-Цялостното лечение на пороците на сърцето се постига при изключително навременен и комплексен подход
-Комфортът за пациентите в постоперативния период е значително по-голям
- Физическите огарничения за пациента след изписване от отделението са минимални
Д-р Димитър Михайлов, кардиохирург в УМБАЛ „Софиямед“
- Д-р Михайлов, какво представлява порокът на сърцето и до какви усложнения може да доведе, ако не се лекува. Всеки порок на сърцето ли е вроден или има и придобити и вследствие на какво може да се получи той?
Най-общо под "порок" на сърцето се разбира структурно нарушение/отклонение от нормалната му анатомия. Вътреутробното развитие на сърцето е изключително сложен процес и това дава основа за разнообразни нарушения в неговата структура – увреда на клапите, клапния апарат, стените, архитектониката на сърцето и други. Тези дефекти могат да са вродени, а също така може да се развият и на по-късен етап от живота на всеки човек в резултат на различни процеси.
Вродените пороци в повечето случаи се проявяват клинично още в най-ранна детска възраст. Това налага и тяхното лечение в момента на диагностициране. Понякога, дори вродени, част от дефектите са безсимптомни и без клинична значимост за пациента и не се налага да се лекуват към дадения момент.
В трети случаи пороците могат да се развият в зряла възраст в резултат на различни патологични причини - неспецифични инфекции в организма, други такива, които доказано често засягат структурите на сърцето, атеросклероза, болести на съединителната тъкан, на обмяната на веществата, усложнения на исхемичната болест на сърцето, както и други състояния. Тези процеси могат да засегнат едно напълно здраво сърце, но също така и да влошат вече наличен порок (напр. вроден такъв).
В тези ситуации най-често се касае за увреда на клапите на сърцето и подържащите ги структури. Оставени недиагностицирани и нелекувани тези пороци носят много голям риск за здравето на човек, а също така често и до увреда на мускула на сърцето и влошаване на помпената му функция. Невъзможността на сърцето да осигурява необходимия приток на кръв и кислород към тъканите и органите се определя като сърдечна недостатъчност, която оставена нелекувана води до сериозни клинични симптоми, влошаване качествтото на живот и евентуално до фатален изход.
- Можем ли да не знаeм, че имаме клапен порок и как може да го разпознаем? Има ли някакви специфични симптоми?
Както при други заболявания в организма, един „порок“ на сърцето може да протича безсимптомно много дълго време. Увредата най-често се установява при профилактичен преглед или по повод изследване за друго заболяване.
Понякога пациентите знаят, че в детска възраст е установен някакъв дефект, който към дадения момент не е налагал лечение. Най-важното за тези пациенти е да посещават профилактини прегледи и да следят съответния порок дали и как се развива във времето. Това става най-лесно с консултация при кардиолог и кардиохирург.
В други случаи пациентите усещат новопоявили се или влошили се вече налични симптоми, които са със сърдечен произход. Най-честата изява на сърдечно страдание е стягането в сърдечната област при физическо натоварване и отшумяването на симптомите след почивка. Това по-често е признак на исхемичната болест на сърцето, но и не рядко е първият признак на клапни пороци. Други симптоми са: "прескачане на сърцето", което зачестява във времето и се увеличава като продължителност; недостиг на въздух и причерняване при натоварване; колапс със загуба на съзнание; невъзможност на човек да спи в легнало положение и нуждата от няколко възглавници, за да облекчи недостига на въздух; двустранни отоци на долните крайници; големи вариации в кръвното налягане;изтръпване и схващане на лявата ръка, гърба и долната челюст., коремна тежест и болка в някои ситуации.
Провеждането на Ехокардиографско изследване (ултразвук) е от първостепенно значение при диагностициране на структурна увреда на сърцето. Изследването е напълно безболезнено, безвредно и отнема средно около 20 минути, а същевременно информацията от него е с огромна значимост за последващия ход на лечение.
- Обикновено как се лекуват един клапен порок, винаги ли е нужна операция?
Важно е да уточним (с някои изключения), че в повечето случаи медикаментозно лечение на самата структурна увреда на клапата не е възможна. Това единствено може да се постигне чрез хирургична намеса – била тя класическа или минимално инвазивна операция, имплантиране на различни съвременни устройства по „безкръвен“ начин. Лекарствата могат до известна степен да контролират и облекчават симтпомите при определени пациенти. Във всеки един от случаите решението за хирургична намеса върху даден порок се взима мултидисциплинарно и се води от създадени световни правила и гайдлайни. Основава се на клиничните симптоми на пациента, нивото на увреда на клапата и сърцето, придружаващи заболявания и други фактори. След изследване и обсъждане на всички тези фактори заедно с пациента се взима решение за плана на лечение.
