Сингапур е златният стандарт в борбата срещу коронавируса, докато съществуващите неравенства се изострят в България и Колумбия, пишат за International Politics and Society Мирко Гюнтер, Хелен Кортландер, Кристина Бирке Даниелс.
Европейските тенденции често бавно пристигат в България. В края на февруари, докато останалата част от Европа с тревога осъзнаваха, че коронавирусът може да достигне епидемични размери, за известно време България изглеждаше като Островът на Блажените.
В историята на България с коронавируса някои части просто не се връзват. Но обяснението е просто: няма тестове, следователно няма случаи. Първоначално българското правителство закупи 2000 теста - за международно пътуващо население от седем милиона.
Междувременно частни донори се намесиха и общо 5000 души бяха тествани за вируса - все още твърде малко, за да се получи дори приблизителна реалистична картина на ситуацията. Когато всички български сезонни работници се завърнат от затворените курорти в северната част на Италия, броят на недекларираните случаи вероятно ще бъде огромен.
Още по-лошото е, че колкото по-дълго трае блокадата, толкова по-малко неща могат да се предоставят. В най-бедната страна в ЕС две седмици на карантина означават фалит за много малки предприятия и неплатен отпуск за безброй служители. Със среден доход от 671 евро на месец, средната класа също няма резерви за тази ситуация.
Въпреки че навсякъде има предупреждения за паника, никой не изглежда да изпада в паника. Но хората са загрижени. Мнозина в България все още си спомнят затрудненията в доставките на храни, съществували до 90-те години на миналия век.
Увереността на правителството, че складирането на продукти от потребителите не е необходимо, е по-скоро въпрос на трезво изчисление, отколкото на бягство от страх. Повечето хора разчитат, че ще успеят да издържат на кризата у дома, независимо дали са болни или здрави.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
