Сюрщрьоминг се яде само на открито заради невъзможната му миризма
Светът е пълен с невероятни кулинарни продукти, неподвластни на глобализацията, която неминуемо се настанява и на масата. Все още се намират странни ястия и местни деликатеси, които са достъпни само за малцина, способни да ги оценят. Там откъдето идват те, определено не се смятат за гурме. Те просто са част от локалните кулинарни традиции. Такова ястие е например шведското сюрщрьоминг - ферментирала херинга от Балтийско море. Консервните кутии с нея обаче се отварят задължително на открито, защото миризмата е нетърпима. Някои смелчаци я отварят и под течаща вода, която да омекоти мириса, но това е трудно постижимо, тъй като консервата е под силно налягане. Една пръска може да нанесе много големи щети. Това, което излиза от кутията, е комбинация от някои най-зловонните миризми в света - на развалени яйца (сероводород), на гранясало масло от бутанова киселина, на оцетна и пропионова киселина. Рибата ферментира в бъчви за един или два месеца, след което се консервира, но ферментацията продължава от половин до една година.
Газовете от ферментацията
деформират консервната кутия, както се намират в магазините в Швеция. Именно видът на консервите е причина няколко аеролинии да забранят превозването на сюрщрьоминг на борда, защото е потенциално опасна, особено на места с ограничена вентилация. Рибата е трудна за изнасяне от Швеция и регулациите на Европейския съюз в областта на храните.
Почти същото се случва в Япония, когато си поръчате бира и суши, направено с ширако или буквално - със сперма от риба, а още по-точно - от течността от мъжките жлези на рибата. Япония също така е известна с това, че сервира едни от най-опасните риби в света, сред които е фугу или риба балон, или риба таралеж. Това е едно от най-прочутите ястия в японската кухня. Тази риба обаче е смъртоносно отровна, може да убие човек само за няколко секунди. Приготвя се единствено от готвачи със специално разрешително. Много е скъпо блюдото. От тази риба се приготвя най-изисканото суши - сашими. Единственият човек обаче, който не може да я опитва, въпреки парите си, е императорът, заради неговата безопасност.
В Китай пък са любители на супите, направени от птичи гнезда. Разбира се, не като нашите. Тамошната птица саланган прави гнездото си не от клонки и слама, тя използва предимно собствената си слюнка и водорасли. Слюнката се втвърдява при досег с въздуха. Тези птици живеят в пещери и добивът на гнездата е труден и опасен, много хора умират, опитвайки се да ги достигнат. Килограм от тези гнезда може да достигне цена 2000 долара. Ястието, известно като китайския хайвер, е голям афродизиак. В Китай също така
предлагат 100-годишни яйца от кокоши
патешки и какви ли не още. Те са ферментирали месеци наред, докато са се превърнали в черна пепел. "Балют" пък е сварено яйце с развит ембрион, традиционен деликатес във Филипините. Страшното изглеждащото ястие, което се яде от черупката, е считано за афродизиак, богат на протеини. Може да се купи от уличните сергии, най-често с чаша бира. Но същото може и да се намери в Ню Йорк.
Мравките са популярни в някои страни. В Мексико приготвят ескамолес с зеленчуци и лаврите на мравки. Има вкус на сирене и се яде с такос. В Тайланд, Камбоджа и Виетнам пък правят супа от яйца на мравки, бели и хрупкави, за които се казва, че буквално експлодират в устата.
Плодовете и растенията също заемат достойно място сред странните храни. Някои са легендарни и си заслужават далечно пътуване. Дуриан са тропически дървета в Югоизточна Азия. Плодовете им са големи, бодливи с много минерали и хранителни вещества, но адски миризливи. Пътешественикът Ричард Стърлинг определя миризмата на дуриан като "нещо средно между свински изпражнения, терпентин и лук". Заради това те са забранени за транспортиране в самолетите, автобусите и градския транспорт в някои азиатски страни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
