Голям празник! Защо черешите не се берат преди Спасовден?

Православната църква почита днес Възнесение Господне

Голям празник! Защо черешите не се берат преди Спасовден? | StandartNews.com

Православната църква почита днес Възнесение Господне. Празникът се отбелязва още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници – 40 дни след Великден и винаги се пада в четвъртък.

С възнесението Си Иисус завършил делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят открива небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя. 

На днешния ден празнуват Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна, Сотир

Традициите и обичаите на Спасовден са свързани основно с починалите хора. Според народните вярвания на Велики четвъртък душите им са били „разпуснати“, а на Спасовден се „прибирали“ обратно. На този ден жените отиват на гробищата, за да раздадат хляб и варено жито. Когато близките тръгват към гробищата, трябва да оставят вратите и прозорците на дома отворени, за да „тръгнат“ заедно с тях и душите на мъртвите. По пътя близките не трябва си говорят, за да не ги смутят.

До днес се е запазил и един обичай - ако сутринта на Спасовден жените надникнат в кладенеца, ще видят образа на скъп човек, който вече не е между тях.

Разпространен е обичаят, ако има узрели череши преди Спасовден, те да не се берат до празника. Едва когато той настъпи, тези плодове се берат за първи път и занасят в храма „за освещаване“, след което се раздават на хора извън дома, за да благослови Бог дърветата с много плод.

Народът ни вярва, че спасовският дъжд е не по-малко ценен за реколтата от гергьовския. Затова на Спасовден моми и ергени пеят обредни песни в нивите, за да помолят св. Спас да изпрати плодородния дъжд. Поради тази причина празникът се причислява към тези, които се почитат за предпазване от суша.

Според народните вярвания, на Спасовден ни посещават „русалийки“, „русалци“ и „русалии“, които са свръхестествени същества, наподобяващи самодивите и притежаващи дарбата да лекуват всички болести, които не се повлияват от други видове лечения и баяния. В света на хората те обитават водите и горските поляни, по които вирее тяхното любимо цвете – билката росен, наричана още русалче, русалско биле, росанлийче и самодивско цвете. В народната представа росенът разцъфва в нощта срещу Спасовден, когато наоколо се разнася силен и упойващ аромат. Тогава русалийките се закичвали с цветовете му и били весели, радостни и милостиви.

Народът ни е вярвал, че те познават всички билки и притежават дарбата да лекуват всички болести, откъдето идва и магическият обичай „ходене по росен“. Тогава хората, страдащи от неизлечими болести и бездетни жени отиват да преспят на росенови поляни или до свещения извор с параклис на свети Спас. Постилат на земята черга и лягат върху нея, а до главата си поставят нова кърпа със зелена глинена паница върху нея, която е пълна с вода. Именно от нея лекуващите се ще пият в продължение на 40 дни.

На Спасовден в Пирин и Родопа планина стопанките изнасят дрехи, килими и черги, а момите своя чеиз, за да ги огрее слънцето. Играе се и голямо спасовско хоро и то само по песните на момите, без да се свири. В Източна България те се пременяли в сватбени одежди, принадлежащи на скоро омъжили се жени, с надеждата да се задомят до другия празник.

Спасовден е свързан с едно много характерна за българите традиция. До този ден венчаните през годината невести трябва да ходят с дрехите, с които са били облечени на сватбата си. По традиция сватбите при българите се правят през зимата – т.е. в периода след Димитровден – 26 октомври, когато работата по полето е свършена и има време за дълги празнувания. 

Носенето на булчинските дрехи понякога е мъчително за младите жени, особено ако времето отрано се затопли, а те трябва да продължават да ходят и да работят на полето в дебелите си зимни дрехи до Спасовден. На Спасовден всяка булка отива при кума си да му целуне ръка. Тогава кумът казва: „Простено да ти е, булка“ и тя има право най-сетне да свали тежките зимни дрехи. От тази ритуална практика е възникнала популярната приказка „Те ти, булке, Спасовден!“, която изразява облекчение и край на дълги мъки. 

 

 

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай