Азербайджанските еликсири омайват света с неповторимия си вкус
Азербайджан от древни времена се е прославил с традиционното си виноделие и изисканата преработка на гроздето. Лозята са светиня за азерите, за която те се грижат най-усърдно и до днес. Световните сомелиери са на мнение, че азербайджанското вино има неповторима индивидуалност, тънък аромат и копринен вкус.
Развитието на виноделието в Азербайджан е динамично и с уникални особености. Съвременното производство по никакъв начин не загърбва традициите, а тъкмо обратното.
Виноделието в Азербайджан се е считало за една от основните дейности на населението от древни времена. Античните автори Херодот, Колумела, Страбон, Низами Генджами и Мехсати Гянджеви са възпявали азербайджанското вино в поезия и проза, раждайки великолепни творби на чаша червено.
В азерската земя са намерени странни делви за вино - както и камъни, с които са мачкали гроздето, за да го превърнат в напитката на боговете. В хода на археологическите разкопки в района на град Шомутепе, който е исторически паметник от V-IV хилядолетие до н.е., са открити семена на култивирано грозде. То е расло както в пясъка, така и в планините на Апшеронския полуостров.
Така на азерската земя са се появили изконно азербайджански култивирани сортове, получени от диво грозде по метода на прецизна селекция. Тези сортове станали изключително сполучливи и получили огромна популярност през XIX и XX век. Това са известните и в наши дни Матраса, Баян Ширей и Хиндогни. И точно така, както само и единствено в България расте сортът Мавруд, така и изброените могат да се съберат само от азербайджанските лози.
В динамиката на виноделието е имало застой няколко века поради религиозни причини. Към началото на XIX-то столетие в Азербайджан е започнало отново посаждането на лози за домашна консумация на гроздовете, както и за производство на вино и коняк. През 1860 година е била открита първата промишлена изба за производство на 15 хиляди литра вино. Към края на XIX век в различните области на страната са били изградени няколко завода за производство на висококачествен коняк.
И така азербайджанското виноделие е започнало бурно и интензивно развитие в продължение на няколко поредни десетилетия. Но в периода на "перестройката" и с въвеждането на "сухия режим" на икономиката на страната бе нанесен тежък удар. Хиляди декари лози бяха изсечени. Целият отрасъл буквално загива, изпаднал в криза, съхранявайки се единствено в домашните размери на производство. Но ето, че в началото на този век отрасълът изведнъж се възроди като феникс от пепелта - и в момента е във възхода си. Това е един от водещите сегменти на азербайджанската хранително-вкусова промишленост, неотстъпваща по нищо на селското стопанство и нефтодобива.
Сега са се появили нови засаждения с лози, за които се грижат добре обучени специалисти с помощта на модерни технологии. Традиционните сортове при азерите са наистина уникални - няма ги никъде по света. Така те са съхранили автентичността и качеството на местното грозде и неговите "производни" - уникалното червено вино и азербайджанския коняк. В страната се отглеждат и европейски сортове за износ, но запазената марка на традиционните не само че по нищо не им отстъпва, но е предпочитана дори и във Франция.
При посещението си в град Генджя имах уникалната възможност да попадна на фестивала на виното и поезията, където строфите се преплитаха с руйното червено азербайджанско, а нощите с четения бяха наистина безкрайни. Посетих една от най-големите изби - "Генджя", където в дълбока подземна изба се съхраняват няколко от най-известните сортове азерско вино. Бяхме посрещнати за дегустация от директора на завода. Любезният домакин се беше приготвил с щедра почерпка от всички сортове вина, които се предлагаха с деликатни мезета и фини сирена.
Най-интересното бе, че вината бяха високо оценени от французите и италианците, за които виното е неотменна част от всекидневната им трапеза. С риск да обидя римляните, след като отпих от азербайджанските вина, не се сдържах и поздравих производителите с известната, но редактирана от мен фраза: "Ин азербайданиан вино веритас" - " В азербайджанското вино е истината"!
Как го пият майсторите
Странното е, че съгласно доклад на СЗО от 2014-а сред населението на Южен Кавказ азербайджанците най-малко употребяват алкохол. Този извод се потвърждава и в цифри. Възрастен човек в Азербайджан изпива за година 2,3 литра. За сравнение, в Белорусия например, тази цифра е - 17 литра чист спирт. Това "въздържание" се дължи на факта, че виното в Азербайджан е много луксозна напитка, която държи висока цена заради изключителното си качество. Поради този факт тя не е масова, а се употребява при специални случаи и поводи.
Въпреки тези данни културата на консумацията на вино в страната се е градила от векове. Пиянството изобщо не е свойствена черта за азербайджанците. Те пият по малко, по поводи, с финес и с кеф. Истински ритуал. Азерите не си отказват питиета - от виното през водката и до коняка, но с адет и мярка. Консумацията на алкохола се е превърнал в толкова цивилизован процес, че обикновено отсъстват всякакви видими външни признаци на "горещата вода".
Великолепието на "Старият Баку"
Когато се говори за еволюцията при виноделието при азерите, трябва да се има предвид дългият и сложен път, през който е преминала тази индустрия, за да стигне до актуалното й ниво. Днес в Азербайджан се наброяват над 450 вида сортове грозде. Уникалният за азерите сорт е Матраса. Той расте единствено и само тук, и то в определено място - Исмайлинския район.
