Киселината, произведена от петролни деривати, вреди и на здравето
В сезона на салатите и туршиите всички домакини обикалят пазарите с желанието да намерят най-хубави и по възможност най-евтините, но качествени зеленчуци. Залисани в избора и пазаруването обаче често забравяме, че враг номер едно на туршиите е фалшивият оцет. Колкото и пари да сме похарчили за свежи зеленчуци, ако се поскъпим за оцета, впоследствие всичко ще отиде на боклука. За съжаление родният пазар е залят от оцети-ментета, които не само развалят салатката и туршийката ни, но може да навредят и на здравето ни. Ето защо е важно да знаем как да разпознаем истинския оцет от фалшивия в магазина и защо да посягаме именно към натуралния продукт.
Още преди две години - през март 2014 г., депутатите гласуваха поправки в Закона за виното и спиртните напитки, с които приеха нов стандарт за продукта „Оцет". В дефиницията пише, че оцет може да се произвежда единствено по натурален път, от биологична суровина, чрез провеждане на оцетно-кисела ферментация на вино, плодове, плодово вино и етилов алкохол от земеделски произход. Причината за промяната беше масовото производство и продажба на синтетична оцетна киселина, произведена на базата на петролни деривати. При нея основно се ползва 4-8% разтвор на оцетна киселина с добавена 1-3% лимонена киселина, оцветена с карамел, обикновено Е150. Тази смес също се наричаше „оцет", но е опасна за здравето на хората.
Със законодателните промени депутатите разграничиха истинския оцет
който е произведен по натурален път, от синтетичните продукти, които вече се наричат с други имена, като „кисела подправка", „кисел продукт за овкусяване и консервиране", „кисел заместител" и др. Санкциите за производство, продаване и предлагане на оцет в нарушение на закона са глоба от 1000 лв. до 5000 лв. за физическите лица и имуществена санкция от 5000 лв. до 10 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.
Въпреки усилията на законотворците обаче синтетична оцетна киселина, която обикновено е обозначена с Е260, все още се продава масово на българския пазар. А мнозина посягат към нея в магазина заради по-ниската цена и неинформираността относно вредите. Редица производители подвеждат родния потребител, записвайки на етикета на своя продукт „оцетен", макар че за направата му са използвали именно петролни деривати и синтетична оцетна киселина, обозначена с Е260. Често производителите на оцетни алтернативи предлагат продукт, който е синтетично приготвен, с много по-ниска себестойност и почти двойно по-ниска цена, но с неспазване на технологичните практики, предписани от закона и произтичащите от това рискове и недостатъци. Затова потребителите трябва да са наясно, че основното преимущество на синтетично направения оцет - много по-ниската цена, не компенсира неговите недостатъци.
Според изпълнителният директор на Българската национална асоциация „Активни потребители" Богомил Николов,
хората рядко подават сигнали за фалшив оцет, защото не могат да го разпознаят
„Подобни измамни фалшификати се доказват в лабораторията, затова и сигналите са рядкост. Съмненията за такива измами обаче не са", коментира Николов пред „Стандарт". Според него истинският оцет ще познаем по цената му, която драстично се отличава от ментетата, поставени до него на магазинния рафт. „Натуралният оцет няма как да бъде много евтин. Обикновено ниската цена е постижима само за синтетичните продукти", казва Николов. По думите му, независимо от наименованието на продукта, много лесно може да разберем дали той е истински или не, като прочетем съдържанието на етикета. „Понякога имената може да са доста двусмислени и подвеждащи.
Ако на етикета е отбелязано E260, това е ясен индикатор, че този продукт не е натурален
защото в него има оцетна киселина, която е синтетична. Трябва да погледнем и дали няма добавени аромати и ароматизатори, които също трябва да са обозначени на етикети. По този начин може да разберем дали наименованието на продукта е подвеждащо", съветва Николов. По думите му при откровените фалшификати, при които съдържанието на етикета се разминава с реалното съдържание на продукта, най-сигурната проверка си остава лабораторната. Все пак има индикатор, който може да ни ориентира дали оцетът е истински или фалшив и той е ароматът. „Натуралният оцет има специфичен остър мирис, особено когато говорим за винен оцет, който при синтетичния отсъства и мирисът е по-неестествен. Истинският ябълков оцет обаче по-трудно може да се разпознае по аромата. Когато имаме съмнения, трябва да подаваме сигнали до БАБХ", казва Николов. Той е категоричен, че ако оцетът е натурален, на етикета му трябва да пише „Винен оцет". „Всички останали наименования клонят към синтетичен оцет", отсича Николов.
Цветът обаче може да ни заблуди
Защото с оцветители може да се постигне желания цвят, наподобяващ изключително този на истинския оцет.
„Знаем, че туршиите са чувствителни към вида на оцета и фалшивият ще ги развали. Ако заради оцета „изгори" 100-200 кг туршия определено ще е опасно за джоба ни", смята Николов. По думите му синтетичните храни, към които спадат и оцетите-ментета, са бавни убийци. „Счита се, че те са фактор, който води до заболявания дългосрочно във времето. Едва ли ще навреди на здравето ни еднократната употреба на оцет-менте, но ако системно имаме на трапезата си такъв продукт, вероятно ще се отрази на здравето ни. Продажбата на тези продукти е разрешена, но човек трябва да може да направи информиран избор, а да не го заблуждават с етикета", посочва Николов.
Оцетната киселина е силно токсична при високи концентрации
Степента й на токсичност зависи от това с какво количество вода е разредена. Най-опасни за човека са разтвори, чиято концентрация надвишава 30%. Контактът на лигавиците или кожата с концентрирана оцетна киселина води до силни химични изгаряния.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
