В навечерието на трети март 2024 г. Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний посети българската православна църковна община „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Хамбург по покана на отец Яков Щурм и на църковното настоятелство. Той бе придружен от ставрофорен иконом Юлиан Ангелов – духовен надзорник и епархийски съветник на Западно- и Средноевропейска епархия, както и основател на църковната община в град Хамбург, съобщиха от епархията.
Към празничните богослужения се присъединиха протойерей Иоанн Сухоняк от украинската православна църква към митрополит Онуфрий и отец Илия Шлепегрел от грузинския православен диоцез за Германия и Австрия към митрополит Герасим.
Специално за митрополитското посещение, по покана на отец Яков Щурм и църковното настоятелство, пристигна от Румъния псалтът Раду Габриел – дългогодишен учител по източно църковно пеене. Под неговото музикално ръководство изпълнените песнопения на хористите от енорията и на мъжкия любителски хор „Пса̀ло“ допринесоха за една незабравима молитвена атмосфера.
Официални гости по време на архиерейската визита бяха монсеньор Вилм Зандерс, председател на приятелския кръг между католици и православни „Филоксения“ и епископ Хорст Еберлайн от хамбургската архиепископия на римокатолическата църква.
С голямо усърдие енориашите се подготвиха за архипастирското посещение. Така в съботния ден в навечерието на трети март митрополит Антоний поздрави събралия се в храма народ и говори за предстоящите дни на Светата Четиридесетница – път на покаяние, смирение и молитва. Този път е предшестван от три подготвителни недели, когато на нашето внимание се предлагат важни поучителни евангелски четива, каза владиката. Те имат за цел да подготвят нашите сърца за срещата с Христос. През изминалата неделя чухме притчата за митаря и фарисея, за смирението, търпението и пагубното действие на гордостта, припомни той. Знаем, че на смирените Бог дава благодат и се противи на горделивите. Гордостта е изконният грях, който още при сътворението на невидимия свят става причина за отпадането на един от ангелите. Докато смирението е в основата на всяко добро, подчерта митрополитът. Велик пример на смирение е боговъплъщението на Спасителя, „защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3:16). В утрешния ден на блудния син ще си припомним евангелския разказ, който ни показва каква е силата на покаянието и безграничната божия любов към всеки един от нас, каза дядо Антоний. Дори и отделен от Божия дом, когато човек с покаяние изповяда своите грехове пред Бога, може да се възвърне и да се присъедини отново към радостта на своя родител, по Божията милост приготвена за всяка една каеща се душа. Църквата ни подготвя чрез смирението, покаянието да помним, че Бог ще въздаде всекиму според делата му, припомни архиереят. Така всекиму от нас предстои среща с Бога в деня на страшния съд, за която ще стане дума на десети март - третата подготвителна неделя преди великия пост тази година. Тогава Светата Църква отново ще припомни, че Бог ще погледне върху усърдието на душата да твори добро, както и върху нейното желание да се отвърне от греховността. И така стоейки на прага на спасителния пост, Бог ни зове към взаимно опрощаване със следните слова: „… ако принасяш дара си на жертвеника и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там, пред жертвеника, и иди първом се примири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си“ (Мат. 5:23-24), припомни той думите на Спасителя. Затова в този подготвителен период църквата ни зове да отворим дверите на покаянието в нашите сърца и да се стремим към живот угоден Богу и спасителен за нас. В своята проповед архиереят продължи да говори за същността и смисъла на поста. Постът е движение на душата от долу нагоре или издигане към Бога. Така ние християните се подготвяме да бъдем съпричастни, дори и в малка доза, на жертвата, която Христос извърши за всички нас. Църквата в своята осъзната традиция препоръчва на всички, които ще постят според мярката на своите сили, въздържание от храна от животински произход. Постът е възможност да променим нашето забързано ежедневие и да се съсредоточим върху молитвата – това за което често времето не достига, каза духовникът. Така богослуженията през Светата Четиридесетница са особено наситени с покайна молитва, която се усеща и в съпровождащите ги църковни песнопения, отправени към безграничната, милваща божия любов. Особено времето на Страстната Седмица е възможност за вярващите да съпреживеят всички дни от началото на обществената проповед на Нашия Спасител, каза митрополит Антоний. Към края на своето архипастирско слово той подчерта, че Бог познавайки слабостта на всеки един човек гледа първом на неговия стремеж, според мярата на собствените му сили. Затова Христос ни обнадеждава, че дори и да не намираме веднага верният път, ние трябва да го търсим и да не униваме, подчерта архиереят. Христос ще оцени нашето постоянство и отправя към нас спасителния призив "… хлопайте, и ще ви се отвори" (Мат. 7:7). Така Господ ще оцени нашия стремеж. Макар и да бъркаме, накрая ще ни оправдае, обобщи архиереят.
В края на беседата монсеньор Вилм Зандерс отправи поздрав към Негово Високопреосвещенство и покана към владиката и енорията в Хамбург да се присъедини към някоя от бъдещите срещи на „Филоксения“.