- Какви методи на лечение прилагате при клапни пороци в Отделението по кардиохирургия УМБАЛ „Софиямед“?
Разполагаме с всички възможности за лечние на клапните увреди на сърцето не само по класически път, но и прилагайки най-съвременни хирургични достъпи и методи.
Накратко това включва:
- отворена (класическа) кардиохирурна интервенция
- операции с минимален (естетичен) хирургичен достъп
- най-модерните ендоскопски методи, които са възможни благодарение на модерна 3D визуализация и техника
- ендоваскуларно (безкръвно) лечение на пороците на аортна и митрална клапи при определена група от пациенти
Друг важен детайл е, че в клиниката имаме възможността да имплантираме най-съвременните клапни протези на световни производители, които не са достъпни в много други кардиохирургични центрове в България.
Тези клапи имат няколко основни предимства:
- позволяват поставянето на клапна протеза с по-голям ефективен отвор при пациенти със сложна анатомия на сърцето;
- изискват прием на значително по-ниска доза от лекарствата за разреждане на кръвта след операцията, които са необходими за правилното функциониране на новата клапа. Това увеличава комфорта за пациента и намалява риска от свързани с това усложнения;
- „животът“ на тези съвременни клапи е съществено увеличен (според лабораторни тестове може да достигне до 30 години), което от своя страна свежда до минимум необходимостта от последваща операция при използване на биологични протези.
- дават възможност за много по-бързо имплантиране по време на операцията, което скъсява продължителността на интервенцията и позволява по-бързото възстановяване на пациента в следоперативния период;
Независимо от избрания хирургичен метод и достъп, винаги основната ни цел е да съхраним нативната клапа на всеки пациент и да извършим т. нар. пластика или клапносъхраняваща интервенция. Това е водеща тенденция и златен стандарт в световен мащаб и предимствата за пациента са съществени – едно от тях например е, че не се налага прием на антикоагуланти след операцията.
В клиниката по кардиохирургия към УМБАЛ „Софиямед“ изключително успешно се прилагат методите за реконструкция на митралната клапа при дегенеративната ѝ увреда –най-често имплантация на неохорди със „стабилизиращ“ ринг. Стараем се резултатът от такава реконструкция да е отличен при поне 90% от пациентите, което е на ниво с много западни центрове.
Реконструкцията на аортната клапа е възможна доста по-рядко за съжаление поради доста анатомични особености и най-вече поради механизма на самата увреда. Въпреки това, реконструкцията и запазването ѝ при определени състояния (напр. дилатация на аортния корен) е напълно възможна и успешно извършваме операции по метода на Дейвид.
- Възможно ли е клапната протезата да се постави по минимално инвазивен път? Какви са предимствата за пациента?
Както вече споменах, тенденцията за лечение в кардиохирургията е към минимално инвазивните достъпи. В днешно време както по света, така и в нашата клиника, голяма част от операциите могат да бъдат извършени по този начин, особено когато се касае за клапна хирургия.
Освен добрия естетичен резултат за пациента, основните предимства на миниинвазивните достъпи са:
- бързо възстановяване след операция
- по-нисък риск от хирургични усложнения
- по-малка кръвозагуба
- по-кратък болничен престой
- минимални физически огарничения за пациента след изписване от отделението
- по-безболезнен постоперативен период и повече възможности за контрол на болката
В нашата клиника към момента с минимално инвазивен достъп са извършени 100% от операциите за смяна на аортната клапа. Комфортът за пациентите в постоперативния период е значително по-голям и естетичният резултат е чудесен.
Д-р Димитър Михайлов е част от екипа на отделението по Кардиохирургия на УМБАЛ „Софиямед“ от създаването му. Завършва медицина в Софийски Университет „Св. Климент Охридски през 2013 г. Специализира в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда под ръководството на проф. Димитър Николов, д.м. и придобива специалност по кардиохирургия през 2022г.. В периода 2012г. – 2014г. е лекар - доброволец към Клиника по Съдова хирургия към Национална Кардиологична Болница – София. По време на специализацията си работи в Kingston Hospital, Лондон, Великобритания между 2016г. и 2018г, а също така е и асистент по Хирургия в Медицински факултет на СУ „Св.Климент Охридски“. Преминава през теоретично и практическо обучение към EACTS в Уиндзор, Великобритания на тема “Аортна хирургия, вродени сърдечни малформации при възрастните, сърдечна и белодробна трансплантации, системи за циркулаторна подръжка” (Aortic surgery, Congenital cardiac surgery and surgery of heart and lung failure including mechanical circulatory support) – 2018г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
