Появата му е характерен признак за състояния, провокирани от бактерии, микози и паразити
Д-р Петър Кътев
Читателите на вестник "Стандарт" и агенцията ни standartnews.com вече могат да задават своите въпроси на нашия дългогодишен автор д-р Петър Кътев.
На адрес [email protected] той получава вашите питания, след което отговорите на най-интересните от тях ще бъдат публикувани в традиционната ни рубрика "Ало, докторе!".
"Твоят външен свят е отражение на състоянието на вътрешния свят"! Думи на Робин Шарма - канадски писател на бестселъри в жанра книги за самопомощ. Със сигурност написаното от този автор е накарало читателите му да се замислят върху собственото си душевно, а от там и физическо състояние. Но, това което той споделя в никакъв случай не е нещо непознато и нечувано.
Едва ли има човек, който не е установил сам за себе си по някакъв начин, че вътрешното му състояние е определящо. И то най-вече за това как се чувства физически, а от там и емоционално. Последното особено много се влияе от начина, по който изглеждаме към днешна дата. Ето защо може да се каже, че външният вид в наши дни е с приоритет. Но причините за проблемите с него не чак толкова голям. И въпреки, че всички масово повтаряме като мантра, че красотата идва отвътре навън, действията ни някак оборват собствените ни думи. Това си проличава от подхода на човека към болестни състояния, отразяващи се първо на външния вид.
В студените месеци много често някои кожни проблеми се обострят, поради което повечето хора, страдащи от хронични такива предприемат предварително мерки. Всичко това с цел да ограничат неприятния ефект, който причиняват дерматологичните ядове.
Един от най-често срещаните козметични проблеми, с които човек се сблъсква, независимо от сеозните е обривът. Той може да бъде сигнал за много неща. От консумация на неподходяща храна до употребата на неправилна козметика. Поради това, че често минава от само себе си, обривът не се и възприема за сериозен симптом, изискващ по-задълбочено проучване.
Известно е, че локацията и вида на обрива говорят много за него, но само на повърхностно ниво. Той може да засегне една част от тялото или да покрие по-голяма площ. Би могъл да бъде сух, влажен, неравен или пък гладък на допир, придружен от болка, сърбеж и промени в цвета.
Въпреки че обривът най-често се приписва на алергична реакция, е възможно причината за неговата поява да се дължи на сериозен проблем в организма. Колкото и невероятно да звучи инфекциозните процеси в тялото, дължащи се на бактерии, гъбички или паразити също могат да причинят обриви. Те варират в зависимост от вида на инфекцията. Например, кандидозата (често срещана гъбична инфекция) причинява сърбящ обрив, който обикновено се появява в кожните гънки. Проблемът тук е, че докато се стигне до извода каква е истинската причина за появата му минава доста време.
Дългите периоди, през които по една или друга причина не се установява истинската причина за появата на дадено състояние, както и за честите му рецидиви, е рай за заболяванията. Всъщност в голяма степен именно това им дава възможността да бродят из тялото необезпокоявани и да причиняват множество допълнителни усложнения.
Например патогенът Corynebacterium minutissimum, който алармира за присъствието си с добре очертано розово петно на кожата, покрито с фини люспи. След известно време обривът обикновено придобива червеникав или кафеникав цвят и започва да се лющи. Клиниката, която провокира този патоген отговаря на диагнозата еритразма. Състояние, което се сичта за хронична повърхностна кожна инфекция. Тя обаче не рядко би могла да протече и без видими оплаквания, а само със сърбеж. Същият, както и евентуалното наличие на петна по тялото обикновено се локализират при подмишниците, ингвиналните гънки, под гърдите, вътрешната част на бедрата, периумбиликалната област.
Продължителността на еритразмата е много относително понятие. Тя е от онези заболявания, които биха могли да се точат от седмици, през месеци до години. За това в голяма степен вина има погрешното и диагностициране с tinea cruris или tinea pedis. Последните обаче се дължат на микотичен агент. Та ето защо е толкова важно да се прилгат изследванията при диагностицирането на болестите.
Макар и да става дума за кожно заболяване те имат своето място, а медицината позволява да се извършат. Да не говорим, че едно заболяване като еритразмата изисква доста по-различно лечение от това на атопичния или контактния дерматит, с които също често се бърка. Тук то далеч не свежда до ползването на мазила или някакви добавки, ами предполага приемането на строго определени медикаменти. Те вече биха могли на даден етап да се съчетаят с допълнителни препарати, които имат поддържаща и регенерираща функция.
Между другото регенерацията на тъканта е изключително важна. Един от рисковете, които носи обривът е този, касаещ възможността за възникване на вторична инфекция. Когато той е сърбящ е най-естествено човек да реагира на това усещане, но разчесването и респективно разраняването му е входна врата за други патогени, обитаващи повърхноста на кожата.
Такива са Staphylococcus aureus и Pseudomonas aeruginosa. И двата освен всички други болестни състояния, до които водят, причиняват и фоликулит.
Pseudomonas aeruginosa по-конкретно се асоцира с така наречения "фоликулит на горещата вана". Клиниката му обикновено се проявява в рамките на ден-два след контакт с патогена, а обривът се локализира по гърдите, слабините или в задната част на краката. Симптомите включват малки червени подутини, изпълнени с гной, понякога сърбящи.
Разбира се фоликулитът и съпътстващия го обрив е възможно понякога да произхожда и от микотична инфекция. Така наречения питироспорум фоликулит е такова състояние. При него най-често се засяга лицето и горната част на тялото. Този тип фоликулит има склонността да хронифицира бързо, което пък се изразява в присъствието на често появяващи се червени и сърбящи лезии.
Въпреки че фоликулитът не е животозастрашаваща диагноза при него също са възможни усложнения, които вещеят множество проблеми и изискват доста по-дълготрайно и тежко лечение. Сред тях са разпространение на инфекцията в по дълбоките слоеве на кожата, целулит и други.
Определено при наличието на обрив човек трябва да е с по-изострено внимание. Особено ако става дума за такъв, който е характерен за импетигото. То е сред често срещаните бактериални кожни инфекции и е силно заразен, защото лесно се разпространява чрез контакт с кожа, дрехи, кърпи и други принадлежности. Проявава се под формата на мехурчета, които при спукване образуват коричка със залтисто подобен цвят. Обривите могат да бъдат сърбящи и понякога болезнени, локализирани по тялото, но също така и по лицето, в зоната около устата и носа. Поради високият риск за предаване на заболяването е необходимо бързо започване на лечение, което обаче е медикаментозно. Всякакво друго такова поставя в опасност не само страдащия поради възможността от развитие на усложнения, но и околните. И помнете: "Ние сме напълно отговорни за своя живот. Не само за своите действия, но и за своята неспособност да действаме" - Ървин Ялом.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
