* Тази пролет наблюдаваме рекордно ранна поява на кърлежи
* При рязък скок в температурите кардиолозите ще се занимават с хипертонични кризи и стенокардии
Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Д-р Жеко Найчов
През последните години толкова често се говори за глобалното затопляне, че като че ли вече сме спрели да обръщаме достатъчно внимание на темата. Отвсякъде ни заливат какви ли не мнения и прогнози по въпроса. Едни го отричат напълно, други го смятат за нормален феномен, следващ от напълно естествени причини. Трети се заемат с какви ли не кампании - къде уместни, къде не - за да повишат обществения интерес към глобалното затопляне, така че да се намерят средства и начини да му се противодейства. Няма да влизам в полемиките за това какви са причините за глобалното затопляне и може ли да му се въздейства по някакъв начин. По-важното е, че за всички нас е вече повече от очевидно, че климатът не е такъв, какъвто го помним от детските си години.
Глобалното затопляне, както указва името му, представлява повишаване на атмосферната температура. Вследствие на това не само, че като цяло топлите дни се увеличават и стават все по-топли, но също така се наблюдават по-чести и по-резки промени във времето. Всичко това не може да не влияе и върху човешкото здраве. От болестите, пряко свързани с топлината, през социално-икономическите измерения на променливия климат, до моделите на разпространение на инфекциозните заболявания, въздействието на глобалното затопляне върху живота на хората е дълбоко и широкообхватно.
Една от най-непосредствените и видими последици от глобалното затопляне е увеличаването на честотата и интензивността на горещите вълни. Те представляват периоди на ненормално топло време, които понякога могат да продължат доста дълго. Тъй като температурите се покачват до рекордно високи стойности, особено в градските райони, уязвимите групи от населението са изложени на повишен риск от заболявания, свързани с топлината, като топлинен удар и дехидратация. Особено уязвими са хората в напреднала възраст, малките деца и пациентите с хронични заболявания. Ежегодно до нас достигат съобщения за хора, загинали от жега по време на топлите вълни, особено когато това се случва на места, където по принцип не става толкова горещо, "не са свикнали" с подобни температури и не знаят как да се пазят от тях.
В допълнение към това, горещите вълни могат също така да изострят основните социални и икономически неравенства. Например, хората без достъп до климатик или подходящ подслон могат да бъдат изправени пред по-големи рискове.
От другата страна стои проблемът с резките промени във времето. Тези рядко наблюдавани преди разлики от по 15-20 градуса се понасят много тежко от хронично болните хора. Когато вчера е било към 30 градуса, а днес внезапно е станало 10-15, това е сигурен знак, че кардиолозите ще се занимават с хипертонични кризи и стенокардии.
Глобалното затопляне променя и разпространението на много болести, пренасяни от животни, като малария, лайшманиоза, денга и лаймска болест. По-високите температури създават по-благоприятни условия за разпространението на преносителите като комари, папатаци и кърлежи, което не само им позволява да разширят географския си обхват и да процъфтяват в райони, където някога са били редки, но и да бъдат активни в продължение на по-дълъг сезон. Тази пролет поне досега беше необичайно топла, вследствие на което наблюдавахме рекордно ранна поява на кърлежите.
Все по-малкото на брой дни с това, което нашите дядовци и баби наричаха "здрав студ" водят и до по-голямо разпространение на въздушно-капковите инфекции. Това може да звучи малко нелогично, тъй като точно студът е това, с което най-често ги свързваме. Но те се причиняват от вируси и тяхното разпространение е много по-лесно, когато температурите не са чак толкова ниски.
Замърсяването на въздуха е проблем, който е неотделим от глобалното затопляне. Дори и да не приемаме тезата, че изгарянето на изкопаемите горива е причина за климатичните промени, то няма как да отречем, че и двете по отделно са факт, а в комбинация въздействат неблагоприятно върху човешкото здраве.
Праховите частици, азотните оксиди, серните съединения и други замърсители, изпускани в атмосферата, водят до сериозни последици за здравето на дихателните пътища, като влошават състояния като астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и рак на белите дробове. В условията на топла вълна, замърсеният въздух в градовете образува т.нар. фотохимичен смог, който може да предизвика респираторни проблеми и да влоши съществуващи белодробни състояния. В градските райони, където нивата на замърсяване на въздуха често са най-високи, уязвимите групи от населението могат да бъдат изправени пред непропорционални здравни рискове поради излагането им на замърсен въздух.
Климатичните промени водят до по-чести периоди на суша, до бури и наводнения, които също създават непосредствен риск за здравето, а със значимите си въздействия върху икономиката на засегнатите региони, могат да доведат до обедняване и миграция на населението. Това винаги е свързано с понижена грижа за здравето и, съответно с повишена заболеваемост.
Въпросът е какво можем да направим. Да, няма да е зле да обръщате внимание на енергията, която харчите и да подкрепяте по-разумните инициативи, насочени срещу отделянето на парникови газове. Но това едва ли ще намали значимо личния ви риск. Затова ето няколко простички съвета.
Преди всичко, следете прогнозата за времето. В България имаме късмета да живеем на място, благословено с приятен климат и нямаме навик да обръщаме много внимание на прогнозите за времето. За жалост, вече се налага да започнем да го правим. При очаквана топла вълна, оттеглете се на хладно, не планувайте да излизате задълго в горещините и се подсигурете с достатъчно вода и други течности. Ако се очаква рязко захлаждане, подгответе се. Ако страдате от артериална хипертония, измервайте си по-често кръвното налягане и взимайте мерки. При очаквани порои, не стойте в близост до реки и дерета и отложете пътувания, които могат да бъдат отложени. Ако живеете в беден на вода район, подсигурете се с водни резерви в случай на суша, особено ако се занимавате със земеделие и разчитате на продукцията да ви храни. По такива места е хубаво да вземете мерки и срещу пожари.
Дори да приемем, че климатичните промени се дължат на естествени явления и не подлежат на промяна от наша страна, това не е основание да не се подготвим за предизвикателствата, които те ни поднасят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
