Психологът: Тревожността отприщи конспирации

Мислех, че носенето на маски ще породи повече обири
Кризата не е толкова тежка, колкото през 2007-а, казва Росен Йорданов

Росен Йорданов е криминален психолог, индивидуален и групов психотерапевт, анализатор, бизнес консултант и специалист по управление на персонала

Повишават се ирационалните тълкувания на реалността - например отричането пандемията
Информация за ваксината има, но доверието в авторитети липсва по нашите ширини
У дома се губи дисциплината - 1-2 чаши вино преди пандемията лесно се превръщат в бутилка

- Г-н Йорданов, покрай Ковид-19 българите изкараха първи локдаун, после втори, и оттук вече идва едно чувство на несигурност какво още следва. Какви са Вашите наблюдения, как се отразява това на човешката психика?
- Със сигурност това повишава изключително нивата на тревожност и несигурност. Това е екстраординарна ситуация, каквато до момента не е имало. Дори ако съдим само по начина, по който хората се опитват да се справят с тези си състояния, включително и това, че се опитват да си обясняват реалността чрез конспиративни теории и параноични идеи за вмешателство и посегателство върху тяхното здраве и сигурност, виждаме, че нивата на тревожност са значително по-високи отпреди пандемията.
- Какви ще бъдат според Вас дълготрайните последици за психичното здраве на хората след това, което се случва в момента?
- Надявам се да не са толкова драматични, макар че ме притеснява това, което една немалка част от хората приема като така наречената "копинг стратегия". Тоест модел за адаптация към една необичайна и тревожна ситуация, като повишават ирационалните тълкувания на реалността, отричането на реалността - например отричането на това, че има пандемия. За други тези стратегии ги отвеждат към социални дистанцирания, към хипохондрични залитания, прекалено взиране в здравето, откриване на симптоми, които не са налични, прекомерно безпокойство. Една част от хората, които сега се тревожат за ваксинацията, всъщност са жертва на подобни състояния, предполагам.
- По отношение на ваксинацията хората се разделиха на няколко лагера. Като изключим тези, които мислят, че ще ги чипират, има привърженици на ваксините и хора, които не искат да се имунизират, защото не вярват, че те са докрай проверени за странични ефекти. Смятате ли, че на този етап страхът от вируса премина в страх от ваксините?
- Със сигурност той се екстраполира в страх от ваксините, макар че и тук откриваме известна доза ирационално тълкувание. В крайна сметка ваксина или медикамент, който да няма странични ефекти, до момента не е открит. Хората дори се самолекуват, но в такива случаи не се тревожат за своето здраве. Докато в случая това прекомерно взиране е по-скоро емоционалният отговор на ситуацията, а не толкова рационалният. Но това е обичайно. Смятам, че в крайна сметка броят на хората, които са се ваксинирали, плавно ще нарасне, защото ще имат достатъчно на брой примери - техни близки или хора, на които те вярват.
- Може би недостатъчната и противоречива информация от страна на властите кара хората да се колебаят?
- Не мисля, че тук властите играят роля - информацията за ваксината бе веднага разпространена и всеки имаше достъп до нея. Дори и възрастните хора, които нямат достъп до интернет, имат деца или внуци. Проблемът тук е в друго - като че ли доверието във всякакви авторитети по нашите географски ширини липсва. Българският патент е, че ние нямаме доверие на властите, имаме доверие на нашата социална мрежа. Тоест на нашите близки, познати, хора, на които вярваме. Проблемът е, че преди това е било локално явление - тоест в ограничен социален кръг, а сега това може да се превърне в масова практика през социалните мрежи. И изведнъж видяхме, че България има много специалисти по вирусология /разбира се, казвам го с огромна доза шега/. Тоест социалните мрежи отдавна заместиха авторитетите. Но ние, българите, а и не само ние, не сме склонни да мислим научно и да боравим с факти. Ние по-скоро формираме някаква нагласа и след това започваме да търсим някакви аргументи, които да кореспондират с тази нагласа. Ако например мерките, свързани със спазването на ограничения и социална дистанция, предизвикат емоционална реакция, това може да прерасне до негативно отношение към действията на властите. И оттук нататък човек търси мнения, които да потвърдят неговите нагласи, а след това вече се стига и до формиране на обществено мнение. Хората в такива случаи не мислим обективно, а по-скоро като адвокатите - имаме една нагласа и търсим аргументи, които да я подкрепят. Но обективното научно мислене в такива случаи се постига трудно. Казвам Ви го като човек, който достатъчно често се е налагало да действа в екстремни и необичайни ситуации. Знам от личен опит колко е трудно човек да запази обективност, здрав разум, хладнокръвие, така че да постъпи правилно. Много често хората са под въздействие на първичните си реакции и ирационалните си разбирания и това води до този феномен, който го видяхме вече на масово ниво. Виждате колко хора търсят обяснения, търсят виновник, а реално с такава ситуация светът не се е сблъсквал никога. Колкото и да се даваха примери с чумата, с испанския грип, тогава ги нямаше социалните мрежи. Сега нито една държава нямаше готов отговор как да реагира на нещо, което буквално затвори света. Малко държави имаха смелостта да кажат "Ще приложим това", след това да кажат "Може би сбъркахме", както го направи кралят на Швеция. Шведите ни бяха давани като модел на подражание от доц. Мангъров, а после се оказа, че те сами разкритикуваха своя модел. Това не е необичайно, защото в една такава ситуация, когато нямаш готови рецепти и модели, трябва да опитваш.
- Какви ще бъдат последиците, като се има предвид, че доста хора останаха без препитание - проблемът вече е и икономически, а той все пак се превръща в психологически?
- Аз не мога да се изказвам като последна инстанция по икономически въпроси. Но аз работя в сферата на организационната психология, консултирам фирми и мисля, че за разлика от предишната икономическа криза през 2007-ма година, когато бяха изхарчени едни пари, които не съществуваха освен под формата на надежди, в случая имаме налични средства, които са изкуствено задържани. Затова смятам, че когато се преодолее здравният аспект на кризата, икономическите отношения и връзки ще бъдат възстановени. Разбира се, ще има и новости - фактът, че стана ясно, че много от системите могат да бъдат управлявани без физическо присъствие, вероятно ще даде нови идеи на работодатели и на служители. Което означава, че можем да очакваме и нов тип отношения между работодатели и служители. Но това е бъдещето.
- Като криминален психолог, имате ли наблюдения как този период се отрази върху престъпността?
- Не мога да дам обективно мнение, но не виждам да е имало някакъв специфичен бум. Вярно, че се струпаха няколко обира, но не мога да го приема за особено масово явление. На шега мога да Ви кажа, че поради носенето на маски, което всички приемат като метафора на престъпността, си мислех, че обирите ще бъдат дори повече. Но явно и престъпниците имат притеснения по отношение на здравето си.
- Видях един Ваш коментар, че пиенето на алкохол се е повишило по време на пандемията?
- Всъщност аз само коментирах данни, които мисля, че бяха на Евростат. И те бяха не само за България, но и за целия ЕС, който по принцип и без това е в челните редици по консумация на вино, например. А в ситуация, в която човек си е непрекъснато у дома, губи се чувството за дисциплина, едва-две чаши вино, изпивани преди пандемията, лесно се превръщат в бутилка.