Д-р Петър Кътев
Читателите на вестник "Стандарт" и агенцията ни standartnews.com вече могат да задават своите въпроси на нашия дългогодишен автор д-р Петър Кътев.
На адрес [email protected] той получава вашите питания, след което отговорите на най-интересните от тях ще бъдат публикувани в традиционната ни рубрика "Ало, докторе!".
* Погрижете се за опорно-двигателната система преди да насъпят студените дни
* Профилактичните прегледи са важен елемент за контролирането на хроничните болестни процеси. Не ги неглижирайте
* Ако е необходимо променете терапевтичното поведение в периода, в който настпва обостряне на оплакванията
* Хранителните добавки са добър вариант при поддържаща терапия, но следва да са съобразени с текущото състояние на организма
* Консултурайте се с медицинско лице, за да избегнете грешки
* Локалната терапия води до облекчение, но не лекува. Затова заложете на комбиниран подход
„Нищо в този свят не е вечно, дори и проблемите ни“! Така поне казва Чарли Чаплин -една от най-талантливите личности във филмовата индустрия от ерата на нямото кино. Всички негови постижения го нареждат сред големите в историята, а там знаем, че попадат все хора по някакъв начин променили света, допринесли за неговото развитие и еволюция. Измежду многотоуспехи безспорно се откроява един – образът на Скитника, създаден от Чаплин. Той и до ден днешен остава сред най-знаменитите и незабравими такива в нямото кино. Същото, за което малцина се сещат, защото то е част от една друга отминала епоха. Но ако се вгледаме внимателно ще разберем, че днес повечето от нас имат роля в сюжет на безмълвна продукция. Разликата е в това, че тя не се прожектира на широкия екран. Но не рядко в живота се случва така, че това което не е натрапчиво за простото око има доста по-осезаем ефект. И сигурно мнозина от нас се чувстват в ролята скитника, без да го признават на глас. Като тук е хубаво да се отбележи, че човек може да бъде такъв и чисто душевно. И в повечето случаи е така.
Хората, често се чувстват изгубени. И това чувство особено силно се проявява, когато страдат от липса на здраве. Защото тогава човек изпада в най-голямата безтегловност, в която може, натиснат от собствените си мисли, страхове, надежди и очаквания. От тях не можеш да избягаш, колкото и да се опитваш. И това е така, защото всичко което се случва в главата на човек като мисли, е подвластно на натрупани емоции, които пък са резултат от съвкупност от действия или бездействия.
При заболяванията обикновено се срещат двете крайности. Хората или прекаляват с хаотични и необмислени постъпки, или пък не предприемат никакви. И в двата случая крайнтия резултат е нелицеприятен и предизвиква страдание.
На такова определно може да се каже, че са подложени всички, които имат заболявания на опорно-двигателната система. Те са безброй, и кое от кое по-неприятно, защото както дегенративните, така и възпалителните такива (те между другото също водят до дегенеративни процеси) провокират едно и също – тежък дискомфорт и поредица от усложнения. Първото е ясно за мнозина, защото го изпитват на гърба си. Второто обаче, за да се проумее изисква доста време. И това се доказва от факта, че рядко на болковия синдром се обръща достатъчно внимание, а той е един от първите сигнали, че се случва нещо нередно в организма. Така се оказва, че когато се стигне до преглед не се установява ситуация в зародиш, а си тръгваш с добре оформена, в цялост диагноза.
Въпросните такива на опорно – двигателния апарат са силно подвластни на студените месеци. Като с тяхното настъпване започват да се проявяат поредица от симптоми, зачестяващи във времето. Разбира се това не е новина, но въпреки всичко масово се пренебрегва профилактичната част, имаща за цел да редуцира и ограничи именно проявите на ескалация при заболяването.
Студеното време само по себе си не причинява заболявания при опорно-двигателната система, но оказва ефект върху вече съществуващите такива по редица начини. Ниските температури забавят кръвообращението в тялото, което води до повишаване неговата чувствителност. Когато температурата спадне, кръвоносните съдове близо до повърхността на кожата се свиват, за да запазят топлината. Тази естествена реакция води до мускулно напрежение и скованост, оказвайки влияние върху гъвкавостта на ставите и цялостния физически комфорт.
Намаленият кръвоток в студено време е нож с две остриета, защото липсата на добро кръвоснабдяване означава, че мускулите получават по-малко кислород и хранителни вещества, което води до крехкост и чувствителност при тях.
Студеното време също така често изостря вече съществуващи ставни проблеми, което го прави особено неприятно за хора със стари травми. Ставите губят обичайната си гъвкавост, което провокира трудност при движение и причинява болка.
От студеното време най-потърпевши са хроничните форми на заболяванията при двигателната система. Тъй като те са с голяма давност във времето назад. Но тук следва да се отоври една скоба, която да поясни няколко детайла. А именно едно заболяване, без значение какво, никога не се проявава първоначално в хронична форма. То винаги изминава дълъг път преди да се обособи като такова. Това означава, че появата му или не е била забелязана навреме, или е била игнорирана по различни причини.
Да вземем за пример артитът, който е сред на-често срещаните диагнози, вече сред различни възрастови групи. Иначе казано той отдавна не се разглежда като диагноза, характерна за по-възрастните. Причината за тази негова, ако можем да я наречем миграция към по-млади възрастови групи се крие във възпалитените процеси. Когато започнат в по-ранен етап от живота и по някаква причина не бъдат терапевтирани коректно след време те предизвикват диагноза.
Зад възпалителните процеси обаче стоят други. Това са така наречените инфекциозни. Те се дължат основно на бактерии, микобактерии и гъбички. Същите засягат опорно-двигателния апарат посредством кръвния поток или по-често, чрез разпространение на инфекцията от близка заболяла тъкан. Повечето остеомиелити например са резултат от директна инвазия или инфекции в близките меки тъкани (като язва на стъпалото, причинена от лошо кръвообращение или диабет). Хроничната му форма естествено се развива, ако той не се лекува успешно. Това е доста упорита инфекция, която е много трудна за терапевтиране. Да не хговорим, че понякога хроничният остеомиелит е неоткриваем за дълго време, тъй като може да не предизвиква симптоми в продължение на месеци или години. По-често, хроничният остеомиелит причинява болка в костите, повтарящи се инфекции в меките тъкани над костта. Това води до дългосрочни усложнения и тежки дегенеративни изменения, които са чувствителни към всякакви промени, в това число и температурни.
Артритът също следва да се разглежда като последица от нелекуван инфекциозен процес. Реактивната му форма, известна още като Синдром на Райтер, макар и определян за автоимунно заболяване, всъщност се наблюдава след инфекция при урогениталната система и стомашно-чревния трякт. Той обединява триадата артрит, конюктивит и цервицит и/или уретрит. Обикновено първите му симптоми се проявяват в рамките на 2 до 3 седмици след първоначалното инфектиране. Поради тази причина рядко и се свързва с някакъв друг причинител. Но ако това се вземе под внимание, а за да се случи са необходими изследвания, то и терапевтичното поведение ще може да се съобрази с всички аспекти, което да доведе до излекуване и респективно стопиране на бъдещо неблагоприятно развитие на заболяването. Но както казва Чарли Чаплин: „Простотата не е просто нещо“!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
