Монахиня Павла
(Борисова)
Във времето на очакване на Великия пост Църквата е отредила четири подготвителни седмици. Намираме се в навечерието на третата неделя от тези седмици, наречена Неделя Месопустна или Неделя на Страшния съд. В този ден Църквата напомня Съда над всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си. Това е и последният ден (Месни заговезни) преди Великия пост, в който църковният канон позволява да се вкусва месо. През следващата седмица е разрешено да се ядат мляко, млечни продукти, яйца. След Месопустна Неделя следва Сирната седмица и Неделя Сиропустна.
По общоприет обичай през дните от Месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението.
По утвърдена традиция в съботния ден срещу Неделя Месопустна е голямата Задушница преди Великия пост, когато православните християни правят помен в чест на починалите свои близки и молят Господ да бъде милостив и прости прегрешенията им при окончателното определение съдбата на всеки човек, независимо дали е християнин или не, съобразно живота и делата му приживе на земята по време на Страшния съд при Второто Христово пришествие в края на вековете. За почитането на мъртвите Църквата е определила нарочни дни - съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тази преди Великия пост.. В тези дни по-усърдно се молим пред Страшния съд да бъдат простени греховете на починалите от векове.
Ето защо в деня след Задушница богослужението, Евангелското четиво, проповедта на свещеника пресъздават картината на Страшния съд и припомнят за трагичните последици от греховността, за възмездието за греховете и призовава всички към служение на ближния, добродетелност и благотворителност: "А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и нахранихме или жаден и напоихме? Кога Те видяхме странник и прибрахме или гол и облякохме? Кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях и не Ми дадохте да ям; жаден бях и не Ме напоихте; странник бях и не Ме прибрахте; гол бях и не Ме облякохте; болен и в тъмница и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен." (Мат. 25:31-46),
Позволяваме си да цитираме пълния текст на Евангелското четиво за Неделята на Страшния съд, защото може да предизвика много размисли у всеки човек, без значение дали той практикува вярата или не.
Преди да се стигне до тези простички напътствия от Господа какво трябва да е поведението на човека, за да заслужи Царството Небесно, в първата подготвителна за Великия пост неделя Църквата ни напомня притчата за митаря и фарисея, която с пример обяснява, че смирението е най-висшата християнска добродетел, а гордостта е най-греховният от всичките пороци и най-пагубният от Седемте смъртни гряха. Да се биеш в гърдите и да казваш: "Боже, бъди милостив към мене, грешника!" ще те въздигне наистина, а като превъзнасяш себе си: "Аз ..., аз .. аз...", може само да бъдеш унизен.
Във втората подготвителна неделя Църквата припомня популярната притча за блудния син, която учи, че доброто намерение е спасително, когато без бавене се пристъпи към изпълнението му.
В лицето на бащата, който посреща с радост и обдарява покаялия се и завърнал се заблуден син се вижда светлият образ на дивното Божие човеколюбие към всеки каещ се грешник.
Така в първата седмица се напомня да се иска милост от Господа за всяка грешка с простичката молитва: "Боже, прости на мене, грешника!", а през втората седмица се дава пример за покаяние, което не е някакъв сложен акт, а е само да си признаеш, когато си сгрешил - не да търсиш вината извън себе си и да си мислиш, че някой друг е виновен за твоята грешка, а да осъзнаеш какво значи наистина: "сгреших-прости"
Така се стига до картината на Страшния съд. Не случайно Господ допуска и глад, и жажда, и болест, и бедност, и мъка, и грехопадение. На тези, които търпят всичко това, казва чрез търпението да смекчат и облагородят сърцата си, да си спомнят за Бога и да поклонят пред Него с вяра и молитва. А на онези, които са богати и сити, облечени и здрави, силни и свободни - да видят бедите на човеците и с милостиня да смекчат и облагородят сърцата си.
Господ иска от нас милост повече от всичко друго. Защото милостта е път и начин човек да си възвърне вярата в Бога, надеждата и любовта към Него. Бог е любов и любовта спасява. С действена любов в сърцето даже и към "едного от тия най-малки братя", подобна на Божията, Страшният съд не ще да е "страшен".
Но кои са тия най-малки братя? Св. Николай Велимирович разсъждава за това така: "В нас има истинска душа, която ние трябва да пазим и да я водим към праведния живот. Но ние съвсем сме я смалили в себе си - за разлика от всичко неправедно, което расте в нас като Голиат и се опитва да победи другото, малкия човек в нас. Но ние знаем, че в тази битка в Библията малкият е победил големия. И в нас може да се случи същото, но само ако ние работим за укрепването и порастването на малкия човек. Той е малък, ако не му служим и не подхранваме неговото израстване."
От нас се иска да нахраним "гладния" не само с физическа храна. Всеки от нас може да е проповедник на Христовата истина с живота си, с примера си, със своята благост и кротост, с любовта към ближния, към другия, към различния, към особения. Ние имаме правото и задължението да засвидетелствуваме истината винаги, когато сърцето на невярващия ближен се отвори за животворящата истина. Но наше е правото и задължението и да изобличаваме нечистотата и не със злоба или гняв, а с благостта, за която дава пример в земния Си живот Христос. Св. Теофан Затворник казва: "Господ иска всички да се спасят, значи и на вас желае същотоЕ Бог има една мисъл и едно желание - да помилва, да помилва. Който и да дойдеЕ Господ и на Страшния съд не само няма да изисква, за да осъжда, а ще иска да оправдае всеки. И ще оправдае всеки, дори когато има много малка възможност за това"
Светите отци на Църквата учат да бъдем разумни и трезви и непрестанно да имаме пред духовните си очи картината на Страшния съд. Тази картина е обърнала много грешници от пътя на гибелта към пътя на спасението. Времето на човека е кратко и когато то изтече, вече няма възможност за покаяние. Със своя живот за това кратко време ние ще трябва да решим нещо съдбоносно за нашата вечност: -дали ще застанем от дясната или от лявата страна на Царя на славата. Бог ни е дал свободата да направим своя избор. Това е лека и кратка задача, но и наградата, и наказанието са огромни и превишават всяко описание с човешки думи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
