Доц. д-р Жана Казанджиева д.м. е специалист-дерматолог, който работи в Кожна клиника, Александровска болница и Клиника „Евродерма“. Член е на: борда на Европейската Академия по Дерматология и Венерология, Българското Дерматологично Дружество, Фондация „Екзема“ и е председател на секцията по Дерматоалергология към БДД. Автор е на над 315 статии, от които 116 в чужбина; 2 собствени монографии и участие с глави в 38 монографии, от които 12 в чужбина; участие в 18 учебници, от които 1 в чужбина.
- Доц. Казанджиева, разговаряме по повод Световния ден на уртикарията. Да започнем с въпроса заболяване или състояние е уртикарията?
- Определено е заболяване. Това е едно от четирите големи заболявания, условно казано, в дермато-алергологичния спектър. Казвам условно, защото противно на общоприетото схващане уртикарията може да бъде и неалергична.
Когато говорим за екземи, към групата на дерматоалергичните заболявания веднага прибавяме и уртикариите, лекарствените реакции и, разбира се, атопичния дерматит.
- Каква е разликата между острата и хроничната уртикария?
- Във времето на протичане на заболяването. До 6 седмици уртикарията е остра. Когато чета лекция за уртикария, казвам на студентите: Ако видите, че пациентът е с остра уртикария, вие сте bestdoctors.com, защото 95 % от случаите се оправят сами. Но проблемът е в хроничните уртикарии. Средната продължителност е 5 години. Това показва статистиката. Пет години обриви, сърбеж... Хроничната уртикария е сериозно заболяване и голямо терапевтично предизвикателство за лекарите.
- Откъде идва народният израз „хваща ме уртикарията“?
- Не съм го чувала, но ако погледнем научно на този народен израз, това е контактната уртикария. Всъщност уртикарията е кръстена на Уртика уренс - латинското наименование на копривата. Произлиза от латинския глагол уро, който означава възпаление, сърбеж. Уртикарията е възпалително заболяване с появата на бързопреходни уртики. Когато преподавам на студентите, казвам: Представете си, че сте в 1-ви клас и трябва да напишете едно уравнение с два показателя. Уртики по кожата плюс сърбеж - равно на уртикария. Ако има нещо друго извън уртиките и сърбежа, това не е уртикария. Пациентът има друга диагноза.
- Какво представляват уртиките?
- Това са тези червени надигнати обриви, които се появяват по цялото тяло, и изчезват много бързо, в рамките на 24 часа. Ако не изчезнат, пак сме се объркали - това не е уртикария, защото уртиките са бързопреходни. Но това, че изчезват на едно място, не означава, че не се появяват на друго.
- Какво е хроничната спонтанна уртикария? Защо се нарича спонтанна?
- Това, което ви казах – хронична е, защото обривът се появява по кожата дълго време - над шест седмици. Спонтанна е, за да обясни, че уртиките се появяват без видима причина. Спонтанна означава точно това - без видима причина. Не е както при контактния дерматит или фитофотодерматита - аз пипнах цвете, сложих си нов крем, напръсках се с определен парфюм - и получих обрив. Това не може да бъде спонтанно, то се получава в резултат на контакт с определено вещество. Докато спонтанната уртикария означава, че вие се събуждате сутринта, влизате в банята и изведнъж, както си взимате душ, виждате как цялото ви тяло се покрива с обриви. Или друг случай – наливате си дежурната чаша кафе за деня, поглеждате си ръцете и краката и виждате, че там са се появили уртики - без видима причина или провокация, това ви е рутината всеки ден.
- Има ли статистика за България или в световен мащаб?
- За България не бих казала. Може би, защото е много трудно, обхващат се различни специалности. Първо, болният отива при личния си лекар и от там го насочват към различни изследвания. Ако пациентът реши директно да подходи към специалистите, пак върви в две посоки. Може да отиде на алерголог, но може да отиде и при дерматолог. И двете специалности се занимават с хронична уртикария. А ако пациентът освен обриви има и ангиоедем, т.е. подуване на лицето, устните, ларинкса – много е възможно той да се отправи директно към лекар специалист уши, нос, гърло.
- Мислех, че уртикария е общо наименование за различни видове кожни заболявания?
- Уртикарията е отделна диагноза. Съвсем отделна. Появява се само с уртики и сърбеж. Това е класическата дефиниция на уртикарията. Разбира се, това е само началото. След това самата уртикария се дели на остра и хронична. Хронична уртикария на свой ред има две форми - идиопатична (или спонтанна) и физикална. И тук е разликата. Спонтанната уртикария е без видима причина, докато физикалната се нарича така, защото се дължи на фактори като топло, студено, слънце, вибрации. Например, най-честата уртикария е студовата. Пациентите, които страдат от нея, като си вземат студен душ или си сложат парченце лед на кожата, получават на мястото на контакта уртики.
- Щом има студова, трябва да има и топлинна.
- Много по-рядка е, но съществува. Има и слънчева – страхотен проблем. Статистиката показва, че това е една от най-редките форми на уртикария, но аз съм имала пациенти, които престанаха да ходят на работа, на училище, не излизаха на слънце.
- Това ли наричат хората слънчева алергия?
- Не, слънчевата алергия е коренно различна.
Нарича се полиморфна светлинна ерупция. Това е най-честата слънчева алергия. Получава се ранното лято, пролетта. Хората реагират на слънчевите лъчи, но след това, както се казва, каляват се и с течение на времето до следващата пролет нямат оплаквания. Но е съвсем различно заболяване, няма нищо общо с уртикарията.
