Българите са сред най-големите консуматори на източния деликатес
Феновете на сушито отпразнуваха международния ден на суровата храна тази сряда. Екзотичното ястие отдавна се консумира не само на Изток, макар да е една от неговите запазени марки. Любителите му са навсякъде по света, включително и у нас. Проучване на foodpanda показва, че България е от страните първенци по поръчки на суши в Европа. Оризово-рибните деликатеси са на трето място след пицата и "китайското". Нашенците, за разлика от унгарците и румънците, обичат да похапват суши основно през уикендите.
Историята на сушито е хилядолетна. Самата дума се споменава за първи път в китайски речник още през II век. Предполага се, че ястието се е появило в Китай. Едва през VII-VIII век го пренасят и в Япония. В началото на дългото си съществуване то не е било броено като ястие, а като вид технология, с която консервират риба - до около година, без да се разваля. В целия процес важна роля е играел оризът. Прясно уловената и изчистена риба била поставяна в каци и сандъци между пластове сол и ориз, след което била притискана с тежък камък и покривана с капак или кърпа. Така тя ферментирала и след няколко месеца била готова за консумация. По време на ферментацията оризът отделя млечна киселина, която подобрява вкуса на рибата и активира аминокиселините в нея. Първоначално японците изхвърляли този ориз, но с времето започнали да харесват вкуса му и да го консумират. Неслучайно в буквален превод "суши" означава "кисело", "прокиснало". Когато сушито бива пренесено в Япония, се подчинява на тамошните мирогледи, традиции и култура. Кухнята в Страната на изгряващото слънце е непретенциозна, опростена и природна - с максимално автентични продукти, ръководена от философията, че природата не трябва да бъде доусъвършенствана. Следвайки този принцип, японците винаги са вярвали, че рибата трябва да бъде консумирана сурова. Така през вековете и с времето се налага познатият и до днес образ на сушито.
Основната съставка във всичките му видове е суши оризът (sushi-meshi) - сорт бял, късозърнест японски, овкусен със смес от тематичен оцет, захар, сол, комбу (вид водорасло), често с вино или със саке. Сварен, той трябва да е слепнал, но нито много лепкав, нито пък сух. Различните рецепти за суши варират според плънката, обвивката, подправките и начина на приготвяне. Маки суши (руло) e класическият и най-популярен вид, който включва десетки комбинации.
Нигири e най-старият вид суши, което произлиза от областта на Едо (днешно Токио) - малки порцийки ориз, покрити с пласт риба, японски омлет тамаго или други продукти.
Оши суши (пресовано) е популярно в Осака. При него маринованият ориз се поставя в специален съд, покрива се с маринована, пушена или варена риба и се пресова, след което се нарязва на хапки. Сашими пък е всъщност това, което извън Япония смятат за суши - ястие от сурова или маринована риба, която се сервира без ориз, фино нарязана и аранжирана.
Традиционно сушито се сервира в японски минималистичен стил със соев сос, уасаби (хрян) паста и маринован гари (японски джинджифил).
Нигири се яде с пръсти, като това е позволено дори и на официална вечеря, но рядко се практикува. Повечето японци използват клечки. Соевият сос се сервира в отделна малка купичка. Макар и повечето хора да топят оризовата страна на сушито в него, традицията изисква потопена да бъде плънката. Тъй като това с клечки не е проста задача, соевият сос може да се намаже върху сушито с помощта на джинджифила. Смесването на уасаби пастата със соевия сос пък е практика при консумирането на сашими и се смята за недопустимо от етикета при консумацията на суши.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
