Намирането на мотивация, отказът от постоянното "скролване", както и търсенето на нови стимули, които да ни накарат да се почувстваме добре, има обяснение и то се крие в нивата на допамин. Той играе ролята на невротрансмитер за мозъка, но нивото му е пряко свързано с емоциите ни и настроението.
Когато помислим за хубава храна или някой интересен филм нивото на допамин се вдига в сравнение с базовата му стойност, която е сравнителна константа. Когато обаче приключим с хубавия обяд, снакс или филм, рязко това допаминово ниво спада, след което започваме да търсим нови стимули, с които да го вдигнем. Но важен е фактът, че нивото на допамин спада дори под базовото и съответно дори при нов стимул не можем да достигнем нивата от първия път.
Така се получава един вакуум, който ни стимулира да търсим нова доза изживявания, с които да повишим допамина и да се почувстваме добре. Така в крайните фази нивата на допамин са изключително ниски и създават т. нар. усещане за "допаминов махмурлук", пише сайтът puls.bg.
Търсенето на начини за повишаване на нивото му води до пристрастяване и една от веригите в организма, които водят до зависимости с насищане на рецепторите и по-слабата реакция от тяхна страна, дори и при получаване на нужния стимул.
Макар така описаната схема да изглежда като омагьосан кръг на заклетия търсач на удоволствия, възможност за излизане от него има и обяснението се крие в разделянето на допамина на два основни вида - т. нар. бърз и бавен допамин.
За да бъде обяснена по-добре ролята на бързия и бавно набавящ се допамин - пример може да бъде даден с т. нар. бързи и бавни въглехидрати. Когато приемаме бързи въглехидрати - бял хляб, рафинирана захар, то нивото на кръвната захар се покачва изключително бързо, води до прилив на енергия и след това бързо спада (под действието на инсулина), което е свързано с рязко усещане за умора. За разлика от това бавните въглехидрати, като различни пълнозърнести храни, водят до постепенно навлизане на глюкозата в кръвта и съответно това осигурява поддържане на сравнително константно ниво на енергията ни през деня.
Така бързо придобития допамин с телефони, видео игри, похапването на сладкиш или чипс води след себе си до рязък спад на допаминовото ниво. За разлика от това бавният допамин се отключва при дейности, които са свързани с това да ни бъдат от полза в бъдеще. Такива са посещение на курсове, четене на книга.
Други начини за набавяне на бавен допамин са физическите упражнения, но които се прилагат в умерени нива, а не претоварването във фитнеса залите. Сексът също е възможност за набавяне на допамин, особено ако е с любим човек. Около 48 часа продължава ефектът от допамина след сексуален акт.
Може да се правят комбинации от дейности, които осигуряват бърз и бавен допамин. Но препоръчителните съотношения са 20 на 80% в полза на бавния допамин. Като през почивните дни може да увеличим занятията в полза на бързия допамин, но не повече от съотношение 40 към 60%.
Към момента много повече са стимулите за синтез на бърз допамин, което изисква мотивация и допълнителна енергия, за да се спрем на възможности и дейности като тренировки и четене, когато седеното пред телевизора е много по-лесно, както и да си поръчаме храна вместо да сготвим вкъщи. Затова е важно да открием т. нар. допаминови крадци и да ги редуцираме в ежедневието си за сметка на други, които ни осигуряват бавен допамин.
В крайните си фази честата нужда от бърз допамин и набавянето му води до депресия, тревожност, промени в настроението.
За мотивация не трябва да си поставяме външни стимули като вкусна храна или скролване в телефона, например. Причината е, че така губим вътрешната си мотивация и отново може да попаднем в омагьосания кръг на допаминовата абстиненция.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