Слънчевата уртикария е отделна категория, сложна и трудна за лечение, защото в момента, в който излезеш на слънце, получаваш уртикариален обрив. Това е страхотен проблем. Дори и да застанеш до прозореца, пак се получава обрив. Имам такъв пациент. Накарахме го да застане до прозореца и след две минути цялото му лице беше една гигантска уртика от слънчевите лъчи. Защото стъклото на прозореца не е преграда за част от слънчевите лъчи.
- Как се диагностицира уртикарията?
- Най-лесно е чрез чисто клиничната диагноза. Аз се надявам, че няма дерматолог, който да не може да постави диагнозата уртикария, просто защото за нас уртиката е един от основните обривни елементи. Ние лесно различаваме уртиката от другите обривни елементи. Що се касае до лабораторните изследвания, тук вече не говорим за поставяне на диагнозата, а за разграничаване на отделните форми на уртикарии. В тези случаи най-често се правят кръвни изследвания, като имуноглобулин Е и антинуклеарни антитела, за да видим дали се касае за автоимунна уртикария, за алергично насочена уртикария и много други чисто специфични неща, които всеки лекар, който се занимава с уртикария, знае. Включително правенето на различни видове тестове.
- Споменахте пациента и прозореца. Как се лекуват такива трудни случаи? Налага ли се хоспитализация?
- Ако говорим само за слънчевата уртикария, за която казах, че е рядка, трябва да се разбере от кой спектър на слънчевите лъчи се причинява. Причината може да бъде всеки един спектър, включително и от рентгеновите лъчи. Но това са редки случаи. Когато се касае за хронична, тежка уртикария с ангиоедем, разбира се, че се налага хоспитализация. Обикновено се назначават високи дози антихистамини и кортикостероиди. Разбира се, че за момента ние добре овладяваме процеса, но след това той се възобновява отново. Както се разбрахме, и това не е моя статистика, а световна, 5 години е средният период на хроничната уртикария. 5 години да се събуждате с обриви и с мъчителен сърбеж, е нещо много страшно.
- И колко често се налага хоспитализиране при такива случаи?
- Никой не може да каже. Първо, защото няма такава статистика, второ – заради попадането при най-различни лекари, и трето – заради индивидуалното протичане на уртикарията при всеки един пациент, което е различно.
- Ако не се хване навреме и не се лекува навреме, до какви усложнения може да се стигне при уртикарията?
- Сама по себе си уртикарията е достатъчно усложнение. Тук не говорим, че ви заплашва смъртност, както е при сърдечно-съдовите заболявания, но хроничната уртикария води до много влошено качество на живот. Представете си, както си говорим сега, изведнъж започва да ни сърби, започват да се появяват уртики, защото емоционалната причина в уртикарията също е много силна. Това е изключително неприятно, то пречи на пациента да работи спокойно, да пътува, да се забавлява.
- Чисто психологически задълбочава ли се уртикарията от това, че човек има обриви?
- Разбира се, винаги. Кожата и нервната система са пряко свързани още от ембрионалното развитие. Те се развиват по едно и също време, паралелно. И почти няма хронично кожно заболяване, като например псориазис, екземи, лихен, което да не се влияе от психиката.
Често стресът или напрегнатият ритъм на работа водят до рецидив на уртикарията. Просто няма хронично кожно заболяване, което да не се влияе от психичното напрежение.
- Споменахте ангиоедема. Какво трябва да знаем за него?
- При съчетанието на уртикария с ангиоедем, пациентът задължително трябва да постъпи в болница – това е животозастрашаващо заболяване.
Ангиоедемът е чувството, че имаш оток в гърлото. Докато, както казах, отделните уртики по кожата траят 24 часа, ангиоедемът продължава 72 часа, което е страшно опасно. Представете си, че изведнъж се подуват устните и най-страшното – подуват се гласните връзки. Затова при пациент, при който видимо освен уртикария има и ангиоедем (те са свързани, вървят заедно), се говори за придобит ангиоедем. Това е животозастрашаваща индикация и ние приемаме пациента веднага в болница. В момента, в който усетим, че гласът му става дрезгав, по-нисък или пациентът казва, че има усещането, че го душат, това означава, че веднага трябва да се вземат мерки
Тоест, когато говорим за уртикарията, имаме непрекъснато едно влошено качество на живот. При това, не знаем кога при една, да я наречем „проста“ уртикария, при която има само кожни обриви, няма да се появи и ангиоедем. Една хронична уртикария е винаги в състояние да направи такова опасно усложнение.
- Какво се прави в такава ситуация?
- На пациентите си с хронична уртикария специално обръщам внимание, че винаги трябва да носят лекарствата си. Има и инжекции за спешни случаи, които за съжаление ги няма в България, но пациентите си ги купуват от Гърция. Те могат да се поставят дори през дрехите, защото при спешни случаи – като например ужилване или ухапване, трябва да се реагира много бързо.
- Като споменахте за тези препарати, които се вземат в спешни случаи, нека да видим какво е лечението.
- Когато уртикарията е остра, ние трябва да се погрижим да не стане хронична. При острата уртикария трябва да се консултирате с лекар специалист по дерматоалергични заболявания. Назначава се антихистаминова терапия, която в повечето случаи е достатъчна. Има съвременни указания (гайдлайни), които водят стъпка по стъпка в лечението. Започва се с антихистаминови препарати, като дозата се увеличава, ако няма ефект до една – две седмици. Ако пациентът продължава да има обриви, се включват системни кортикостероиди за кратко време. При неуспех, директно трябва да преминем към следващата стъпка от съвременните методи на лечение, и това са биологичните средства.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