След вечерното богослужение, което започна непосредствено след беседата в 17.00 ч., в съслужение със ставрофорен иконом Юлиан Ангелов и протоиерей Иоанн Сухоняк и отец Яков Щурм, митрополит Антоний благослови присъстващия народ и проведе разговори с вярващите в непринудена атмосфера.
Неделният ден на трети март започна в сградата на „Великденската Църква“ в гр. Хамбург с възкресно утрено богослужение. Преди началото на Светата Литургия за четци и певци бяха подстригани благочестивите енориаши Иван Маринов и седемгодишния Максим Молийр. Те заедно с Георгиос Василиадис, Михаил Киров, Яков Щурм и Пламен Мончев, ще помагат на свещенослужителите в ханзейската ни енория. Иподяконите Крум Карлуков и Сотир Сотиров също така се присъединиха на този ден и споделиха духовната радост.
С благословението на митрополит Антоний бе дадено началото на Светата Литургия в която съслужиха ставрофорен иконом Юлиан Ангелов, отец Илия Шлепегрел и отец Яков Щурм. Молитвените песнопения на шести глас по източната певческа традиция разкрасяваха допълнително архиерейската служба, а в края на богослужението бе провъзгласено многолетствие от отец Юлиан.
Със своята проповед в края на Светата Литургията митрополит Антоний насочи вниманието на вярващите върху основните моменти от евангелското четиво за неделята на блудния син. Църквата ни призовава да стоим бодро и да следваме Христос, каза архиереят. Не се отдалечавайте от бащиния дом на Нашия Създател и Бог и Отец – светия храм. Храмът е този дом Господен, чиито врата са отворени всекидневно, за да намерим утеха в скърби и насърчение в радостите, да получим благодатните дарове на Светия Дух, които да ни дадат бодри сили за да стоим във вярата, особено в тези трудни дни на изпитания пред цялото човечество, подчерта митрополитът. Митрополитът продължи цитирайки думите на Спасителя, Който казва: „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Иоан 14:6). Христос ни е показал пътя, който да следваме. Христос е дал истината като пътеводна светлина, която да служи като наш ориентир, за да можем с нея, гледайки пътя, да наследим вечния живот. Живот на съзерцание на Бога с преизпълнени от радост сърце и душа, каза архиереят. Затова църквата мъдро е отредила подготвителните недели преди да прекрачим прага на Великия Пост, който е благодатно време за смирение, покаяние и осъзнаване на нашите немощни човешки сили, подчерта владиката. Тези слабости могат да бъдат преодолени с Божията подкрепа, за да можем да преминем през изпитанията на деня, каза той. Нека да дерзаем, да се молим, защото молитвата е оръжието на всеки християнин за борба срещу злото. Тя има голяма сила и трябва да е подкопана с вяра, защото „ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно“ (Мат. 17:20), припомни той отново думите на Христос. Църквата призовава да не се отдалечаваме от портите на Божия дом, а да хлопаме и ще ни се отвори. Търсете истината, правдата и мира, защото чрез тях ще намерим отново Христос и така ще се възвърнем към благодатния живот на Бащиния дом.
Митрополитът отправи поздравително слово към присъстващите и по повод празника на свободата на България, който е и празник на духа и силата на вярата, каза той. Затова и днес прекланяме сърцата си пред себежертвата на тези храбри войни и молим Бог да упокои душите им в селенията на праведните. Това остава като светъл пример за нас, че духът остава несломим само и единствено, когато следваме пътя на вярата в Бога, допълни той. Дядо Антоний изказа своята отеческа и вседушевна благодарност към църковното настоятелство и към всички, които полагат грижа за добруването на енорията с небесни покровители Св. Св. Кирил и Методий в град Хамбург. Светите братя са създали нашето четмо и писмо и са превели богослужебните книги на понятен български език, та да осъзнаваме вярата с разума и сърцата си и да можем така да славословим Бога, припомни архиереят.
В края на своята реч митрополитът отправи благодарност към присъстващите представители на римокатолическата църква, епископ Хорст Еберлайн и монсеньор Вилм Зандерс, че са сред нас. Това е свидетелство за съпричастността към радостта на нашата благословена от Бога енория. Отново владиката припомни Христовият призив да живеем в мир с всички човеци (Рим. 12:18) , който гласи: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Иоан 13:35). Благодарение на Христовата любов, която всичко извинява и всичко претърпява, ние заедно се борим със страстите и трудностите в нашето ежедневие, каза архиереят. Владиката още веднъж благодари на представителите на римокатолическата църква и представителите на евангелската църква в Хамбург, благодарение на които имаме нашия прекрасен храм, припомни той и подчерта, че нашите отношения са извън човешкото злободневие и базират на Христовата любов.
Митрополит Антоний не на последно място отправи благодарност към младите иподякони, помощниците в олтара и на съслужилите с него ставрофорен иконом Юлиан Ангелов и отец Илия Шлепегрел. Той отправи и специална благодарност към псалтите Раду Габриел, Ася Урсич и към всички хористи с думите на псалмопевеца и Свети цар и пророк Давид: „Пейте на нашия Бог, пейте; пейте на нашия Цар, пейте“ (Пс. 46:7).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
