Руснаци и поляци купуват от еликсира на Живко Ангелов стопанина
Трябва да си слуга на лозето, за да станеш Цар на виното. Защото нито едно признание не идва даром, а след много труд и усилия. Това знае добре 73-годишният Живко Ангелов от санданското село Лешница. Опитният лозар в навечерието на Нова година бе коронясан за най-добър винар в цялата община Сандански. Той успя да пребори конкуренцията на десетки участници от региона. Признава, че това отличие е много важно за него, но е резултат от работата на цялата фамилия - на съпругата, на сина, на зетя, на двете дъщери, на внуците.
Бай Живко е пенсионер, 50 г. е бил зад волана - 20 г. е карал рейс, а 30 г. - ТИР. Вече 12 години пък управлява лозов масив от 2,5 дка в родното си селище. По-точната дума обаче е отглежда, а не управлява. "Лозето е като малко дете. Изисква ежедневни грижи. Но няма как да се получи, ако не го правиш с любов и мерак. Точно като при отношението родител - дете. Захванахме се преди време с лозарството по идея на сина ми Георги. Той има таксиметрова фирма в Благоевград, но често идва на село да ми помага. Сега не мога да си представя живота без да се грижа за лозето. Всеки ден наглеждам масива с насажденията", споделя най-известният лозар в Лешница. Не крие, че в началото, а и сега, търси съвети на специалисти. Научил много от бившия главен агроном на АПК Иван Велков и от технолога Георги Карамитов. Знанията си пък разкрива на младите лозари. Търсят го много хора за съвети. Често се налага да ходи в домовете им, за да контролира процеса на превръщането на гроздето в прекрасно вино. Не му тежи, защото е полезен на другите. "Гроздето е хубаво
да се бере, когато има захарност от 23-25 градуса
Съдовете задължително да са измити перфектно. Имам пластмасови бидони от по тон и половина. Само аз ги мия и лъскам до блясък, на друг не мога да се доверя. Целта е да не остане никакъв мирис в тях, никакви остатъци от стара реколта. Млякото и гроздето искат хигиена на 100%. Затова се отказах от дървените бъчви, тъй като не могат да се измият толкова добре, както бидоните", казва майсторът на лозето и виното. Много важно е течният еликсир да се претака, желателно е това да става дори два пъти на ден. Само тогава напитката на боговете се освобождава от въглеродния двуокис и поглъща чист кислород, по този начин се развива правилно. За бай Живко виното е кръвта на Исус Христос, то сближава хората, прави ги по-добри, по-позитивни, по-усмихнати. "Но не бива човек да прекалява с мярката и да се напива. Умереното пийване на еликсира прави живота по-хубав", категоричен е лозарят.
Той от дете знае поговорката "Ахмак лозе копае, юнак вино пие". Но е научил и друга - "Лозето не ще молитва, а иска мотика". Без труд няма как да има добър и качествен плод. Лозето тази година го орал 4-5 пъти, стопанинът няма техника, плаща по 15-20 лева на декар на тракторист. Той сам си го копае, слага тор, подрязва, полива.
Ходи за торове в Македония, където са два пъти по-евтини
За да пести средства и като сложи чертата да е на печалба, а не на загуба. "Тук килограм тор струва 40 лв., в западната ни съседка е 20 лв. Всяко лозе иска много вода. Както ние, хората, пием често вода, тока и то иска. Оставиш ли сухи насажденията, не чакай много и добра реколта. Затова хвърлих много пот, но си направих водоем, изградих и капково напояване. И лозето ми се отплаща", твърди Живко.
Тази година виното е превъзходно, гроздето било с много добра захарност. За него няма ден, в който да не пийне от напитката на боговете. Стопанинът си оставя 300-400 л вино за лична консумация и за почерпка на роднини и приятели. Останалото продава. В региона го познават като майстор на течния еликсир. Затова при него идват не само българи, но руснаци и поляци. Повечето си купуват по 1-2 туби, други вземат по-големи количества. "Цената не е толкова важна. Давал съм по 1 литър за 1-2 лв. И без пари съм давал на хора, на които им трябва по конкретен повод, а нямат пари. Подарявам го за здраве на семейството ми, за берекет на лозето ми", казва той. Уверява, че до края на живота си ще се грижи за лозовия си масив. Никога не е помислял да се откаже от лозарството и винарството. Дори и когато му обрали до шушка гроздето. Случило се още в първата година, след като със сина му се захванали със земеделие. "Страх лозе пази" - след кражбата на продукцията взел необходимите мерки.
Купил куче, което пази имота
Самият стопанин 15-20 дни преди датата за беритба спи на лозето, за да го пази от апаши. За да осигури вино за фамилията си, препитание за близките си. "Защото виното е любов, любовта е вино. С пийването на течния еликсир прогонваме грижите на ежедневието, става ни по-леко и се зареждаме с позитивна енергия. Ако във виното се търси истината, то аз съм я намерил. Глътката хубаво вино е като целувката на обичана жена", уверява Царя на виното в община Сандански. А на него може да се вярва.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