Признат е за уникален, който не се среща никъде другаде по света. Редица експерти дори смятат, че сортът Матраса по много свои характеристики превъзхожда известните Саперави, Тавквери и Каберне. В Азербайджан се произвежда серия от червени висококачествени вина, обединени под общо наименование "Старият Баку". Всяка една от тези великолепни напитки се продава под различно име, в зависимост от качествата и характеристиките. Ето и най-предпочитаните:
Садъллъ (бяло сухо), Моминската кула (полусухо червено), Матраса (висококачествено сухо червено), Севгилим и Чинар (полусладки десертни червени).
В същата серия влизат също така и вината за по-масова употреба: Букет Азербайджан, Огънят на Баку, Седемте красавици, Гянджа.
По мнението на историците на виноделието, азербайджанските вина винаги са били и си остават и до днес ексклузивен и бутиков продукт, произвеждан в малки количества. Това се отнася и към вината от серията "Старият Баку". Тяхното масово производство просто е невъзможно. Частично това се обяснява именно с тяхната уникалност и не голямото количество лоза със сорта Матраса. Но затова пък имитацията и фалшификацията е невъзможна.
Марката "Старият Баку" се произвежда в художествена бутикова опаковка - изключително красиви керамични бутилки, които ярко се открояват на фона на другите. Въпреки скъпия си вид те могат да бъдат отнесени към средния ценови сегмент.
Еликсирите с бренд "Домашно вино" са популярни и любими не само в Азербайджан. Оказва се, че те са станали известни в много други страни, включително и в Европа - с магическия си омайващ аромат и хармоничен вкусов букет. Някои от неговите разновидности са неразделна част на много семейни трапези.
1. Червеното полусладко десертно вино е приготвено по най-добрите традиции на азербайджанското виноделие. За него са използвани сортове грозде като Саперави и Каберне Совиньон, прецизно отглеждани в планинските райони на долините Гьолгьол и Габалин.
2. Бялото полусладко десертно вино е от сортовете Ркацители и Байан-Шире, които растат в района на Гьолгьол.
3. Червеното сухо вино е от най-предпочитаните. То е от известните сортове Мадраса и Каберне Савиньон, отглеждани в планинските райони на долините Гьолгьол и Габалин.
4. Матраса - е червено полусладко десертно вино. В него са използвани сортовете Матраса от високопланинските лози в Исмайлинския и Шемахинския район.
Лидерите в производството на азербайджанските вина са: Гянджа-Шараб-2, Шерг Улдузу, Агро-Азеринвест
"Кръвта на боговете", наричат азерите уникалното вино от нар. Имах удоволствието да опитам най-различните сортове на фестивала на виното в град Генджя, където сред сомелиерите бяха видни експерти от Франция. Страната, където виното е религия, внася вина от Азербайджан, което е несъмнено доказателството за високата им оценка. Наситеният рубинов цвят по нищо не отстъпваше и на силните вкусови качества на виното. Ароматът на нар беше завладяващ и силно доминиращ, а тръпчивият му вкус с нещо напомня на млад и все още лек Мавруд.
Заводът Гянджа-Шараб-2 е бил основан през 1998-а върху платформата на стария традиционен завод в Гянджа.
Гроздето се доставя от Исмайлинския район - от село Ивановка, което до днес съхранява древните традиции на отглеждане на лозите. Неколкократно се е увеличило производството на вино от най-търсеният сорт - Матраса. Това е първото частно предприятие, което се е заело с отглеждане на собствени лозя върху 400 хектара. Тази земя е засята с най-ценните сортове грозде, като Матраса, Баян-Ширя, Ркацители, Шардоне,
Каберне Совиньон, Мерло, Шираз, Пино...
Благодарение на висококачественото европейско оборудване за производство виноделието в Гянджа процъфтява с помощта на най-съвременните методи и напълно запазвайки древните традиции.
Натуралните азербайджански вина се произвеждат заедно със широк асортимент от водка и коняк, който по нищо не отстъпва на френския. Половината продукция на завода отива за експорт - голяма част за Европа. Пример за бързо възраждане на виноделието в Азербайджан е и лозарското стопанство Шерг-Улдузу в Шамкирския район, основано през 2002-а. Лозите са на 110 хектара - с тенденция да се разширят на 200. Тази компания е успяла да адаптира известните в Европа сортове грозде към местните природни условия.
Високото ниво на производството от гроздовите плантации е оценено и признато от специалистите във Франция, Израел и Италия. Лозята на още по-младото стопанството Агро-Азеринвест, основано едва през 2004-а, съхраняват и развиват старите сортове чрез традиционните методики. Затова там засаждат типични за Азербайджан сортове и то в специални райони - Гьолгьол, Товуз, Самух, Габала, Евлах и Лянкаран. На 940 хектара се отглеждат най-фините азерски сортове: Матраса, Шанъ (черно и бяло), Баян-Ширей, Батър, Кишмиш (бял и черен), Тайфу розов.
Азербайджанските вина от времената на СССР са били любими на съветските лидери. Като "чужди гости" в качеството си на адаптираност в Азербайджан са култивирали сортове от Франция (Мерло, Аликанте, Шардоне), Грузия (Мцване, Ркацители, Саперави) и от Крим (Мускат, Кримска перла). Най-известните произвеждани вина, с които Азербайджан наистина се е прославил в Съюза и навън, са Габала, Старият двор,
Назлъ, Лейли, Домашно вино, Шемахинската лозя.
А сред изисканите коняци, предпочитани от босовете в политиката, са били и си остават Hayat, Синдбад, Златният Баку.
И до днес виненият отрасъл е перспективен и водещ сегмент в икономиката на Азербайджан, който вече е член на солидна международна организация по лозарство и виноделие с щабквартира в Париж, функционираща от 1924 година.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
