Проф. Богов: Надявам се след декември кризата да е овладяна

Вярвам, че здравната система ще издържи, но хората трябва да спазват мерките, казва проф. д-р Борис Богов в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
Няма да изоставя нито един от пациентите си заради поста директор

Проф. д-р Борис Богов е един от най-добрите нефролози в България. От 2009 г. е ръководител на Клиниката по нефрология на УМБАЛ "Александровска". Специализирал е в болница "Necker" - Франция, Университета "Kinki University" в Япония, Университета в Грьонинген - Холандия и "Columbia University" - САЩ. Преминал е различни специализации и квалификационни курсове в областта на ултразвуковата диагностика и пункционната бъбречна биопсия. Завършил е и "Здравен мениджмънт".
От 2016 г. до 2018 г. е национален консултант по нефрология, а от 2018 г. е председател на Експертния съвет по нефрология към министъра на здравеопазването. През 2020 г. е избран за председател на Общото събрание на Медицинския факултет към МУ-София. На 12 октомври 2020 г. проф. Богов бе избран за изпълнителен директор на УМБАЛ "Александровска"

Амбицията ми е да реновирам сградния фонд на Александровска болница
"Пирогов" се задъхва, защото българинът е свикнал за всичко да отива първо там
Пийте по 2 л вода на денонощие, редувайте "вида" според състава й през3 месеца

- Проф. Богов, коронавирусът вече се разпространява дифузно, като София е най-голямото огнище. Какъв е вашият анализ на ситуацията и прогнозата?

