Д-р Петър Кътев
Читателите на вестник "Стандарт" и агенцията ни standartnews.com вече могат да задават своите въпроси на нашия дългогодишен автор д-р Петър Кътев.
На адрес [email protected] той получава вашите питания, след което отговорите на най-интересните от тях ще бъдат публикувани в традиционната ни рубрика "Ало, докторе!".
"Неуважението затваря врати, които извиненията не могат да отворят отново"! Една мисъл, която буди доста размисъл и е повод за изводи, до които ние хората често стигаме прекалено късно. Но това разбира се не е никаква новина, защото животът е показал, че най-лесният начин да оцениш какво имаш, е като го загубиш.
Колкото и странно да прозвучи с действията си много от нас работят в тази посока. А те пък са подкрепени от начина на мислене, даващ фалшива представа и създаващ илюзорни светове, където властват правила, които ни изнасят. Те обаче са несъвместими с реалността. Нещо повече - не могат да оцелят, попадайки в нея. Факт, който колкото по-рано бъде роумян, толкова по-малко главоболия човек ще има.
С такива всеки един от нас се сблъсква ежедневно. Всеки си има своите проблеми, но странно някак се получава така, че в крайна сметка се обединяват в един. Това е едно разсъждения, което се доказва от проблемите със здравето. Защото макар хората да имат своя различен житейски път, когато останат без здравето си намират доста "сродни души". Та някак се оказва, че проблемите със здравето се явяват едно "обединяващо звено", в което попадат и бедни, и богати. Въпреки това обаче, ние хората продължаваме да мислим във всякакви други посоки, но не и в тази как да съхраним най-ценното, което е ключът към постигането на всичко друго в този живот.
Вниманието ни е насочено към осигуряването на блага, но странно защо под този знаменател рядко попада здравето. На него не гледаме точно по този начин, защото живеем с погрешната представа, че то нищо не може да ни купи. Него си го имаме, то ни се полага, а ако нещо евентуално заскърца тогава ще му мислим. Иначе казано мислим за проблема, едва когато се появи.
Специално по отношение на здравето този начин на разсъждение е опасен, а понякога даже и пагубен. И тъй като се оказва популярен, световната медицина насочва усилията си не само към справяне с различните заболявания, но и към промяна начина на поведение на отделния човек. Тя от години залага на превенцията и профилактиката като ключови фактори за предотвратяването и правилното менажиране на редица диагнози. И това не е защото медицината е изнемощяла и не може да се справи с огромния наплив от всевъзможни болести, а защото постигането на положителен резултат е директно обвързан с правилното мислене у човека.
За съжаление до момента такова се постига само и еднствено, когато преминеш през трънливия път на болестта. Нейният ефект върху психиката е достатъчно силен, че да провокира промени, каращи човека да се интересува от здравния си статус. Поне дотолкова, че да не чака съвсем да се оплескат нещата, защото вече знае какво се случва, когато се стигне до това. Казано по български: "парен каша духа"!
Големият въпрос е защо винаги трябва да има страдание, за да се приеме истината. А тя е проста - здравето изисква грижа. И тук профилактичната такава е най-верният съюзник на човека. Тя не изисква кой знае какво усилие, но пък за не се иска стрикност. Проверката на здравния статус няколко път в годината не само е средство, чрез което да се предотврати появата на дадено заболяване. Това е начин, чрез който то може да бъде констатирано в най-ранен период. Нещо повече дори и да се конкретизира момента на неговата поява.
Тези на пръв поглед детайли може би за някои изглеждат като поредния начин за промиване на мозъка с цел да ти пилеят времето и парите за няма нищо. Но всъщност точно те са тези, които ще ти спестят и двете в дългосрочен план. Трябва да се знае, че има много голяма разлика между това да лекуваш вече появило се заболяване и да провеждаш превантивно лечение.
Второто, което естествено е базирано на резултати от проведени изследвания спестява много сътресения на човека. То има за цел не само да предотврати появата на болест, но и да позволи на организма да укрепи собствените си защитни сили. Тук не говорим за прием на медикаменти, за нещо което още не се е появило, както повечето си мислят. Става дума за комплексен подход и реакция, които най-лесно могат да се опишат с фразата: "лекувай болестта преди да се е появила"!
Ето защо при установяването на дадени микроорганизми в тялото не следва сляпо да вярваме, че те са нормална част от него, тъй като както е добре известно при доста обстоятелства те от безобидни се трансформират в болестотворни.
Да вземем за пример Enterococcus faecalis - бактерия, която видиш ли била нормален обитател на чревната микрофлора. Някак обаче няма как да се приеме, че организъм, притежаващ потенциал за провокирането на редица болестни процеси, не е рисков за човека.
Като опортюнистичен патоген, E. faecalis може да причини животозастрашаващи инфекции. Той е в състояние да провокира ендокардит, сепсис, инфекции на пикочните пътища, менингит и други. Симптомите на инфекцията с него зависят от това къде в организма се е локализирал. Те включват умора, подуване на венците, болезнено уриниране, стомашни крампи, гадене, повръщане, температура, втрисане, главоболия, диария, болки в областта на гърдите, дори скованост на врата. Една доста голяма палитра от симптоми, които биха могли да се появат в комбинация от няколко или да е наличен един от тях. Те обаче са характерна проява, предизвикана и от други патогенни микроорганизми, а и насочват към много различни диагнози. Два елемента, които са предпоставка, която е подвеждаща при избора на лечение без необходимите изследвания.
Принципът на предаване на Enterococcus faecalis е по фекално-орален път, което означава, че за предотвратяването на трансмисирането доста голямо значение има и личната хигиена на човека. Тя е важна, тъй като за съществуването на патогена той и не подозира, докато не бъде открит, обичайно след появата на поредица от оплаквания.
И тук се появява една особеност, която понякога затруднява костатирането на Enterococcus faecalis в организма. Става дума за локализирането му при зъбите. Този патоген често се открива в повторно инфектирани зъби, чийто коренови канали са лекувани. Така той се превръща в причина за развитието на хроничен периодонтит и апикален такъв. И при двете се наблюдава възпаление, провокирано от инфекциозния процес. Проблемът е, че същият много лесно би могъл да се разпространи към други точки на тялото, като най-близки са нос, очи. По този начин се появят не само нови болестни състояния, които следва да се преоодолеят, но и рисковете от различни усложнения значително се повишават. Но както казва Конфуций: "Който не вижда далечната опасност, го заплашва близка беда"!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
