Бялото има вкус на кокосови целувки, жълтото е сок от краставица
Представете си, че можете да опитате цветовете или да видите вкусовете. А ако звуците, които чувате, предизвикват вашите рецептори? Например - слушате новата песен на Риана и устата ви се изпълва с дъх на ароматно кафе. Тембърът на Лейди Гага пък провокира усещането за кисело. Това е синестезия - състояние на смесено възприятие. Едно сетиво води друго до съзнанието - случва се на четири процента от населението на света. Думи, букви, аромати, цветове, звуци и дори личности възбуждат по различен начин различните сетива. Често при синестетите е засегнат вкусът - наденичките могат да им се сторят като розово сладко. Лесно се подразбира, че в синестезията комбинациите между различните вкусове са толкова различни, че дори неизброими. Известен синестет е Джими Хендрикс, който се вдъхновява за една от най-великите си песни, Purple Haze, виждайки музиката в цветове. Негови колеги са философът математик Питагор, художникът Едгар Дега, композиторът Жан Сибелиус и Лейди Гага.
Връзката между синестезията, изкуството и храната беше осъществена в уникална вечеря, организирана от експериментална арт компания в Бирмингам. Кей Уинууд и Шон Тонкин са артистите, които стоят зад бляскавото мултисетивно изживяване. Тяхната мантра е да разчупят традициите, предлагайки храна в необичаен контекст на хора, готови да експериментират. Предишният проект на Тонкин беше екстравагантна инсталация, в която зрителите влизаха през гигантска уста и излизаха през анус. "Наслаждаваме се на възможността да объркваме сетивата или тотално да ги елиминираме, така че синестезията е много интересна за нашата работа", обяснява Тонкин.
Вечерята, която двамата измислят, се състои от петстепенно меню. В нея се показва какво би било, ако може да се чуе или опита някакъв цвят. Експериментът се осъществява чрез екрани в ярко осветена трапезария. Към малки единични маси са прикачени проектори, насочени към отсрещната стена, така че когато се сервира някое от ястията, то се прожектира. По този начин хапващите се потапят напълно във филма, изпълнен с блюда и гледане. Готвачи и композитор са изготвили програма, в която вкусовете на различните ястия трябва да отговарят на различни цветове и звуци. Белият - на кокосови целувки, пана кота с пюре от пащърнак, чипс от карфиол и бадемово мляко. Жълтото пък е изразено със сок от краставица с прясна мента и "Мансаниля" - едно от най-популярните разновидности на испанското шери. Ако искате да похапнете червено, ще ви сервират пастърма, кървавица, желе от цвекло и пръски червено вино. Синьото е захарен памук, пукащи бонбони, виолетки и снежен конус с вкус на лавандула. Черното пък е концентрирано в трохи от бисквитки орео, мус, черешов гел, листенца от роза и виетнамско кафе.
"Поканихме няколко готвачи да работят според нашите инструкции, които съдържаха собствените ни интерпретации за вкуса на цвета. Дадохме същата концепция и на композитора", обяснява Тонкин. "Обсъдихме, че бялото е сякаш притъпено, жълтото напомня на силно слънце или пустиня, червеното е страстно, но и предизвиква асоциации с ръжда. Синьото провокира просто чувства за безкрайност и просторност, а черното - смъртта. Менюто изразява нашите идеи за вкус, текстура и цвят. Всяка степен от него се състои от храна и напитки", допълва той и уточнява, че вечерята по никакъв начин не е научно изследване на синестезията. "Просто търси звука и вкуса на цвета, като същевременно осъществяваме експериментален филм", завършва той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
