Всяка година на 22 март честваме паметта на свещеномъченик Василий Анкирски.
Василий бил свещеник в град Анкира (днешна Анкара, столица на Турция) в средата на четвърти век. Това било времето на арианството, което си спечелило поддръжка от императорския двор и започнало да преследва православните вярващи. Затова и свещеник Василий, добре образован и смел защитник на вярата, претърпял много страдания и преследвания от арианите при император Констанций (337-361 г.).
Като голям поддръжник на православието и истински пастир на християнската община в Анкира, той станал цел на арианските стремежи за надделяване. Дори Цариградският патриарх Евдоксий, арианин, му наложил забрана да свещенодейства и едва впоследствие друг събор на епископи в Палестина му върнал правото да извършва светите тайнства.
А Василий не само свещенодействал, но открито изповядвал правата вяра и живеел богоугодно, като разяснявал истината за християнството и мнозина изваждал от заблудата. А когато престола заел Юлиан Отстъпник (361-363 г.), наречен така заради отказа си от християнството и стремежа си да възстанови езичеството като официална религия, започнало гонение против християните в цялата империя.
Свещеник Василий веднага се обявил срещу това безумие и открито започнал да го изобличава. Същевременно с проповедите си в храма и в частни разговори с вярващите ги утвърждавал във вярата. Затова по нареждане на управителя Сатурнин той бил заловен и хвърлен в тъмница.
Когато цар Юлиан дошъл в Анкира, той бил уведомен за свещеника Василий и заповядал да го доведат при него. Опитал се да го спечели с увещания и обещания, но светецът само показал твърдост и дори в лицето изобличил императора. Тогава той заповядал да го измъчват, макар да било ясно, че Василий няма да се отрече от Христос и да се върне към идолите. След поредица изтезания го убили мъченически на 28 януари 363 г.
Традиции и обичаи за 22 март
На църковния празник 22 март не бива да се ругае, ругае, клюкарства, хвали, както и да се осъжда, завижда и отказва помощ. Църквата осъжда лъжата, мързела, алчността, отчаянието. На този ден не трябва да се поменават мъртвите с лоши думи или алкохол, нито да се организират пищни възпоменателни празници - на масата трябва да има само постни ястия. Църквата също не одобрява прекомерното отчаяние - не трябва да се плаче и страда много, както и да се унива.
Според народните вярвания на този ден не бива да метете и изнасяте боклук от къщата, както и да перете, плетете, шиете или зашивате копчета.
На днешния православен празник хората се обръщат към Свети Василий като застъпник за нас пред Бога - молят се за спасение на душата, молят за изцеление от тежки болести, укрепване на вярата и душевен мир.
Великият пост продължава: на тези, които постят, този ден се разрешават топли ястия с масло. Но е важно да запомните, че ограничаването на храната не е основното нещо по време на Великия пост, много по-важно е да наблюдавате своите мисли, думи и действия.
На този църковен празник е добре да отидете на църква и да се помолите за починалите. Според народната традиция на този ден е прието да се пекат питки, които символизират слънцето. С тях гощават своите роднини, приятели и съседи, а трохите се дават на птиците.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
