Вируси и паразити атакуват централната нервна система
Менингит, енцефалит и менингоенцефалит са болести, при които е засегната централната нервна система от инфекция.
Причинителите на инфекции могат да са вируси, бактерии, гъбички, както и някои паразити. Те засягат различни органи и системи. При централната нервна система е възможно следното засягане :
• Само на мозъчните обвивки - менингит,
• На самия мозък (или т. нар. паренхим) – енцефалит,
• Както и комбинация от двете - менингоенцефалит.
Съответно и симптомите се различават според засегнатите участъци.
Ако са засегнати само мозъчните обвивки болният има чувствителност към светлина и звуци, изпитва силно главоболие, има ригидност на врата до невъзможност за привеждане на главата към гръдната кост, пише д-р Ралица Правова в сайта Puls.bg.
За разлика от това при енцефалит проявите са свързани с прояви на възбуда (например гърчова симптоматика), също така отпадна симптоматика - изразяваща се в пареза или парализа на едната половина на тялото, нерядко само на едната ръка или единия крак. В острия период на състоянието може да има промени и в съзнанието - бълнуване, халюцинации, сънливост и дори кома.
Докато изброените симптоми могат да ни дадат ориентация за степента на засягане на мозъка, то отграничаването на причинителя е много по-трудно да стане само по клинични протичане, поради което са необходими допълнителни изследвания.
При невроинфекции ключово е изследването на ликвор за потвърждаване на диагнозата. Голяма част от инфекциите протичат със засягане на други таргетни органи, като мозъкът се засяга вторично и по-рядко. Например при морбили, при грипна инфекция, включително и при варицела. Дори при менингококовата инфекция, при която бактериалният причинител проявява изразен афинитет към мозъчната тъкан, често заболяването може да премине единствено като катар на горните дихателни пътища или дори само като носителство (без да води до проява на симптоми).
Затова и допълнителните лабораторни изследвания са от ключово значение, тъй като дават точна диагноза, а от това пряко зависи специфичното лечение и прогнозата за пациента. Даването на антибиотици при вирусен менингит или менингоенцефалит може да има значение само, ако има вторична бактериална инфекция. В противен случай няма да има резултат.
Чести причинители при засягане на централната нервна система са и херпесните вируси. Но ключово е да се съобразява сезонът спрямо проявената симптоматика, защото през летните месеци и при анамнеза за къпане в басейни значение имат и амебните менингити и менингоенцефалити.
През зимните месеци и ранната пролет се регистрират случаи на менингококов менингит, но трябва да се отбележи, че за България той е рядкост. Възможно е причинителят да бъде пренесен от пътуващи в ендемични райони – държави в Африка и Латинска Америка.
Първата локализация на бактериалния причинител на менингококова болест - Neisseria meningitidis, е носоглътката (носна кухина и фаринкс). Носителството, както и проявите на назофарингит, са най-чести. Но, за съжаление, те представляват и епидемиологичен риск, защото често не се изследват, а могат да разпространяват причинителя. Възможно е да се проявяват още повишаване на температурата, главоболие, болки в гърлото. Носителството може да протича и хронично, като при намалена имунна защита да води до проява на симптоми.
Втората форма на менингококовата болест (менингококовата инфекция), която се среща значително по-рядко, е генерализираната и тя може да протича като сепсис, менингит и енцефалит.
- Признаците
Менингитът се проявява с висока температура до 40 градуса, главоболие, повръщане, хиперестезия (повишена чувствителност при допир), гърчове, вратна ригидност, при кърмачетата се наблюдава издуване на фонтанелата, което се дължи на повишеното вътречерепно налягане.
Често менингитът е съпроводен със сепсис, за който е характерен и обривът по тялото. Той е хеморагичен (с наличие на кръвоизливи и при допир не изчезва). Често може да премине в некротичен (поради действието на токсините, които отделя бактериалният причинител).
Макар и изключително рядко, но се срещат и форми със засягане на сърцето, ставите, белия дроб и очите.
- Усложненията
Прогнозата при менингококова болест може да варира в широки граници – от пълно оздравяване до различни неврологични увреди като глухота, парализи, изоставане в психомоторното развитие, хидроцефалия, както и смърт при свръхостро протичащ менингит.
- Профилактиката
За част от инфекциозните причинители на менингит или менингоенцефалит има ваксини, които влизат в Имунизационния календар на България. Пример са пневмококите, хемофилус инфлуенце, морбили, заушка (паротит), рубеола. Но за други причинители ваксините са само препоръчителни. Например варицелата може да доведе до увреждане на малкия мозък (церебелит), но все още ваксината не е включена в задължителния имунизационен календар.
Срещу причинителите на менингококовата инфекция има създадени ваксини, които се различават по включените типове (щамове). Това е от ключово значение да се има предвид какви щамове се разпространяват в съответните региони и дори континенти, тъй като не във всички случаи може да се разчита на кръстосана реакция при ваксините и защитата с един щам да протектира и срещу друг.
В България е регистрирана ваксина, която съдържа 4 серотипа (A, C, W-135 и Y), но те се срещат по-рядко. Основно се изолира серотип В, който се съдържа в еднокомпонентната ваксина.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
