Проф. Боянов, ендокринолог: Пикочната киселина и холестеролът са врагове на доброто здраве

Лечението е продължително!

Проф. Боянов, ендокринолог: Пикочната киселина и холестеролът са врагове на доброто здраве | StandartNews.com

Проф. Михаил Боянов завършва медицина през 1993 год. във Висшия медицински институт в София. За кратко работи като терапевт в III Градска болница в столицата. От 1994 г. досега е част от екипа на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Александровска“ в София. От 1995 г. е преподавател в Катедрата по вътрешни болести към Медицинския факултет на Медицински университет - София. Специализирал е вътрешни болести и ендокринология в Грац (Австрия), Кьолн (Германия) и Париж (Франция).

През 1998 г. придобива специалност вътрешни болести, а през 2000 г. – ендокринология и болести на обмяната. Двата му дисертационни труда (през 1998 г. за доктор по медицина и през 2008 г. за доктор на науките) са посветени на проблемите на измерването на костната плътност и остеопорозата. От 2007 г. е доцент, а от 2012 г. – професор към МУ-София.

От 2010 год. е магистър по обществено здравеопазване. Преподава на студенти V и VI курс, специализанти по обща медицина, вътрешни болести и ендокринология; ръководи кръжок по ендокринология. Публикувал е 50 статии в чуждестранни и 100 в български списания; има 6 участия в учебници и 6 монографии на български и английски език.

- Проф. Боянов, СЗО отдавна посочва българите сред нациите най-силно засегнати от сърдечно-съдовите заболявания като причина за смърт. Затлъстяването и метаболитният синдром ли са новите предизвикателства пред ендокринолога? Колко време можем да пренебрегваме високото телесно тегло без да настъпят някакви сериозни усложнения и кога да потърсим консултация със специалист?

- Всеки от нас е „направен“ за определена граница на телесното тегло, над която започват различни проблеми. При най-младите – оплаквания от коленете, ставите; след това се появяват метаболитните проблеми, проблемите с дишането, сънната апнея и много други. Едно много просто правило, според стара формула, ръстът минус 100 ви е идеалното тегло. Ако надхвърлите с 10% това идеално тегло, започвате да излизате от безопасната област. А вече ако достигнем трицифрено тегло, особено при жените, това е опасно. При децата, основно след 16-17 г., когато завършва растежът на височина и, както казваме ние, „дръпнат на височина“ но и останат много „окръглени“, също трябва да се вземат мерки. От друга страна мерките, които се предприемат, трябва така да се обяснят на засегнатия индивид, че той да иска да ги прилага по убеждение. Не по заповед на родителя, нито на лекаря. 

- Какви проблеми причинява повишеното ниво на пикочната киселина? Какво представлява тя и какви са причините да се случва това? Дали начинът на живот или има генетични предпоставки?

- Пикочната киселина е един метаболит, който има важна роля. В полезната си форма тя поема т.нар. свободни радикали. Класическият източник на повишаване на пикочната киселина е храната - ако се консумира основно много месо. Английският крал Хенри VІІІ е консумирал по 5000 калории от 12 вида месо на ден. Класическата изява на повишената пикочна киселина в кръвта (хиперурикемия) е подаграта. Тя се е наричала „царска“ болест. Това е добре познатата форма, в която пикочните кристалчета се отлагат в ставите, в околоставните тъкани, сухожилията. Силно боли, мястото се зачервява и пациентът разбира, че „нещо не е в ред“. В последните две-три десетилетия обаче се установи, че може да имаш повишена пикочна киселина в кръвта, а да нямаш подагра. Тоест да няма поява на кристалчета, а те да плуват разтворени в кръвта, и така да дразнят вътрешното покритие на съдовете (ендотела). Дразнейки ендотела, те могат да ускорят атеросклерозата, да доведат до сърдечно-съдови и мозъчно-съдови събития. Повишената пикочната киселина уврежда бъбрека по пътя на уратната литиаза, тъй като кристалчетата могат да образуват камъни; но понякога увреждане настъпва и без образуване на камъни. Тоест по много механизми се ускорява атеросклерозата и органната увреда. 

- Кои са по-засегнати от този проблем – жените или мъжете? В какви граници трябва да поддържаме пикочната киселина и трябва ли ни диета?

