Проф. д-р Йото Йотов д.м. е ръководител на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Св. Марина”, гр. Варна и Декан на Факултета по медицина към Медицински университет Варна, който самият той завършва с отличие през 1988 г. Проф. Йотов е почетен член на Европейското и Българското кардиологично дружество, Българска лига по хипертония и е един от национално и световно признатите експерти в областта на ехокардиографията.
- Проф. Йотов, темата за високия холестерол е изключително добре позната. Смятате ли, че в България към момента сме отбелязали напредък в борбата с този рисков фактор или той все още остава пренебрегван?
- Повишените нива на липидите или дислипидемиите са често срещани сред хората и са вече утвърден рисков фактор за развитие на сърдечносъдови заболявания. Според проучвания средните стойности на холестерола при българите са по-високи от препоръчваните нива. През последните десет години у нас настъпиха благоприятни промени в резултат на промени в диетата на българина (намаляване на консумацията на червени меса и повече пресни плодове и зеленчуци, риба и пилешко месо на трапезата), социално-икономически причини и кампании за повишаване на разбирането сред населението за ролята на холестерола. Те включват и някои инициативи на правителството и Дружеството на кардиолозите в България с изготвяне на профилактични програми за намаляване на основни рискови фактори.
- Какви рискове носи нелекуваният висок LDL-холестерол и има ли наследствени причини за това?
- Повишените нива на LDL-холестерола или „лошия“ холестерол са доказан рисков фактор най-вече за развитие на сърдечносъдови заболявания. Ефективното намаляване на LDL-холестерола с 1 единица намалява риска от смъртност с около 20-22%. Повишението на липидите в кръвта е свързано с диета, богата на мазнини, с наличие на някои заболявания, като захарен диабет, бъбречни заболявания и др., но до голяма степен може да е генно определено. Едно такова нарушение е Фамилната хиперхолестеролемия, която води до значимо повишение на LDL-холестерола.
- Рядко заболяване ли е Фамилната хиперхолестеролемия (ФХ) и колко често се среща в България?
- По-нови изследвания показват, че честотата на ФХ е между 1:200 до 1:300 население. Разбра се, има много значими регионални, расови и етнически вариации. Изчисленията показват, че в България вероятно има между 20 000 и 30 000 пациенти с Фамилна хиперхолестеролемия, така че хиперхолестеролемията не е рядко явление и изисква вниманието на здрвните специалисти и обществеността.
- Как да разпознаем заболяването Фамилна хипертония? Има ли симптоми, за които трябва да следим?
- За съжаление, болшинството от случаите на ФХ протичат много често безсимптомно, докато в един прекрасен миг, като гръм от ясно небе, засегнатите не получат сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт в млада възраст – преди 50 години или понякога дори преди 30 год. При внимателно разпитване на пациентите може да се установи фамилност с наличие и на други родственици с високи нива на холестерола или, още по-убедително, при ранна смърт или преждевременно сърдечносъдово заболяване при техни близки роднини. Когато тези събития са съчетани с високи нива на LDL-холестерола, вероятността за ФХ е много голяма.
- Казвате, че Фамилната хиперхолестеролемия се предава в семейството. Как можем да проверим дали близките ни носят този риск?
- За да бъде една профилактика полезна и устойчива, тя трябва да обхване максимално всички потенциално засегнати. И при ФХ при установяване на вероятен пациент е добре да се направи каскаден скрининг на близките му родственици във възходяща и низходяща посока. Като първа стъпка е добре да се вземе кръв на роднините и да се изследва за високи нива на холестерола. При възможност е добре да се направи и генетично изследване, което, за съжаление, у нас не е много достъпно или е с висока цена.
- Освен т.нар. „лош“ LDL- холестерол има ли и други липидни показатели, които е добре да проследим, за да контролираме сърдечносъдовото си здраве?
- При изследването на липидните показатели е добре да се обърне внимание на стойностите на триглицеридите, които понякога са повишени поради генетични причини, други заболявания или диетични грешки (прекомерна употреба на алкохол, на въглехидратни и др.), на "добрия" холестерол, за който в последно време има доста противоречиви данни, но ниските му нива все още са част от определението за метаболитен синдром. През последните години се обръща все повече внимание на изследването на една малка липопротеинова частичка, Lp(a), за която се натрупват все повече доказателства, че има самостоятелна роля в предсказването на риска от сърдечносъдови заболявания. Повишението на Lp(a) е строго генетично определено и затова този биомаркер е желателно да се изследва поне веднъж в живота на човека.
