор за обрат в цялото отношение на обществото към строежа на пътища, културата зад волана, нетърпимостта към злоупотребите. А фитил на
срамна битка за власт
Хората на Кики, Ники и Асен, които по думите на собствената им учителка Диана Дамянова спряха пътните ремонти, защото всички били корупционни, започнаха да бунят протести. За да свалят кабинета, защото не е техен.
В социалните мрежи, особено по-дълбоките, се завъртя мръсен сценарий, че именно от протестите срещу войната по пътищата ще тръгне новата опозиционна партия. А бащата на Сияна ще е нейно лице. Пърформансите на БОЕЦ пред вътрешното министерство били първа стъпка за това.
Пътна война с мирис на президентски мандат разпалиха Бойко Борисов и Румен Радев след репликата на синия лидер Румен Христов, че Борисов ще е кандидатът на ГЕРБ за "Дондуков" 2. Борисов обвини Радев, че служебните му кабинети са разпъвали чадър над АПИ и безобразията й. Радев отвърна, че точно неговите министри започнали да разплитат кълбото на корупцията с митичните чували с пари по магистралите.
На този фон ПП надграждат скандала с контрабанда, за да подадат топката на МЕЧ, "Възраждане" и "Величие" за нов вот на недоверие. Този път заради корупцията.
Истината е, че тя,
корупцията, има конкретни лица
- един е дал, друг е взел, трети си е затворил очите. И трябва да се разследва случай по случай. Безмилостно! У нас обаче тя е политическо блато за давене на противника. Защото, както казваше Ревизоро, корупцията все още се възприема (особено от пепетата), като "далаверата в която не участвам". Затова и умнокрасивитетът дюдюка пред МВР за Пловдив, но дума не обелва за аферата "Паскал", снимките с пудели и пачки на Живко Коцев и Бойко Рашков, показанията на бившата шефка на митниците Петя Банкова срещу Асен Василев.
Уви, оказа се, че дори скръбта и болката не могат да ни обединят като общество и да ни накарат да спрем пътния кошмар. Животът на едно дете влезе в
циничната графа "пътен травматизъм"
а битката срещу него отива в онази посока, в която останаха Ани и Явор, жертвите на Семерджиев и куп българи, чиито имена не знаем.
И всичко това преди Страстната седмица. Остава големият въпрос: ще донесе ли българската Голгота възкресение или отново ще паднем жертва на собствените си убийствени страсти.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