- По принцип мъжете са по-често засегнати от подагра и от безсимптомно повишаване на пикочната киселина в кръвта. Затова допринася и генетиката. Мъжете са и по-месоядни от жените. Няма единно ниво, което да бъде препоръчвано на всички, но можем да кажем, че при използваните в България мерни единици 400 микромола е точката, над която при определени условия, например едно хубаво алкохолно напиване, обезводняване, тежък спорт или нещо друго, може да изкристализират кристалчетата на пикочната киселина и да се отключи типичният пристъп на подагра. Когато обаче ние целим да намалим влиянието върху атеросклерозата и бъбрека, стойностите са по-ниски. Те зависят от сърдечно-съдовия риск и колкото рискът е по-висок, толкова по-ниско се стремим да поддържаме нивото на пикочната киселина - до 300-360 ммол/л. За сравнение: „здравата кола и голям камък не може да я обърне, но раздрънканата и малкото камъче може да я преобърне“.

- Имат ли пряка връзка с повишената пикочна киселина инфарктите и инсултите?

- Да, имат пряка връзка и двете. Освен това те се потенцират едни други, тъй като повишената пикочна киселина може да води до поява на повече и по-компактен лош холестерол.

- Виждаме доста кампании за изследване на повишения холестерол. Кога трябва да мислим за неговия контрол?

- По принцип до 40-годишна възраст, когато холестеролът е значимо висок, трябва да се потърси специализирана консултация. По-нататък отново безопасната стойност на холестерола се определя в зависимост от риска за сърдечно-съдови събития. Има такава система за изчисляване на риска и ако се надхвърли определена стойност, тоест е налице риск - тогава целим по-нисък холестерол.

- Кое е най-важното, което трябва да следим - кръвната захар, холестерола, пикочната киселина, кръвното налягане? Какво бихте ни посъветвали?

- За съжаление - всичките заедно. Представете си, че водите битка с четирима противници и изпуснете от поглед само един, не внимавате за него - сещате се какво ще се случи. Тези неблагоприятни фактори често се групират в т.нар. метаболитен синдром, който представлява едно цяло. Наричаме го фенотипна изява, т.е. това е проявлението при индивид, който има или диабет, или хипертония, или високи липиди - холестерол, триглицериди, или поне две от тези плюс наднормено тегло или затлъстяване. Това е една невидима заплаха и когато тя стане видима, може да е късно. Медицината не може да помогне на човека „да стане отново чисто нов“.

- Ако веднъж са установени повишени нива на холестерола или пикочната киселина и сме започнали лечение, колко често трябва да проверяваме дали са в норма?

- Ако пациентът се придържа към лечението, сериозен е, а това е доста рядко срещано в България, е достатъчно да ги проверява един-два пъти годишно.

- Каква е обичайната продължителност на лечението при установена повишена пикочна киселина или повишен холестерол?

- Тук лечението е продължително – по принцип доживотно. Много често се случва лечението погрешно да се преустанови, тъй като холестеролът е станал нормален. Терапията се спира, защото пациентът счита, че е „оздравял“. Но всъщност холестеролът е бил нормален само на фона на лечението. Спре ли се то, проблемът се възобновява.

- За какво е сигнал повишеният холестерол, какво може да отключи? 

- Един кратък пример. Руски военен лекар – Аничков – през 1912 г. храни кучета с мазнини. За 6 седмици те са образували плаки на коронарните артерии. Шест месеца след това е трябвало да гладуват, за да изчистят плаките.

- Вече повече от 30 години лекувате пациенти. Намирате ли разлика при тях през 2025 г. спрямо началото на вашата практика?

- Струва ми се, че има разлика. Хората преди 30 години бяха много слабо информирани. Общо взето разполагахме с много малко лекарства в ендокринологията. Например в диабета имаше само две и сега се промени картината с нахлуването на информация по много канали. Част от нашите пациенти са добре подготвени и буквално ни препитват по въпросите, които ги интересуват. Придържането към нашите препоръки може би също малко се е увеличило, защото хората все повече разбират, че както в медицината така и в живота е важна дисциплината и пиенето на лекарства, и в случай на нужда профилактични или инвазивни процедури, това е начинът да се живее по-дълго. Защото който не иска да прави това, се връща към средната продължителност на живота от минали времена. Да кажем в България през 1939 г. тя е била 50 години за жените. И днес, за мое учудване, в България се живее средно с почти 15 години по-кратко отколкото във Франция, да речем.