- Да, ситуацията е точно това, което казвате - дифузно разпространение на вируса в цялата страна. Не смятам за изненадващо, че заразените са най-много в столицата, защото в нея все пак живеят най-много хора. Нека не забравяме и, че работното място на много хора от провинцията и околните населени места е именно в София, а след работния ден те се връщат обратно. Като цяло към днешна дата е очакван този процент на заразени и смятам, че той ще продължава да нараства до началото или средата на декември месец. Силно се надявам след декември вече да успеем да овладеем обстановката и ситуацията да се нормализира.
- "Пирогов" и ВМА вече обявиха, че се задъхват, нямат свободни места и търсят доброволци. Каква е ситуацията в Александровска болница?
- Проблемът с местата е общ. Болниците в София, които са реагирали за разкриване на Ковид-легла или Ковид-отделения не са толкова много - около 24-25, заедно с някои от частните лечебни заведения. Може би затова ситуацията е малко по-проблемна и пациентите обикалят докато се намерят места чрез координационния център. Относно "Пирогов", има една такава тенденция, че столичанинът и българинът като цяло е свикнал, когато има какъвто и да е проблем - спешен, първото място, на което отива е именно там. В Александровска болница ние сме с 15 интензивни легла - тоест за пациенти със специални грижи, свързани с Ковид-19. Имаме също 11 други легла, които са с малко по-леки случаи и около 20 легла за пациенти, които са в различни отделения според профила им. В началото на седмицата (1-2 ноември) са се освободили 2 легла, които са и наличните ни свободни към момента. В спешния център обаче имаме 4-ма души, които чакат потвърждаване на PCR-тестове, следователно ако те са положителни двете легла ще бъдат отново заети.
- Най-големият проблем е заразяването на медици. Ще се справи ли здравната ни система?
- Искрено се надявам и вярвам, че здравната ни система ще издържи. Затова обаче хората трябва да спазват наложените мерки, за да може и медиците от своя страна да се справят. Съвсем логично е ситуацията да се пропуква тук, защото медиците са тези, които работят на първа линия и ежедневно имат среща с пациенти, заразени с Ковид-19. Не случайно и статистиката, която се публикува периодично в различни сайтове показва, че най-висок процент на заразените сред здравните работници са лекарите. Два пъти по-нисък е процентът на медицинските сестри и след това следва помощният персонал. Пак казвам, това е така, защото първият контакт с пациенти осъществяват именно лекарите, които и най-много се грижат за заразените с коронавирус инфекцията.
- Екипните лекари на Александровска болница откриха нов симптом при изучаването на коронавируса - кожен обрив. Разкажете моля повече за това - кога, при какви обстоятелства се появява, какво трябва да знаят хората?
- Моето лично мнение - като лекар, а не като директор на Александровска болница, е че този симптом по-скоро е свързан с прекомерната употреба на дезинфектанти. Никъде в сериозната медицинска литература не се споменава кожният обрив като симптом на Ковид-19. Алергия може да се появи при заразен пациент, който използва медикаменти за лечението на вируса, но не зная конкретната информация кой и защо от нашата болница я е съобщил. Това не отговаря на истината.
- За повече от година в пандемия какво научиха лекарите за коронавируса - какво е най-ефективното лечение?
- Това, което са научили лекарите е още една организация в провеждането на диагностиката и лечението на друг тип заболяване - вирусно. То протича по малко по-различен начин от досегашните вирусни инфекции. По отношение на лечението - няма стандартно открито в нито една страна. Има различни протоколи на поведение и на лечение в България - имаме такъв изграден и в Александровска, по който се лекуват всички пациенти с Ковид-19. През тази една година по-скоро би трябвало хората да са се научили на нещо повече, а именно стриктното спазване на мерките. Мисля, че още 1 година ще им трябва на нашите граждани, за да осъзнаят, че това е изключително важно и спасява човешки животи.
- Преди малко повече от 2 седмици Съветът на директорите на УМБАЛ "Александровска" ЕАД, в чийто състав сте и Вие, определиха именно Вас за изпълнителен директор на болницата. Каква ще бъде отговорността Ви оттук нататък и ще се отрази ли новият Ви пост върху пациентите?
- С някои от колегите си говорихме, че поех длъжността в труден момент и възможно най-неудобното време покрай Ковид-инфекцията, но пък ние не избираме сами времето, в което трябва да поемем един или друг пост. Предизвикателството е, че трябва да се прави стриктна организация, чрез която да не страдат останалите отделения, защото освен Ковид-инфекция има и други болести, които не са изчезнали - напротив. Имаме пациенти с най-различна патология, които също трябва да бъдат лекувани. Още повече, че при тези, които са и с хронични заболявания и с Ковид-ситуацията е допълнително усложнена. Дали новият пост ще ми се отрази върху ролята ми на лекар - максимално гледам да не бъдат ощетени откъм професионалната ми компетентност като лекар, защото имам достатъчно пациенти, които са ми се доверили и имат очаквания от мен. Да, възможно е да бъда по-натоварен, но не бих ги изоставил в нито един момент.
- Планирате ли нещо ново около болницата? Готов ли сте да направите промени?
- Моето старание е да реновирам част от сградния фонд. Знаете, Александровска болница е на повече от 140 години и има отделения и сградни, които не са реновирани от много, много години назад. Това е лично моя амбиция и държа на нея, защото аз самият съм тук вече повече от 30 години, ако включим и времето, когато съм бил студент - около 37 години. Има представен строителен проект, който е одобрен от МЗ и са подсигурени средства, отнасящи се към най-старата част на болницата - ул. "св. Георги Софийски" където е Арката. Надявам се до 2-3 седмици да получим разрешение от Министерство на културата, Пожарна и др. институции, за да може да се осъществи проектът. Имам намерения и по отношение на инфраструктурата.
Болницата е разположена на 36 хектара площ и има около 24 отделни сгради и трябва поетапно да се случват доста от нещата. Амбицията, заради Ковид-ситуацията, е и да открием инфекциозно отделение, дори вече е отредена сградата, но с оглед на административни актове това малко ще се отложи - около 2 месеца, може би. Това са новостите, които планирам и ще бъда много доволен ако поне на 50% успея да ги изпълня.
- Като началник Клиника по нефрология, ще ни споделите ли какви промени настъпиха за лекарите и пациентите след въвеждането на извънредни мерки във връзка с Covid-19?
- В някои от структурите има известни промени, защото сега едно от отделенията е ситуирано в клиниката по кардиология, въпреки че ние така или иначе малко сме свили дейността на кардиолозите, която да не забравяме, е една от водещите в болницата. Това е едно от неудобствата за колегите там. Другото отделение за по-леките случаи е ситуирано в спешното, където е литотриптера (б.р.: машина за разбиване на камъни в бъбреците). В този смисъл, когато беше първата вълна през март, тогава бяха ощетени пък колегите хирурзи - първа и втора хирургия плюс урологията. В тяхната част беше разположено Ковид-отделението. Така се налага според ситуацията, но конкретно недоволство сред колегите не намирам към този момент.
- Бройката със заразените с коронавирус расте ежедневно. Как ще се отрази вирусната инфекция на бъбречно болните, тъй като Вие сте дългогодишен специалист именно в тази област?
- Много се тиражираше по различни медии, че видите ли заради Ковид-инфекцията страдат най-много пациенти със сърдечно-съдови и ендокринни заболявания. От своя страна бих добавил, че бъбречно болните страдат не по- малко. По принцип в световен мащаб пациентите със сърдечно-съдовите заболявания са на първо място, следвани от тези със захарен диабет и на трето място са бъбречните заболявания. Доказано е, че Ковид-19, навлизайки през носоглътката и дихателните пътища, той се захваща за т.нар. ангиотензинови рецептори, които се намират най-много в белите дробове, бъбреците и ендотела в съдовете. Затова и страничните ефекти при една такава вирусна инфекция най-честно са към тези 3 категории, които посочих - белодробни, бъбречни и сърдечно-съдови заболявания.
- Осъзнават ли хората сериозността на бъбречните проблеми или по-скоро се отнасят с лека ръка към тези важни органи? Какво говори Вашата практика?
- По принцип българинът доста неглижира здравето си. Малко са тези, които наистина стриктно ходят на профилактични прегледи поне веднъж годишно или пък си правят различни лабораторни изследвания, защото имат здравна култура. По-често срещано е да се търси лекарската помощ в краен случай. Същото се отнася и за сегашната ситуация, което е и повод да отправя един апел към всички - недейте да неглижирате здравето си. Повечето се страхуват да отидат на лекар от страх със среща с Ковид-инфекцията, именно затова си стоят вкъщи и идват в доста по-увредено състояние. Бъбречно болните се нуждаят от профилактични прегледи и водене на терапии за един или друг хроничен, бъбречен проблем, но и това се неглижира.
- Колко важен е приемът на водата, конкретно за бъбреците, какви количества е добре тя да се приема и коя да изберем - трапезна, изворна или минерална?
- Всеки човек, с изключение на малките деца, трябва да приема между литър и осемстотин и два литра вода за денонощие. Разбира се, в горещите месеци на годината може и малко повече - около 2 литра и 200 и то трапезна. Тук е моментът да кажа, че не е удачен приемът на една и съща по състав вода. Нормално и препоръчително е те да бъдат редувани през 3 до 6 месеца, за да не се създава константно PH на урината, което пък е условие за образуване на камъни в бъбреците. Споменах трапезна вода, защото тя се озонира (пречиства) и е с нормален състав откъм бикарбонати. Удачни за ежедневна употреба са и изворните води, които са слабо минерализирани.
- Какви са новите подходи в лечението на пациентите с хронична бъбречна недостатъчност?
- Много хубав въпрос, защото пациентите с хронична бъбречна недостатъчност са около 8-10% или всеки седми-девети човек. Много от тези пациенти за първи път се явяват с хронична бъбречна недостатъчност при своя лекар или нефролог, без да са знаели до този момент. Това го казвам заради липсата на здравна култура и неглижиране на проблемите. Най-често това са хора с дългогодишно високо кръвно налягане, дългогодишен захарен диабет или хронични бъбречни инфекции, които никога не са се изследвали. Ново, съвременно, модерно лечение за съжаление няма. В този смисъл, ние лекуваме пациентите само симптоматично, защото е изпуснат моментът, в който бихме могли нещо да направим в негова полза. Съвременното и модерно лечение днес при пациенти с т.нар. хронична или бъбречна анемия е с определени медикаменти, които се предписват с протокол от НЗОК и са в групата на скъпоструващото лечение. За съжаление апелът ми пак е, че трябва да бъдем по-отговорни към здравето си и периодично да провеждаме своите прегледи.
- Като практикуващ лекар и вече изпълнителен директор, остава ли Ви лично време?
- Ами, все по-малко остава лично време, но още е и рано да се каже, защото съм от скоро на този пост. Мисля поне един уикенд в месеца да мога, както се казва, да си открадна време за себе си и личния ми живот.