Днес православната църква чества полагане пояса на Пресвета Богородица, а също Св. свещеномъченик Киприян Картагенски и Св. Генадий, патриарх Цариградски.
Полагането на почетния пояс на Пресвета Богородица във Влахернската църква в Константинопол е било при император Аркадий (395-408 г.). Преди това великата светиня, поверена на апостол Тома от самата Богородица след Нейното Успение, последователно се съхранявала в Йерусалим от благочестиви християни. Много години по-късно, по време на управлението на император Лъв Мъдри (886-911), поясът на Богородица извършил чудо на изцелението на съпругата му Зоя, която страдала от нечист дух. Императрицата имала видение, че ще се излекува от болестта си, когато й поставили пояса на Богородица. Императорът отправил молба към патриарха. Патриархът свалил печата и отворил ковчега, в който се съхранявала светинята: поясът на Богородица се оказал напълно непокътнат, непокътнат от времето. Патриархът поставил пояса на болната императрица и тя веднага се избавила от болестта си. Отслужен бил тържествен благодарствен молебен на Пресвета Богородица, а честният пояс бе върнат в ковчега и запечатан с печат.
В памет на станалото чудо и двойното положение на честния пояс е установен празникът Положение на честния пояс на Пресвета Богородица. Частици от светия пояс на Богородица се намират във Ватопедския манастир в Атон, в Трирския манастир и в Грузия.
Свещеномъченик Киприан, епископ Картагенски, е роден около 200 г. в град Картаген (Северна Африка), където преминава целият му живот и дейност. Фасций Киприан бил син на богат езичник, получил отлично светско образование и станал блестящ оратор, учител по красноречие и философия в картагенското училище. Често се явявал в съда като ходатай и защитник по делата на свои съграждани.
На 46 години най-ученият езичник е приет в християнската общност като катехумен. Още преди да приеме Кръщението, той раздал цялото си имущество на бедните и се преместил в къщата на презвитер Цецилий. Светият живот на архипастиря предизвиквал у всички желание да подражават на неговото благочестие, милосърдие и мъдрост. Плодотворната дейност на свети Киприан става известна и извън пределите на неговата епархия. Преследването на император Деций (249-251 г.), за което светецът бил разкрит във видение насън, го принудило да се скрие. Преди да напусне епархията, светецът раздели църковното имущество между всички духовници в помощ на нуждаещите.
Когато започнало ново гонение на християните от император Валериан (253-259 г.), картагенският проконсул Патерн заповядал светецът да принесе жертва на идолите. Той твърдо отказа да направи това, както и да разкрие имената и местоположението на старейшините на Картагенската църква. Светецът бил заточен в района на Курубис. Дякон Понтий последва своя епископ в изгнание доброволно. В деня, когато светецът пристигнал на мястото на заточението, той видял сън, който предвещавал предстоящата му мъченическа смърт. Докато бил в изгнание, свети Киприан написал много писма и книги.
Какви са традициите, обичаите и забраните на 31 август
На този ден има няколко строги забрани. Забранено е започването на кавги, скандали, псувни. Помощ и милостиня не трябва да се отказват. Забранено е да почиствате дома си. Не трябва да ходите на сватба или да се ожените - бракът ще бъде неуспешен. На този ден не се препоръчва да се забавлявате много - смята се, че по-късно ще плачете.
На този ден можете да отидете на църква и да се молите, за да се освободите от оплакванията. Хубаво е да направите добро дело - помогнете на нуждаещите се, дайте съвет на тези, които имат нуждат от помощ. На този ден някога предците ни са събирали кореноплодни зеленчуци - моркови, цвекло, късни картофи, ряпа - и винаги са приготвяли ястия от тях - вярвало се, че те ще донесат мир в семейството.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