- На какво отдавате тази разлика?

- Първото е генът. Второто е, че българинът обича да яде и има доста българи с наднормено тегло. Тук ще дам два примера. Може би преди 15 години на наш конгрес по ендокринология решаваме да си измерим талиите и да видим дали отговарят на нормите, които препоръчваме на нашите пациенти. 90% не отговаряха. Това е важно! По мое наблюдение във Франция жените след 50-годишна възраст определено избират между супа и десерт или само основно. И няма отстъпление от това правило. Третият фактор, е че нашият живот е доста дезорганизиран. Той е хаотичен. Събуждайки се сутрин, ние нямаме ясен план за деня. През деня се борим с голям хаос, взаимно си пречим. Това е стрес, напрежение. А човек компенсира напрежението с ядене. Някои ще кажат, че стресът предизвиква рак, може да ви докара и инфаркт, и ето ги нещата, които убиват хората.

- Измениха ли се най-честите заболявания, които лекувате?

- Да, диабетът нарасна много. Покрай българското дружество по ендокринология бяха направени 2006, 2012, 2023 г. изследвания и спрямо 2006 имаме увеличение с 30-40 на сто. Интересно е, че между 2006 и 2012 има доста сериозна разлика, както и между 2012 и 2023. Практически всеки десети човек има захарен диабет тип 2. И една част, също не много малка (няколко процента) имат предиабет. Ако вземем щитовидните болести например, питат ме защо толкова много хора имат автоимунен тиреоидит на Хашимото? Ами защото в миналото не се правеха ехографии, нямаше възможност да се изследват антитела, а това заболяване е масово. Тиреоидит на Хашимото е налице при 15% от жените.

Ако ме питате коя от болестите е станала по-рядка, това вече е доста по-труден въпрос. Да, намаляла е гушавостта, която се дължи на йоден дефицит. Това е проблем, който се смята за решен в България. Но ние все повече се изследваме, наблюдаваме се, българинът иска да живее до 100 години, ако може напълно здрав, и затова се откриват все повече и повече болести.

- Новите антидиабетни средства са популярни с ефекта си на отслабване. Даже много дами ги прилагат. Крият ли сериозни рискове? Фармацията ще достигне ли нови върхове, за да ни излекува?

- Много важно е лекарствата да се прилагат според т.нар. кратка характеристика на продукта. Тоест индивидът, пациентът, да има заболяване, което да налага приложението на тези лекарства. Представя се например пациентка, която току що е родила, има все още 5 излишни килограма и тъй като иска да бъде като „модел“, ще си прилага лекарства за отслабване. Но тя няма показания за такова лечение. Защо е важно това? Лекарствата са тествани за определени болести и в тези условия ползите надвишават вредите. Ако здрав човек започне да си прилага лекарства това съотношение (полза/вреда) не е благоприятно. Освен това с напредването на възрастта все повече се изявяват страничните действия на лекарствата, тъй като организмът става по-крехък.

- Каква е вашата препоръка - как да останем здрави по-дълго?

- Ще цитирам едни стари правила за няколко с-та. Едното знач- и сън, добро наспиване. Спорт – задължително, защото движението е изключително важно. Супа – тоест умерено ядене, и то по възможност три пъти на ден, не само веднъж. Следобеден сън, там където е възможно, и който е свикнал. Не знам как това ще стане в днешно време. Секс - това има значение и като физическа активност, и като емоция. Спокойствие, липса на стрес. И вече ако имаш ген, и прехвърлиш 70, има голям шанс да прехвърлиш и 80 години.

- И накрая нека ви питаме за „манната небесна“ - диетата. Може ли тя да реши всичко все пак?

- Може доста. В смисъл, ако човек отслабне 30 килограма, и захарният му диабет не е много напреднал, е възможно да оздравее от тази болест. Може да оздравее от артериална хипертония. Само че как се отслабва 30 килограма и как се поддържа това понижено телесно тегло във времето? Много малко са героите, които го постигат… 

 

 

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай