Траките са ни завещали традицията да правим еликсир от грозде
Производителите на вино говорят за него като за нещо живо - то е младо или старо, преспива, зрее и живее в бъчвите. Има собствен характер. Майсторлъкът е в това - да се постигне хармонията и напасването с божествения еликсир, а в това свещенодействие българите имат хилядолетен опит.
Когато Георги Китов открил светилището в Старосел, край него била намерена и вана за вино. В нея пък имало части от амфора с утайка от вино. Това е пряко доказателство, че траките са правели и, естествено, са пиели ферментирало грозде. Археолозите все още умуват върху смисъла на ритуалите в светилището. Ясно е обаче, че са принасяли жертва на своя бог Сабазий, наречен по-късно от гърците Дионис, а след това от римляните - Бакхус, животни, плодове и вино, за да измолят добра реколта за лозите си.
Памид, Червен мискет, Димят, Гъмза, Мавруд и Широка мелнишка са най-известните български сортове. Между другото от последния сорт Уинстън Чърчил си поръчвал по 500 литра вино всяка година.
В днешните винарни се прави вино далеч не само от българските сортове. Занаятът е много тънък, защото хем трябва да се следи модата в бранша, хем да се налагат уникални бутикови вина.
Бяло, червено и розе могат да се дегустират, а и да се пият на корем в комплекс "Старосел". Там е мястото, където се срещат трите примамливи туристически дестинации - прекрасна природа, вино и минерална вода. Като прибавим добре измисления интериор от камък, дърво и вълна, както и пауните и зайците, които се разхождат свободно, комбинацията става перфектна. Дегустациите в "Старосел" се провеждат в подземната енотека. Всеки, който опитва вината там, може да се почувства като истински тракиец, защото обстановката повтаря атмосферата на светилището от могилата край селото.
Това е и смисълът на туристическите маршрути с код "Вино". Те все още не са достатъчно разработени у нас, но със създаването и разработването на малки и по-големи винарни, независимо дали се наричат вила или шато, този вид туризъм е на крачка от пълното си разкриване.
За виното на траките се казвало, че то "трябвало да се разрежда с вода в съотношение едно към десет и пак било толкова силно и пивко, че било невъзможно да отлепиш устни от бокала". Едно от най-силните и ярки вина у нас е маврудът. Той е специалитет на винзавода в Асеновград и негова запазена марка. За мавруда има легенда, която ни връща в по-близки времена - Средновековието.
"Когато Крум издал заповед да се унищожат всички лози в държавата, една вдовица скрила своята лоза и тайно правела вино", разказва технологът на завода в Асеновград. Тя всеки ден хранила сина си с винена попара и той израснал голям и силен мъж, който се прославил в битки. Хан Крум научил историята и разрешил на българите да правят вино. А синът на вдовицата се казвал Мавруд.
Майсторите дефилират с първа реколта в Пловдив
Традиция стана младото вино да се представя в Пловдив. В Стария град винарните показват своята продукция от съответната и предишната година. На тазгодишното дефиле сред естествения декор на възрожденските къщи българските производители предложиха на посетителите своите произведения.
Най-ароматен е младият мискет. Белият еликсир е събрал в себе си дъха на грозде, билки и плодове. Ако някой си мисли, че маврудът е само червен, се лъже. Има и бяло вино от мавруд. По принцип червеният цвят се получава от ципата на гроздето. Ако тя се отдели няколко дни след слагането на зърната в съдовете за ферментация, сокът остава бял.
По подобен начин се правят розетата. Те се произвеждат от червено грозде с технология на червените вина. Напоследък розетата са и много модни - пият се с основни блюда, леки мезета и дори с десерти. Червените - като мерло, каберне и сира - пък са най-тачени у нас, защото се комбинират прекрасно с всякаква мръвка.
Животът на едно вино е три години, обясняват експертите. Далеч не всички могат да отлежат. Тези, които показват качества за дълголетие, се поставят в дъбови бъчви. Принципно всички сортове, освен най-младите, се съхраняват между дъбовите дъги. През дървото влиза кислород и виното поема от аромата на дъба - и започва да оформя собствения си дух и природа. В по-големите бъчви има повече вино и по-малко дъб, а в големите обратното.
Тапата надолу за мехурчета
Как се правят мехурчетата на пенливите вина? Това се оказва никак непроста работа. Виното трябва да отлежи две години в бутилката. Стъкленият съд е поставен под наклон с тапата надолу. Дрождите се оставят в гроздовия сок, а след като изтече времето, бутилката влиза в специална машина. Там дрождите, които са вече в гърлото на бутилката, се замразяват, вадят се за части от секундата, така че да не навлезе кислород и се запечатват. Следва звън на чаши и свързване на бълбукащия еликсир с усещането за празник и специален повод.
Бутиковите - само на ръка
В малките и средните изби, които майсторят бутикови вина, се работи само на ръка. "Хубавото вино се прави от хубаво грозде - затова първо се извършват много проучвания на почвата, на климата и на ред други особености на региона", обяснява Тодор Костадинов, бивш депутат от НДСВ и шеф на АЕЦ "Козлодуй". Сега в неговата изба, която носи името на тракийския бог Загрей, се произвеждат малки серии уникални вина.
Както в тази винарна, така и в другите, които залагат на ценители, се експериментират купажни вина. Те са комбинация от два или три сорта, като се търси оптималната хармония между тях.
Мавруд и сира са от често произвежданите купажи. В завода в Асеновград пък правят за износ и купаж от мавруд, гарниран с две десертни вина, който се търси много в чужбина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
