* Доброто здраве е свързано с познаването на собствения ни организъм
Д-р Петър Кътев
Читателите на вестник "Стандарт" и агенцията ни standartnews.com вече могат да задават своите въпроси на нашия дългогодишен автор д-р Петър Кътев.
На адрес [email protected] той получава вашите питания, след което отговорите на най-интересните от тях ще бъдат публикувани в традиционната ни рубрика "Ало, докторе!".
„Пазете се от лъжливото знание. То е по-опасно от невежеството“! Цитатът принадлежи на Джордж Бърнард Шоу, виден писател и носител на Нобелова награда за литература. За него казват, че е вторият след Шекспир по популярност драматург в английския театър. Постиженията на тазли личност безспорно са оставили дълбока следа в историята, което е видно от това, че и днес неговите мисли хората използват за послания. Такива, с които искат не само да изкажат собственото си мнение, без да се притесняват, че ще са линчувани за него, но и да дадат съвет на околните как да избягват грешки.
Днес наистина може да се каже, че невежеството нанася далеч по-малко щети от така натрапваното под път и над път лъжливо познание. Лошото при него е, че трудно би могло да се разпознае веднага. За разлика от невежеството, което е забележимо от километри, хората представящи себе си за изключителни капацитети умело успяват да заблудят. Разбира се техните „качества“ времето и различни ситуации разбиват на пух и прах, но докадо дойде този момент може да се случат безброй много неща.
Да даваш вид на много знаещ и разбиращ днес е далеч по-важно от това наистина да си такъв. Някак се научихме, че поговорката „по дрехите посрещат, по ума изпращат“ спира до първата част с посрещането. От там нататък не е важно. Важно е да си с голямо самочувствие, независмо дали другите смятат, че не можеш да свъшиш работа за 5 стотинки. Важното е, че ти си над тези неща. В крайна сметка ще се намери някой, който да свърши работата, даже и за две, докато другият продължава да се буди с мисълта за своето величие. Същото, което е продиктувано от нечие друго поведение, принизяващо до най-ниската точка. Но от срам да си признаеш, че се намираш там започваш да прилагаш същите похвати, с които поне на себе си да втълпиш, че притежаваш някаква сила и влияние. Две качества, които не се получават даром, а се печелят с достойнство, труд и уважение. И то проявено към околните!
Избиването на комплекси никога не е било добър избор, защото винаги води до изграждането на онзи гротескен образ, който предизвиква забавление, което бързо прераства в съжаление.
Ние хората изглежда обичаме да предизвикваме такова, че даже и се научихме да го използваме като надеждно средство, с което да бягаме от отговорността. Неусетно започнахме да го използваме за разменна монета, която да откупи грешките ни. Само че не всичко на този свят може да ни подмине заради едното тъжно излъчване, придружено от охкане и насълзени очи. Болестите например далеч не се влияят от емоциите. Но пък са перфектни в това да ги манипулират и превърнат в големия ни враг.
Истината е, че появата на всяко едно заболяване провокира вълна от емоционални състояния, които трудно се овладяват. Повечето от нас започват да мислят най-лошото, но пък има и други, въобще нежелаещи да мислят. Тук наиситна е трудно да се каже кое е по-опасно. Да изпадаш в крайности по отношение на здравословното си състояние или пък да го неглижираш тотално. Със сигурност и двете не водят до нищо добро, поне практиката това в показала.
Здравето е изключително финна и чувствителна „душа“. То обича грижата, но не твърде параноичната. Отвръща подобаващо, и когато спреш да му отделяш полагащото се внимание.
Съществуват не малко примери, при които хора с добър здравен статус преминават на противополжната страна заради необмислени постъпки. Такива са да кажем резки промени в хранителните навици, съчетани с прекомерно физическо натоварване. Когато човек е в кондиция той не се нуждае от радикални промени в начина си на живот. Просто следва да полага онази редовна грижа, която да поддържа тонуса. Нищо по-малко, и нищо което да е в повече.
Изключително важно за поддържането на доброто здраве е да познаваме организма си, а малцина биха могли да се похвалят с това. Да не познаваш собственото си тяло и нуждите му е предпоставка за незабележимата поява на редица заболявания от различен характер.
Безспорно сред най-коварните такива са тези причинени от паразити, тъй като те могат да престояват в тялото с години без да провокират каквато и да било клиника. Но всяка промяна, водеща до изменения при функционирането на имунната защита отваря кутията на Пандора.
Паразитните инфекции са отговорни за значителна заболеваемост и смъртност в световен мащаб. От всички паразитни болести маларията причинява най-много смъртни случаи в световен мащаб. Като тя може да се каже, че е една от най-популярните диагнози, за които специалистите алармират с наближаването на лятото.
Тук е момента да се каже, че по отношение на паразитните инфекции съществува едно изключително погрешно схващане, и то е че те се срещат само в тропическите райони. Това доказано не е така. Още повече поради причината, че те предимно се предават посредством консумация на контаминирана храна и/или вода, както и могат да нахлуят, нарушавайки кожната бариера.
По такъв начин се случва инфектирането с нематода Onchocerca volvulus, който причинява онхоцеркозата или така наречената речна слепота. Диагноза, попадаща в списъка на пренебрегваните и доста опасна заради последствията, до които води.
Заболяването представлява трансмисивна антропоноза, чийто междинен гостоприемник са мушици от род Simulium, а краен е човека. Заразяването се случва след ухапване от мушиците, при което ларвите на нематода проникват в организма. По-конкретно в лимфната система. От там паразитите си проправят път до подкожната тъкан и мускулите, където са в състояние да оцелеят за период от над десет години.
Мястото, което най-често бива засегнато при тази диагноза са кожата и очите, като клиниката е различна заради имунния отговор. Опасното е, че първите признаци биха могли да се проявят до две години след първаночалното инфектиране.
Тези, които се появяват доста по-рано и респективно неглижират са отока и сърбежа, идващи до два месеца на мястото, където е било ухапването. Често има и висока температура. На по-следващ етап във времето вече идват и тези, предизвикващи притеснение, изразяващи се в промени по кожата. Те пък говорят за хронифициране на заболяването, където вече се наблюдава онходерматит, протичащ със сърбящ папулозен обрив, оставящ белези и загуба на еластичност. Характерна е изразена депигментация, появаваща се на множество места по долните крайници или така наречената „леопардова кожа“. Тя е отличителен признак на онхоцеркозата и сигнал, че инфекцията е засегнала много сериозно организма, а липсата на лечение би могла да доведе до необратими последици, каквото е загубата на зрение. Но както гласи една латиснка мъдрост: „Глупавият става по-умен след загуба“!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
