Най-ранният имунен отговор при ваксините на "Пфайзер" и "Модерна" ще дойде до две или най-късно до 4 седмици, чрез двете имунизации, които ще се правят, съобщи в интервю за БНР проф. д-р Сорен Хайрабедян от Института по биология и имунология на размножаването при БАН.
"Човек с антитела не е нужно да се ваксинира, но след половин година е добре пак да се тества, ако ги е загубил, може да помисли дали да се ваксинира", добави той.
"Очакваме финансиране чрез Фонда за научни изследвания до края на годината или в началото на 2021 година“, заяви специалистът във връзка с разработка от българските учени чрез внедряване на молекули в белите дробове, с което да бъде стопирано тежко състояние като цитокиновата буря при COVID-19.
„Това се базира на едно наше дългогодишно изследване, при което ние показахме, че дори имунотолерантни клетки при активизиране на този комплекс от молекули могат да претърпят клетъчна смърт. Идеята е да се ползват молекули, които потискат определени гени, които са свързани с този процес на свръхактивация и по този начин потенциално заразен човек с коронавирус може да потисне тази свръхреакция", обясни Хайрабедян.
Той заяви, че със свои докторанти са представили секвенирането на различни РНК-молекули: „Това е важно за пациентите с онкологични заболявания. При част от раковите клетки, когато започне да се развива процесът на онкогенеза, те започват да имат характеристики на стволови клетки. Това го правят, за да могат да се активират системи, които им позволяват да избегнат имунния отговор. По този начин те се крият от имунната система и преживяват по-дълго, въпреки че са страшно увредени".
По думите на специалиста във връзка с предстоящото ваксиниране срещу COVID-19 е важно хората да знаят, че ваксинирането ще се извършва от медици: „Като при всяка ваксина в нея има показания и противопоказания – има стандартни противопоказания кога не се слага ваксина - кога организмът не е в състояние да изработи имунния отговор, кога трябва да се изчака, ако сме болни, бременни, има и състояния, при които трябва пък да се избърза".
"В РНК-ваксината имаме само кода на белтъка, няма вирусен носител, това е големият бум в тази нова технология, че ако коронавирусът мутира, много бързо просто ще се промени РНК-то съвсем малко, да се синтезира отново към новата мутация и отново ще могат да се ваксинират хората. При другите типове ваксини не е така, защото има кодирана част от самия вирус“, поясни още проф. Хайрабедян.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
