Коронавирусът като религия

Маски сложени под брадичките, ще се превърне в най-новата тенденция в съвременната мода

- Коронавирус - это политика или эпидемия?
- Это религия. Можно верить, можно не верить, но обрядов надо соблюдать.

Тези дни се натъкнах на подобен колаж в социалните мрежи, при който разговор водеха двама души с маски, сложени под брадичките, което явно ще се превърне в най-новата тенденция в съвременната мода.
И да, това май е най-точното обобщение на ситуацията, в която един непознат вирус ни запрати. Той може да изчезне съвсем скоро, а нас ще остави насаме със ситуацията, чието определение тепърва ще търсим. Защото какво е религията - сляпа вяра в нещо недоказано, нещо, което не трябва да тълкуваш, нещо, което обяснява всичко останало, което се случва в живота ти. Нещо, на което подчиняваш всички свои ценности. Нещо, заради което спазваш необичайни ритуали - например пиеш вино от една и съща лъжичка с друг, целуваш изображения на хора, които не познаваш и за които не си сигурен дали са съществували, коленичиш на земята, когато някой се провикне за молитва. И най-вече вярваш, че някой отгоре те пази.
В нашия случай, носиш маска и не подаваш ръка дори на майка си, чакаш на метър и половина от предишния клиент в магазина, за да си купиш два хляба, не сядаш на пейка по неясни за никого причини, освен за да спазиш ритуала. И трябва да сключиш трудов договор със самия себе си, за да отидеш на вилата.
Вината за това, коронавирусът да бъде не заболяване, подобно на птичия и свинския грип, а именно религия в горния смисъл, имат всички правителства на света, а във водещата роля май е Световната здравна организация. У нас това се развихри с пълна сила, защото мерките бяха хаотични, непрекъснато променящи се и най-често необясними. И главно необяснявани - тоест свеждани на религиозните граждани като десетте Божии заповеди, които трябва да следваме сляпо. Само дето в Божиите заповеди има малко повече логика. Да не пожелаваш жената на ближния си - добре, ама да затвориш столицата половин час преди полунощ на Великден, без хората, които са излезли от града, да получат възможност да се приберат у дома? Да отвориш КПП-та на друг точно толкова значим за българите празник без никакво обяснение какво се е променило. Затваряне на театрите, отваряне на театрите за половин ден и пак затваряне. Отваряне на театрите само на открито, а на моловете на закрито. Затваряне на картинните галерии, където на ден я влязат по двама-трима души, я не. Възможност да седнеш на стол отвън в ресторанта, но не и на пейка в парка. Затваряне на училищата и дистанционно завършване на училище и университета, при което всички се надлъгват, че учат. И в същото време отваряне на детските градини с четирикратно дезинфекциране на ден, при което реалната опасност е децата да пострадат не от най-модното заболяване, а от натравяне с дезинфектанти. Препоръчване, ако се разболееш, да си стоиш у дома и да се лекуваш по телефона, въпреки че това е в разрез с каквито и да било медицински правила. Тестване за коронавирус, ако отидеш в болница с инсулт. И ако не си платиш 80 лева за теста, никой няма да ти излекува основното заболяване. Презрително отношение към хората на изкуството, а и не само тях като към маргинали, които чакат на подаянията на държавата. С изключение на онези хора на изкуството, които натрупаха парите си не от изкуство. Евтини шезлонги на плажа против коронавирус, които надали ентусиазираният концесионер ще дезинфекцира - освен веднъж преди началото на сезона и още веднъж при проверка на РЗИ.
Мантри, мантри и ритуали, срещу които един изтъкнат наш вирусолог ми каза нещо много съществено, към което единствено се придържам по време на всички извънредни положения, ситуации и обстановки - "Маските предпазват единствено от глоба". Животът ни се превърна в низ от ритуали, за които не знаем дали ще запазят живота ни, но знаем, че ще ни спасят от глоба. А у нас, както знаем, глобата е по-страшна от вируса. От нея по-страшен е само гладът, защото глобата все пак можеш да не я платиш.
Освен това забелязвам, че напоследък у нас хората се разделиха на корона скептици, за които вирус няма, корона неутрални, според които има, но не се отнася до тях, корона песимисти, според които скоро ще умрем. И корона оптимисти, които вярват, че ще има още три или четири вълни, за да може най-накрая да се направи ваксината, и ще си носят маските дори и при 40 градуса на сянка. Нещо като четиримата евангелисти, всеки от които след време ще разказва своя версия на събитията.