Д-р Петър Кътев
Читателите на вестник "Стандарт" и агенцията ни standartnews.com вече могат да задават своите въпроси на нашия дългогодишен автор д-р Петър Кътев.
На адрес [email protected] той получава вашите питания, след което отговорите на най-интересните от тях ще бъдат публикувани в традиционната ни рубрика "Ало, докторе!".
„Хората не искат истината. Те искат илюзиите, с които живеят по-лесно“! Думи на знаменития Зигмунд Фройд, основател на психоанализата. Разбира се личност превърнала се в не просто в символ на една цяла наука, но и в такава, която и до днес предизвиква чувство на възхищение. Човек, чийто труд и до ден днешен се изучава, въпреки че той отдавна не е сред живите.
Интересно е обаче, колко ли време е отнело на човек като Фройд, за да стигне до извода, че човекът предпочита заблудата, но не и истината? И не е ли неприятен факта, че толкова много години по-късно сякаш в това отношение нищо не се е променило? Нашата действителност показва, че мнозина обитават собствени светове и всеки, който се опита поне малко да им покаже реалността се превръща в неприятел. Всъщност самата реалност се възприема като враг. В нея няма нищо красиво и единственото, което ни носи е неприятни емоции. За жалост обаче колкото и да я избягваме, рано или късно тя ни застига, по единм или друг начин. В крайна сметка все се получава така, че се случва някакво събитие, разбиващо илюзиите на пух и прах. И тогава идва моментът, в който разбираме колко сме неподготвени за истинския живот. Този, в който има и хубаво, и лошо. Но кое ще вземе превес в нашия е въпрос на личен избор, естествено основан на мисленето ни.
Иначе в илюзиите няма нищо лошо. Поне докато те не се превърнат в бич за нас самите и заобикалящите ни хора. Затова може би е хубаво човек да знае, че колкото и да блуждае мисловно в пространството, трябва да внимава да не се отлепи прекалено много от земята. Защото това понякога е много опасно и с лоши последствия. Нещо, което важи особено много за здравето. То може би е най-потърпевшо от илюзорния начин на мислене, последван от ирационално поведение. Такова, в което болестта не съществува и щом е така, то значи няма от какво да се притесняваме.
Никой не казва, че човек постоянно трябва да си мисли за болести и произтичащите от тях разправии, защото по закона за Васелената мислите имат свойството да се материализират. Та никой не би искал точно това да се случи. Но пък и по никакъв начин не следва да си промиваме съзнанието до такава степен, че да игнорираме всякакви рискове и да се мислим за недосегаеми.
Такова човешко същество няма. Всички ние сме еднакво застрашени от болестите. Просто някои от нас са по-податливи от други. Факт, който неколкократно се е доказал в медицинската практика. Още един такъв, станал достояние на същата, е че превенцията си остава най-добрия начин за противодействие срещу заболяванията.
За жалост на нея залагат малцина. Повечето от нас предпочитат да губят време, лутайки се в собствените си мисли, блуждаещи между това което на нас ни се иска да бъде и реалността. Ето защо тя не рядко се оказва доста неприятна, оставяйки човека колкото изненадан, толкова и уплашен. Да разбереш, че имаш здраволсовен проблем никак не е лесно за асимилиране. Независимо от какво естество е той. Просто психиката на човека е така устроена, че подобни новини винаги я сварват неподготвена. А не би трябвало, особено когато си наясно, че ни си полагал кой знае колко грижи за здравето си.
Тук е важно да се каже, че проявата на такива, когато вече има съществуващ проблем по никакъв начин не изтриват времето, през което те не са били на дневен ред. Просто е настъпил момент, който дава ясен сигнал, че повече така не може да се продължава. И най-добрата поука, която може да се извади от сблъсъка с болестта е тази, че тя може да бъде предотвратена с много малко усилия, но положени навреме. Ето защо медицината все повече залага на профилактиката и превенцията. И двете са еднакво важни особено във времена, когато заболяванията се множат и стават все по-устойчиви и трудни за лечение.
Това в ниакъв случай не означава, че медицината е в несъстояние да се справи с тях. Просто понякога човек с действията си прави битката неравностойна. Такава със сигурност е тази срещу някои видове патогенни микроорганизми, провокиращи доста сериозни болестни процеси, завършващи с неприятни диагнози.
Една от тях е маларията, която е добре известна на всички ни. Тя предимно се предава чрез ухапване от комар, поради което колкото и малко вероятно да изглежда за човека, че би могъл да бъде заразен, рискът не трябва да се подценява. Ето защо защита от тях е важна. Съществуват дстатъчно средства, които могат да се прилагат върху кожата, за да се предотврати ухапването.
Маларията е протозойно заболяване, чиито първи симптоми се изразяват в появата на внезапна треска, последвана от висока температура и обилно потене с продължение на часове. Този цикъл от симптоми се появява на всеки два дни.
Една допълнителна подробност е, че в съвсем началната фаза на болестта се наблюдава клиника, при която има главоболие, безапетитие, субфебрилитет. Тази клиника се припокрива с редица други, така да ги наречем неразположения, поради което човек не й отдава голямо значения. Следователно усилията се насочват към премахване на симптоматиката или изчакване да отшуми сама. Това е и причината за късното диагностициране на маларията, която в повечето случаи вече е успяла да порази и други органни системи, сред които дори и зрителния апарат.
Маларията при хората преминава през две фази, които са екзоеритроцитна и еритроцитна. През първата се наблюдава възпаление на черния дроб, докато при втората се поразяват червените кръвни телца. Това се потвърждава от кръвни изследвания, при които има сериозно раздвижване във възходяща посока при чернодробните ензими, и съответно стойности на показатели, сочещи за наличието на анемия. Тук обаче е важно да се спомене, че това са последици от протичащия инфекциозен процес в организма, но това няма как да се знае ако не се направят допълнителни тестове, с които да потвърди или отхвърли диагнозата малария. Липсата на такива отвежда лечението в коренно различна посока, което позовлява на заболяването да се задълбочи, както и да доведе до редица усложнения, чийто произход остава неоткрит. Допълнително позволява и да се стигне до хронифициране на маларията. Това колкото и да звучи като измишльотина за някои е факт.
Хроничната форма на маларията е доста коварна диагноза и безспорно съпроводена от големи рискове за организма. Тя се развива предимно при инфекции с P. vivax и P. ovale. Тук особенното е, че заболяването може да рецидивира месеци, дори и години след първоначалната му проява. А това се случва поради наличието на паразити в латентна форма в черния дроб.
Именно склонноста на маларията да преминава от активна в хронична форма, а и тежките увреждания, до които може да доведе, налагат нейното продължително лечение. То безспорно е медикаментозно и се провежда под строг лекарски контрол. За да се избегне подобен сюжет най-мъдро е да се заложи на профилактиката. А именно преди плануваните почивки, човек да провери своя здравен статус, както и да направи същото след приключването на летния сезон. Това позволява навременно диагностициране и лечение в случай на заразяване с малария. Та както казва Стеф Пени: „излишната предпазливост никога не вреди“!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
