* Резистентните бактерии могат да бъдат открити у човека дори девет години по-късно
Д-р Петър Кътев
"Contra impudentem stulta est nimia ingenuitas", гласи латинска сентенция, която в превод звучи така: "Прекаленото благородство по отношение на наглия човек е нецелесъобразно"! Принадлежи на Сир - древноримски поет от епохата на Цезар и Август, който попада в Рим като роб. С извоюването на свободата си получава и правото да представя своите произведения, в чиито сюжети умело вплита нравоучителните фрази, донесли му завиден успех и популярност. Такава, че и до ден днешен името му не е заличено от историята.
Интересно от съвременна гледна точка е, че човек, живял в изключително различна епоха, в която са властвали други, различни разбирания е успял да се съхрани именно чрез творчество, което главно поучава. Но и не само, по някакъв начин то е и стимулирало мисловния процес у тогавашния човек. Днес, за да постигнеш такъв ефект си е нужна дарба и голямо количество късмет. Не че постоянно не ни поучават, но някак всеки си е толкова сам за себе си, че въобще не се интересува какво мислят околните. Идеята да се съобразиш с някого или нещо не стои даже на дневен ред в съзнанието, защото това би означавало да те помислят за баламурник. И така с този тип разсъждение бавно, но сигурно се наложи на практика звучното словосъчетание: "с нахалство към прогрес". Проблемът е, че нахалство има в изобилие, но прогресът нещо е трудно забележим. Или поне потърпевшите от нахалството не могат да го видят.
Но то сигурно си е нормално, имайки предвид това, че човек, на чиято глава са се струпали повечко проблеми особено от здравно естество, въобще няма време да задълбава в теми, които с нищо няма да му помогнат. В такива моменти хората просто насочват мисълта в посока търсене на решение на проблемите си. Но това не е лесна задача, особено ако здраволсовните такива не са от вчера или днес. А може би поради факта, че заболяванията при повечето хора за започнали да се развиват години преди да се установят,
днес все по-настоятелно се говори за превенцията и профилактиката
Две теми, които са изключително важни не само за всеки отделен човек, но и за цялото общество, имайки предвид как се формира то. Разбира се не е правилно да се твърди, че всички неглижират здравето си, защото това далеч не е така. Но в същото време неглижирането на лечението, за да се превърне в проблем, то значи е масова практика. Нещо, което си проличава в различни проучвания, имащи за цел да дадат повече яснота за видовете заболявания най-често спохождащи хората.
Към днешна дата със сигурност те са доста повече от преди. И това се дължи не само на нехайното отношение към превенцията и профилактиката, но и на смелостта сами да си назначаваме и прилагаме лечения. Така се зароди прословутата антибиотична резистентност, която че е резултат от безразборната употреба на лекарства е, но и неправилното отношение и мислене на човека към прилгането на медикаменти има съществен принос. Иначе казано, докато ние хората не разберем, че
лекарство се прилага при строго определени условия и на база конкретни изследвания,
то резистентността ще продължи да си съществува.
Тази тема привлича вниманието на група учени, които успяват чрез дългогодишно изледване да докажат на практика една теза, която дълго време бе отхвърляна. А именно, че редица патогени не просто имат свойството бързо да се трансформират в резистентни, но и могат да престояват в тялото с години, предизвиквайки повтарящи се инфекциозни процеси. Тази тенденция сериозно се е откроила по-специлано при хора с предшестващи заболявания, при които често повтарящите се инфекции в продължение на години по принцип се обясняват с наличието на хронични проблеми и респективно силно компрометирана имунна защита. В дейстивтелност тя е в такова състояние поради непрекъснатото присъствие на елемент, който дискредитира и намалява функциите й. Но от друга страна наличието на болестотворен патоген, който може да предизвика заболяване във всеки един момент, в който прецени далеч не е по-малко опасен.
Резистентността при патогените безспорно е изключително голямо предизвикателство за медицината и в същото време съществен риск за здравето на човека. Нейното бързо развитие се показва нагледно от редица микроорганизми, които до съвсем скоро не попадаха в графата на опасните и опортюнистични бактерии. Днес обаче към този списък са се присъединили дори
Escherichia coli и Klebsiella pneumoniaе
Тези две бактерии успешно са си създали механизъм, чрез който първоначално се адаптират доста бързо към условията на тялото, а след това претърпяват известни генетични промени, които им позволяват да съществуват в него за неопределен период от време, а също така и да устояват на лекарствена терапия.
Така на практика се оказва, че резистентните бактерии могат да бъдат открити у човека дори девет години по-късно. През този период те не само се разболяват многократно, тъй като действат като източник на системна инфекция, но и се превръща в резервоар за тези патогени лесно трансмирани на други хора.
Това обяснява и защо в даден момент започва все по-често да се наблюдава появата на даден патоген. Например Klebsiella pneumoniaе, за която е известно, че се локализира в стомашнпо-чревния тракт, но това не й пречи да предизвиква инфекции на пикочните пътища, както и такива в различни органи и органни системи в тялото. Тя е честа причина за появата на проблеми в дихателната система, стигащи до пневмонии. Има свойството да инфектира и рани, които в последствие се превръщат в труднозарастващи.
Би могла да провокира дори и менингит ако се добере до мозъка.
Естествено, за да човек да се инфкетира с Klebsiella, то следователно трябва да бъде изложен на контакт с нея. Обичайно въпросната попада в тялото, навлизайки през респираторния тракт, но това въобще не означава, че се трансмисира по въздушно-капков път. Основен начин на предаване на инфекцията с K.pneumoniae е чрез замърсени ръце, но разбира се това може да се случи и при попадане в кръвния поток.
Обикновено при инфектиране с нея клиниката зависи от мястото на локализация. При попадане в урогениталния тракт оплакванията са обичайните - чести позиви за уриниране, проблемно такова и т.н. Храчката е отличителен признак за инфекция при белите дробове. При някои дори се наблюдава и засилен косопад. Каквато и да е клиниката обаче, то тя силно се припокрива с тази, провокирана от други патогени, поради което се налага изследване с цел конкретизиране на болестотворния микроорганизъм. Без него лечението не само се компрометира, но и здравето на човека се поставя в риск в дългосрочен план.
Изследването е крайъгълен камък при избора на терапия
особено когато се касае за хипервирулентната Klebsiella pneumoniae (hvKp). Този вид е доста скорошен вариант на K. pneumoniae и е значително по-вирулентен от класическия вид, и респективно води до доста по-сериозни здравословни проблеми, засягайки включително централната нервна система и очите. Въпросната модификация, ако можем така да я наречем на клебсиелата изисква доста по-продължително и задълбочено лечение, което би могло да наложи дори комбинация от няколко медикамента. Също така и профилактична терапия през определен времеви интервал с цел предотвратяване на рецидиви и усложнения. И помнете: "Никога не оставяйте предпазливостта на вятъра. Може да се върне обратно в очите ви и да ви ослепи" - Стивън Колбер.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
