Досега изглеждаше, че на въпроса "Какво да правя в случай на дисбиоза?", очевидният отговор бе препоръката да се вземе пробиотик, чиито пробиотични бактерии да възстановят баланса на нашата чревна микробиота. Звучеше разумно, но! Съвременните изследвания показаха, че човешкият микробиом е строго индивидуален и уникален. Всеки от нас има свой собствен, развит във времето състав от микроорганизми, който може да се нарече «микробна лична карта». Дори еднояйчни близнаци формират различен собствен микробиом. Микробиома е сложна и балансирана екосистема, която е в тясно взаимодействие с нашия организъм и околната среда и играе важна роля, както за поддържане на здравето на нашето тяло, така и за неговато възстановяване.И естествено възникнаха въпроси. Може ли да се създаде комплекс от пробиотични бактерии, които да са подходящи за всеки? Ще допуснат ли «нашите собствени» бактерии съвместно съществуване с приеманите «чужди» пробиотични бактерии? Няма ли да реагира имунната система на приеманите «чужди» за организма ни пробиотични бактерии? Ще намерят ли приеманите пробиотични бактерии благоприятни условия за развитието си в чревния ни тракт? И ако отговорите са отрицателни, тогава какво? Да, действително отговорите са отрицателни. Но когато на въпросите има отговори, въпрос на време е науката да разреши възникналите проблеми. И те вече са решени.
И така!
Защо приемаме пробиотици?
За да попаднат техните пробиотични бактерии в червата ни и започнат там «полезна дейност» – произвеждане на биологично активни вещества, наречени метаболити, необходими както за тяхното благосъстояние, така и за благополучието на организма като цяло.
Именно чрез тези метаболити, бактериите поддържат баланса на собствената чревна микробиота, подтискат растежа на патогените, дезактивират токсините и алергените, подпомагат процеса на храносмилане, стимулират имунната система. След приема на пробиотик, процесът на производство на метаболити може да започне след около 8-12 часа.
Но! При няколко условия:
Първо, че пробиотичните бактерии стигнат до червата и то в достатъчно количество. А това не винаги се случва, защото трябва да преодолеят многото препядствия, еволюционно създадени за борба с «чуждите» микроорганизми, като слюнка, стомашна киселина и жлъчен сок. И много голяма част от тях няма да успеят да ги преодолеят и ще загинат.
Второ, тези които достигнат до червата, трябва да намерят там необходимите им условия за популация и подходящите за развитието им хранителни вещества. Това не е толкова лесно, защото в червата съществуват различни ензими, бактериоцини и всякакви антимикробни вещества, създадени за унищожаване на «чужди» бактерии. Т.е. много от тях също ще загинат. А употребата на храни с нитрати, пестициди и антибиотици, както и приема на различни лекарства, ще подтискат развитието на останалите. Освен това, не винаги се храним с подходяща за бактериите храна.
И трето, останалите въпреки всичко пробиотични бактерии, трябва да са биосъвместими с приемащия ги организъм, за да съжителстват с него. Но приеманите пробиотични бактерии се явяват «чужди» за приемащия ги организъм, като бактериите приети с храната и са бионесъвместими с местната имунната система и «родната» микробиота. В резултат, възниква обичайното им отхвърляне, като при трансплантация на донорни органи и тъкани и транзитно се извеждат от организма по естествен начин. Те преминават транзитно през червата, обикновенно за 1-2 дни.
ИЗВОД: за краткото си пребиваване в чревния тракт, както и поради не подходящите условия за развитието им в него, пробиотиците произвеждат малко количество метаболити, които не могат да окажат необходимото влияние за благосъстоянието на собствената микробиота и макроорганизма като цяло.
Ако не пробиотици, тогава какво?
Е, на мястото на ПРОбиотиците, идва ново поколение пробиотични продукти, наречени
ПОСТбиотици. Постбиотиците, представляват именно тези биологично активни вещества (метаболити), които се произвеждат от пробиотичните бактерии и които са необходими за благополучието на организма. Само, че са произведени извън тялото, в среда съдържаща всички необходими за развитието на пробиотичните бактерии хранителни и прочие вещества и в създадени им отлични благоприятни условия, без конфликт с «родната» микробиота и имунна система, без борба със солна киселина, различни ензими, бактериоцини и всякакви антимикробни вещества. Постбиотиците не съдържат живи микроорганизми, а само секретираните, ферментирани и синтезирани от тях метаболити и/или техните лизати и структурни елементи.
Мнозина смятат, че ново поколение продукти, означава само леко подобрено предишно. Маркетингов трик, за продажба на по-висока цена. В случая, това не е така. Постбиотиците са не просто ново, а и иновативно поколение пробиотични препарати, коренно различаващи се от пробиотиците. Постбиотиците съчетават всички предимства на пробиотиците, но са лишени от всички техни недостатъци. Приемайки постбиотик, организма получава на готово всички метаболити, които в идеални условия би трябвало да произведат неговите собствени пробиотични бактерии.
На постбиотика не му трябват нито благоприятни условия в чревния тракт, нито определени хранителни вещества, нито биосъвместимост с местната имунна система. На постбиотика не му действат, нито солната киселина в стомаха, нито различните ензими, бактериоцини и антимикробни вещества в червата. Още повече, не му действат нито антибиотиците, нито другите лекарства.
Приемайки постбиотик, се поддържа баланса на собствената чревна микробиота, подтиска се растежа на патогените, подпомага се процеса на храносмилане, дезактивират се токсините и алергените, стимулира се имунната система, подобрява се общото състояние на организма. Постбиотикът е особено ефективен при вирусни инфекции и прием на антибиотици, както и при различни гастроентерологични, дерматологични и имунологични проблеми.
И накрая!
Постбиотиците могат да бъдат естествени, т.е. съдържат естествените биоактивни вещества произведени от бактериални щамове и синтетични, които съдържат синтетични аналози или копия на естествените биоактивни вещества.
Синтетичните постбиотици, като правило съдържат аналози или копия само на много малка част от естествено произведените метаболити. Обикновенно се предлагат в сух вид – капсулирани или таблетирани. Те не могат да бъдат достоен аналог на естествените постбиотици. Като изкуствения мед: и видът, и цветът и вкусът са същите, но нещо не е наред – не достигат многото естествени съставки.
Естествените постбиотици биват течни или сухи. Сухите обикновенно са капсулирани или таблетирани. Течните са за предпочитане, тъй като при сушенето, много от биоактивните вещества се губят. Освен това, течните по-лесно се усвояват от организма.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
