Наровете са навсякъде в Мароко - по пазарите, по улиците, във вид на сокове и в абсолютно всички ястия. Незнайно защо, жителите на европейските и северните страни се отнасят към прекрасния плод малко нехайно. А добре узрелият е точно толкова вкусен, колкото и неудобен за ядене. Но това неудобство е непознато за мароканците, които от векове са свикнали с лекота да "обезвреждат" семките, отделяйки ги невредими от кората. Чрез нара природата сякаш е решила да се пошегува с европееца и да провери неговото въображение. Докато местните в Мароко, берберите и туарегите, твърдят, че той лекува много заболявания. Те го консумират за физическа сила, психическо равновесие и подсилване на имунната система, за предпазване от болести. Съвременната медицина вече е доказала свойствата на божественото създание - като профилактика за сърдечно-съдови заболявания, срещу диабет и болестта на Алцхаймер, за предпазване от тумори, за повишаване на хемоглобина в кръвта, като антиоксидант и могъщо антибактериално средство. Нарът е магия при бъбречни и стомашни проблеми. Прочиства пикочните канали, тушира болките, регулира стомашно-чревният тракт и пересталтиката. Помага за бързото храносмилане, топи мазнините и оформя талията, пази от стрес и прогонва старостта, тъй като в него наистина се съдържат много повече антиоксиданти, отколкото в червеното вино и в зеления чай. Дори повишава устойчивостта на организма към радиация.
В Мароко отделят зърната в купи или ги слагат в салатите. В тамошните семейства децата задължително пият чаша със сок преди училище - за да получат доза енергия в жегата. Поднасят го на гостите в знак на уважение. Бързината и сръчността, с която мароканците го изцеждат наистина са зашеметяващи. За родината на нара обаче са посочени земите на Иран, Ирак, Кавказ и Северна Индия, където преди 7000 години е започнато неговото култивиране и бавното му разпространение на Запад и на Изток. Едно от първите споменавания е още в глинените архиви на Шумер. Древните египтяни от цветовете му приготвяли червена боя, а с обелките на плода са избелвали кожи и лекували глисти. От семената правили сокове и лечебни еликсири . В гробницата на фараона Аменхотеп е намерена рисунка на нар. Някои изследователи на светото писание смятат, че точно нарът, а не ябълката е истинското дърво на познанието в райската градина. Нарът е от често споменаваните плодове в Стария Завет като знак на благоденствието - наравно с лозата, смокинята и маслината. Пратениците на Мойсей в земята на Ханаан му донесли нарове като доказателство за нейното плодородие. Колоните на Соломоновия храм в Йерусалим са били украсени с изображения на нарове. Одеждите на еврейските първосвещеници били избродирани с нарове с копринени конци. Смята се, че в нара има 613 семки - толкова са и заповедите в Тората. Друга хипотеза е, че точно неговата форма е послужила като модел за царските корони и владетелските скиптъри. В християнската символика и иконография нарът присъства е знак на възкресението и живота след смъртта. Има го в евангелски сюжети на Ботичели, Рафаело, Филипо Липи и други ренесансови художници. През Средновековието нарът трайно се е настанил и в хералдиката. Той е част от герба на Гранада - може би градът е кръстен на него.
Митовете
В "Одисея" Омир споменава наровете като едно от чудесата в градината на Алкиной. В Рим нарът е пренесен около 7 век преди Христа от земите на днешна Либия. Изображенията са в различни антични мозайки и фрески от Помпей. В древен Рим омъжените римлянки си правили прически с клонки от нар, за да демонстрират семейният си статус. В съвременна Гърция все още съществува обичай пред младоженците да се хвърлят нарови зърна за благополучие и дълъг живот.
В кухнята
В кухнята нарът се използва най-често за сосове към месни ястия и маринати, за артистично подправяне на салати, както и за украса на десерти. В Мароко със зърната поръсват сготвения ориз. Ноември и декември са месеците, през които тези плодове са най-вкусни и сочни. Никой истински кулинар не би се лишил от присъствието на нара в блюдата.
През последните години с огромна популярност се ползва скалата Orac - Oxigen radical absorbance capacity (капацитет на абсорбиране на кислородни радикали), въведена от Американския департамент по земеделие. На ден човек трябва да консумира между 3000 и 5000 ORAC единици, но обикновено те са много по-малко. Те се съдържат предимно в суровите плодове и зеленчуци. Бананите и ябълките имат по 20 единици на грам, морковите - 50, доматите - 60, черешите - 100, боровинките - 260. На едно от първите места в тази класация стои нарът - с 288 единици Orac. Това обяснява изключително уважителното отношение на диетолозите към този божествен плод.
Митът за Персефона, дъщерята на Зевс и богинята на плодородието Деметра, разказва как тя била съблазнена от Хадес, царя на подземния свят, с няколко зърна от нар. По късно Зевс постигнал споразумение с Хадес да пусне Персефона от своите владения, но при условие, че не е яла нищо в подземния свят. Но заради няколко зърна от нар, което било знак за неразривността на брака, тя трябвало да прекарва една трета от годината в земите и храмовете на Хадес.
Бащата на медицината Хипократ препоръчвал нара за лечение на безплодие. Днес вече е доказано, че плодът съдържа фитоестрогени, за което вероятно и самият Хипократ се е досещал, макар и да не е бил на ясно как да го опише научно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
