Асоциацията "Регионален свят" от Германия е готова да финансира проект на български учени, свързан с борбата с COVID-19, каза за БТА д-р Волфганг Люпке. Той уточни, че финансова подкрепа на идеята ще окажат и наши сънародници, които живеят в Чикаго.
С времето се появяват различни щамове на коронавируса и у нас вече се срещат над 30 структури на COVID-19, допълни Люпке. По думите му причината е, че носителите пристигат от различни краища на света, където вирусът е под различна форма. Люпке уточни, че продължават и партньорските отношения между български и китайски учени, за да се проследява състоянието на преболедували пациенти. Причината е, че при най-тежките случаи след това се наблюдават проблеми, свързани с кръвоносната система и кръвосъсирването.
Проектът за създаване на антитела срещу коронавируса участва за финансиране в конкурса на Фонд "Научни изследвания" на МОН, но не бе сред одобрените, допълни картината чл.кор. Христо Найденски, двмн от Института по микробиология "Стефан Ангелов" - БАН. Въпреки това той е настроен оптимистично, тъй като в екипа имат Хумболтов стипендиант и има шанс германската научна организация да подпомогне българските си колеги. Позицията на Найденски е, че благодарение на усилията на учените в световен мащаб до края на годината най-вероятно ваксината срещу COVID-19 ще бъде факт. Големият въпрос е дали ще бъде ефективна срещу всички щамове на вируса.
Нашият проект за създаване на антитела срещу коронавруса вече е регистриран в Германия и ще получи финансиране от там, каза за БТА Волфганг Люпке. Той уточни, че идеята на българските учени е да създадат антитела срещу вируса. За целта ще се ползват телета. Животните ще бъдат заразявани с вируса и в рамките на четири седмици учените вече ще разполагат с антитела от тяхната кръв. След много специфична обработка ще бъде получаван медикамент, който може да се ползва под формата на спрей или да се поставя в апаратите за обдишване на най-тежко болните от коронавируса.
Люпке уточни, че интерес към разработката на българските учени е проявила асоциация "Регионален свят", чието седалище е близо до Бон. По думите му организацията е поела ангажимент да купи необходимите телета, съгласила се е и на вариант фермата да бъде изградена в България. Това е причината в момента българските партньори да търсят подходяща ферма, където да бъдат изолирани животните.
Най-хубавото е, че към проекта ни проявиха интерес и българи, живеещи в Чикаго, допълни Люпке. По думите му сънародниците ни зад океана заявяват готовност финансово да подпомогнат изпълнението на идеята.
Целта на проекта е технологията по използването на антитела да помогне и при избухването на други инфекции, протичащи подобно на COVID-19, допълни Люпке. Чрез тази технология може да се реагира по възможно най-бързия и ефикасен начин, за да се предотврати високия процент на заболеваемост, странични усложнения и смъртност, а също така служи и за профилактика и терапия. Той обясни, че когато избухне едно заболяване, причинителят винаги може да се изолира и като се инжектира на животни, които не боледуват от него, да се получат антитела. Другият вариант е да се получат антитела чрез кръвна плазма от преболедували кръводарители.
От научна гледна точка част от екипа ни продължава да работи и с Китай, за да може да проследим какво се случва при хората, които са били болни от Ковид-19 и са оздравели, разказа още Люпке. По думите му вече е известно, че особено при най-тежките случаи има последствия за пациентите. При тях се наблюдават проблеми с кръвоносната система и кръвосъсирването, което пък е рисков фактор за инфаркти и инсулти. За съжаление все още малко се знае за дългосрочните последици за организма, посочи Люпке. По думите му това е причината целта на учените да бъде да установят дали по-сериозните последици за хората са временно или по-продължително явление.
За ежедневната статистика на случаите у нас с COVID-19 Волганг Люпке смята, че цифрите не са реални. Според него е редно да се уточнява броят на заболелите, онези на интензивно лечение, както и починалите от вируса. В момента се дават общият брой на заразените, без да се уточнява колко от тях са се разболели, а не просто са носители на вируса, обясни Люпке. Той подчерта, че благодарение на лекарите ни у нас починалите от COVID-19 са много малко.
В България вече има повече от 30 различни структури на вируса, каза още Люпке. По думите му това се дължи на мобилността на хората, които се връщат от различни краища на света и са преносители на различните щамове, които се отличават на регионален принцип. Според учения точно това многообразие ще бъде и причината до разработването на ваксина да се стигне много трудно. Редно е ваксини да се правят срещу регионалните щамове, чиято структура се установява с тест, обясни Люпке. И допълни, че ваксина, която не отговаря на конкретната структура на вируса не може да защити човека ефективно.
На въпрос дали наистина ще има втора вълна от коронавирус, ученият е категоричен, че няма какво да я чакаме, защото от тук нататък присъствието му ще бъде постоянно. Ситуацията допълнително ще се усложнява заради масовите пътувания и преноса на различни щамове. Тези, които са преболедували от единия щам, не са защитени от новия, обясни Люпке.
За по-доброто съчетание на науката с практиката, болниците и инфекциозните отделения трябва да са по-отворени към учените, допълни Христо Найденски. По думите му в момента лечебните заведения имат задръжки и страхове, включително от административен характер. Идеята на проекта за създаване на антитела, който обаче не бе финансиран от фонд "Научни изследвания" на МОН, бе да получим и юридическа основа за такъв тип сътрудничество, която да гарантира практическата му насоченост, обясни Найденски. Според него българските учени са на верен път със своите изследвания, тъй като в световен мащаб вече има излекувани точно след лечение с кръвна плазма.
За финансиране той коментира, че въпреки това не всичко е загубено. По думите му екипът получи подкрепа от Германия. Тъй като един от членовете му - гл. ас. д-р Мая Захариева, е Хумболтов степендиант, ще се търси и партньорство с тази научна организация.
В близко бъдеще учените в световен мащаб ще продължат да работят активно върху подобряването на ПСР тестовете за вируса, прогнозира Найденски. По думите му, въпреки че за кратко време ползването им вече е комерсиализирано, ще продължи да се работи особено върху бързи тестове, които най-вероятно ще се наложат в практиката. Другата голяма задача на учените, според Найденски, си остава ваксината срещу COVID-19. Неговото мнение е, че най-вероятно тя ще стане факт още до края на тази година.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
