Съботата след Сирни заговезни е Тодоровден. Тази година подвижният християнски празник се пада на 23 март.
Почитането на Св. Тодор (великомъченик Теодор Тирон) е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата.
Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник, знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях, като заповядал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара. Свети Тодор обаче се явил на патриарха и му казал: "Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, понеже храната е поръсена с кръв от идолски жертви. Поръчай на тези, които нямат храна у дома си, да си варят пшеница с мед". Императорът видял, че мярката му няма ефект и заповядал храната да се продава както преди.
От благодарност Църквата празнува светеца в събота на първата седмица на Великия пост.
Според народните обичаи Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден, именно за това най-интересният момент от празничния ден е кушията.
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на конното състезание. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
В някои краища на България на този празник се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България например младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът "отчита донесеното". По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.
В други райони се изпълнява и още една интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.
В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.
Имен ден празнуват всички с имената Тодор, Тодора, Тодорка, Тодорин, Тодорина, Теодор, Теодора, Теомир, Теомира, Теодомир, Теодомира, Теослав, Теослава, Теодосий, Теодосия, Тодьо, Тода, Теди, Тошо, Тошка, Тотьо, Тото, Тотка, Тота, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Дарин, Дарина, Дарко, Дарка, Дария, Дариян, Дарияна, Даримир, Даримира, Дарислав, Дарислава, Дарен, Дарена, Даро, Дара, Доро, Дора, Дорка, Дориан, Дориана, Дориян, Дорияна, Дорчо, Доротея и Доротей.
Днес се чества също паметта на свещеномъченик Никон и на мъченик Лука Одрински.
Свети Никон се родил в Неапол, Италия, в началото на III век от баща езичник и майка християнка. Майката се постарала да го възпитава в Христовата вяра. Младият Никон обаче не слушал нейните наставления. Станал войник и се отличил с храброст. В една битка обаче бил в смъртна опасност и се обърнал с молитва към Христос, за Когото майка му много пъти разказвала. По чудо се спасил и тогава решил коренно да промени живота си. Напуснал войската, отишъл и се качил на кораб, който тръгвал на изток. Първата спирка била на остров Хиос. Там Никон слязъл и пожелал да се запознае с вярата в Христос. После приел кръщение и се отдал на изучаване на Евангелието. Местният епископ видял дарбите и усърдието му, и го ръкоположил за свещеник, а по-късно му поверил да ръководи много християни и да ги наставлява.
Свети Лука се родил в Одрин. На шест години останал без баща и майка му го дала на един търговец в Цариград да го отгледа. Но когато бил на 13 години, Лука се сбил с едно мюсюлманче и го надвил. Присъствалите възрастни турци видели това и се нахвърлили срещу Лука. За да избегне наказание, той обещал да приеме исляма. Веднага го отвели в дома на знатен турчин и го обрязали. Съвсем скоро обаче Лука започнал да съжалява за постъпката си. Избягал в Света гора и там живял няколко години, но съвестта го мъчела. Накрая отишъл на остров Лесбос, където открито заявил, че се отказва от исляма. Незабавно бил заловен и осъден на смърт. Обесили го на 23 март 1802 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
