Както самото вино, така и всяка стъпка към неговото създаване били издигнати в култ по времето на траките, сочат историческите източници. Началото на гроздобера започвало с голям празник, по време на който се изпълнявали множество ритуали в чест на бог Дионис, наричан от траките Загрей. Мистериите, свързани с този култ, са и една от най-честите теми в античното изкуство. Изображенията на гроздобера и приготвянето на вино също са често срещани рисунки върху керамичните съдове, стенописите, мозайките, жилищните и обществени сгради. Имало ги дори върху някои гробници.
Траките са брали гроздето в кошници, които после пресипвали в кошове или бъчви и с помощта на каруци ги пренасяли до местата, където ставало изцеждането на гроздовия сок. Това са специално създадени от древните жители съоръжения, които се изработвали от дърво или пък били изсечени направо в скалите със иззидани или измазани с гипс стени. Гроздето се изстисквало по най-старата в света техника чрез мачкане с крака в скалните басейни, наречени шарапани. След като бил добре смачкан, плодът се оставял да ферментира, като този процес продължавал поне шест месеца. Младото вино се разсипвало в керамични съдове, които се оставяли да отлежават около две години. Аналите сочат, че някои тракийски племена държали гроздовия еликсир да отлежава в продължение на пет и дори десет години и чак след това го пиели. А тогава хората много обичали да пият вино. По този причина в някои от гръцките хронографии траките са наричани големи пияници, като в това бил вложен не само смисълът за изпиване на огромно количество алкохол, но и за умението да се пие, което безспорно прадедите ни са притежавали. Античните автори неведнъж описват как дори по време на танците в паузите между отделните фрагменти тракийците отпивали по няколко глътки гроздов еликсир, преди да се унесат отново от ритъма. Ксенофонт свидетелства колко много можели да носят на алкохол тракийските племена, описвайки едно пиршество при цар Севт, на което самият той бил свидетел. След многото наздравици и танци, в които владетелят участвал, на излизане той "ни най-малко нямал вид на пиян". Лозята били нещо като свещена земя за предците по нашите земи, които отглеждали около 150 сорта грозде. Лозарите от тази епоха добре познавали отделните сортове и способността им да виреят при различни климатични условия. Още тогава съществувала практиката за облагородяване на лозниците чрез присаждане. За добър добив от лозе се считал този, който осигурявал сто амфори вино от един югер. Днес това се равнява на около 1000 литра от декар. За вкусовите качества на тракийското вино отново източниците са античните автори от Гърция и Италия. Виното на племената, населявали нашите земи, е било сладко, затова някои го наричали медовина. Най-прочуто било библинското вино, произвеждано от специална лоза, която по-късно била пренесена в Италия и Сиракуза. Омир дори описва как тракийският жрец Марон подарява на Одисей "дванадесет амфори сладко, неразредено вино, божествено питие... Когато искаха да пият от това червено вино, сладко като мед, той напълваше една чаша от него, смесваше го с двадесет пъти по толкова с вода и приятно, божествено благоухание се разнасяше от съда. Тогава беше много трудно да се въздържиш от него". Така авторът оставя и ценна информация за това, че гърците разреждали виното с вода. В същото време категорично източниците сочат за траките, че обичали да го пият неразредено, чисто и то на един дъх, обичай, считан от високомерните гърци и римляни за варварски. Писателите дори са разказали и за махмурлука, който причинявал тракийското вино, описвайки как от сладката гроздова напитка боляло глава до шестия час на следващия ден. Виното е съпровождало древните траки през целия им живот. С вино отпразнували раждането на децата и с вино изпращали покойниците си. Всеки е имал възможност да консумира от гроздовия сок - владетелите и богаташите пиели вино ежедневно, за бедняка било като храна, дори и робите не били лишавани от него.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