- Какво според Вас е необходимо да се направи на национално ниво, за да се улесни откриването на онези хора, които са фамилно обременени с висок холестерол, живеят с висок риск от сърдечносъдови инциденти, а дори не подозират?
- Превенцията на сърдечносъдовите заболявания трябва да стане приоритет на държавата не само на думи. Това включва осигуряване на необходимото финансиране на профилактични програми, включително и за ранно откриване на дислипидемиите. Специално за Фамилната хиперхолестеролемия, трябва да се насочват всички лица, при които са установени високи нива на холестерола по време на ежегодните профилактични прегледи за консултация и по-задълбочено диагностициране. Трябва да се осъществи каскаден скрининг на роднините на вероятните или доказани случаи на ФХ с изследване на липиден профил. Когато говорим за децата и подрастващите, моето лично мнение е, че трябва да се въведе задължително изследване на холестерола и LDL-холестерола при всички деца в България - най-добре при предучилищните прегледи или като алтернатива на 12-14 годишна възраст. Така ще можем да открием всички потенциални случаи на фамилна хиперхолестеролемия (ФХ) още в най-ранна възраст, което ще позволи да се започне своевременно лечение. Такъв масов подход е възприет в страни, сходни на България като население и големина (напр. Словения) и се е доказал като положителен.
- Казвате, че ранното настъпване на инфаркт е най-честото усложнение при пациентите с фамилна обремененост за висок холестерол. Диета, спорт и промяна в начина на живот до колко биха решили този проблем?
- Уви, преждевременното развитие на миокарден инфаркт е често първата клинична изява на Фамилната хиперхолестеролемия, понякога завършваща фатално още в тази ранна възраст. Заболяване на млади хора преди 40-50 години има своите здравни, икономически и психологични неблагоприятни въздействия, това е трагедия за цялото семейство. И затова профилактиката е много важна. Тя включва най-вече промяна на начина на живот – здравословно хранене с по-малко „мазни“ храни и червени меса, с повече пресни плодове и зеленчуци, с риба и морски дарове, ядки; извършване на умерена физическа активност и спортни занимания като средство за намаляване на наднорменото тегло; спиране на тютюнопушенето, включително електронни цигари и вейпове; малко количество алкохол и кафе, ограничаване на солта и др. Като лечение на ФХ, обаче, тези мерки имат твърде ограничена стойност, тъй като става дума за генетично заболяване и само с промяна в начина на живот трудно ще постигнем необходимите цели в намаляването на LDL-холестерола, затова медикаментозната терапия е задължителна.
- Кога и как трябва да започне лечението на високия холестерол и колко време трябва да продължи?
- Лечението трябва да започне незабавно, защото, както стана дума, за прогнозата е важно колко време пациентът е с намален товар от LDL-холестерола. Търси се максимално намаление на нивата. А лечението обичайно продължава цял живот, тъй като става дума за генетична аномалия, която не изчезва с времето.
- Къде е мястото на хранителните добавки и разполагаме ли в България със съвременни терапевтични решения за пациентите с ФХ?.
- ФХ е серизно генетично засягане с необходимост от бързо и значимо понижение на холестерола. Затова и при такива пациенти се препоръчва най-често комбинация от високо ефективни липидопонижаващи медикаменти. Хранителните добавки, доколкото въобще имат някакъв ефект върху нивата на холестерола, трябва да бъдат като допълнение към основната лекарствена терапия, но в никакъв случай не могат да заместят медикаментите. Затова в нито едни препоръки за лечение на дислипидемията те не фигурират със самостоятелно значение.
Статините остават основата на лечението на дислипидемиите, с убедителни доказателства за ефективност по отношение на намаляване на LDL-холестерола. Към тях в последните години имаме възможност да добавим съвременни инжекционни медикаменти с приложение само 2 пъти в годината или пък 2 пъти в месеца, които имат способността да снижат наполовина LDL-холестерола. Разработват се и други начини за лечение, като ваксини и др.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
