Как може да станем по-умни? Има един много прост начин, който да ни помогне – дишането, пише Блиц.
Това е мнение на д-р Майкъл Мозли - британски телевизионен журналист, продуцент, водещ и бивш лекар, който работи за BBC от 1985 г. Той е най-известен като водещ на телевизионни програми по биология и медицина с редовните си изяви в The One Show. В едно от предаванията си той препоръчва на всички да правят една лесна за изпълнение, но ефективна дихателна техника. Според него това ще ви помогне да станете по-умни, да поддържате здравето си и, като цяло, да подобрите благосъстоянието си.
Нашето здравословно състояние и настроение до голяма степен зависят от ежедневните ни навици: колко часа спим, какво ядем, колко усилено работим, с кого общуваме и как релаксираме. Всичко това или помага на организма да се справи с проблемите и стреса, или само влошава ситуацията.
Оказва се, че начинът, по който дишаме, също може да помогне на тялото ни.
Според него ние сигурно още не сме обърнали внимание на това досега, но дишането е най-важният процес.
„Повечето хора вдишват през носа и издишват през устата. Тази техника е полезна по време на бягане, нищо повече. Някои дори дишат само през устата, което също е погрешно“, допълва той.
Според д-р Мозли, за да „активирате напълно“ мозъка си, трябва да дишате изключително през носа си - поемете дълбоко въздух и издишайте бавно.
По думите му дишането през носа всъщност може да подобри функцията на белите дробове, кръвоносните съдове и дори пространственото възприятие и може да ни предпази от болести.
Учени също са доказали ползите от тази техника. В проведения експеримент всички доброволци са преминали специални тестове, а уредите са записали състоянието на мозъка им. Резултатите от експеримента показват, че участниците, които дишат изключително през носа, са завършили теста по-бързо и са имали много по-малко грешки.
Защо дишането през носа има такъв чудотворен ефект?
Д-р Мозли предполага, че дишането през носа повишава нивата на азотен оксид, което от своя страна увеличава притока на кръв към белите дробове, повишавайки нивата на кислород в тялото. Оттук и този скок на мозъчната активност.
Професор Джон Лундберг от Каролинския институт в Швеция е първият, който открива, че носната кухина произвежда азотен оксид. Ученият проучва този въпрос, след което стига до извода, че азотният оксид може да има благоприятен ефект върху състоянието на сърдечно-съдовата система, да помогне на имунната система и да се бори с инфекциите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
