- Смъртоносна експлозия в Полша показа как светът върви по ръба на бездната
- Китай призова за спокойствие, след като Варшава постави въоръжените сили в бойна готовност
Смъртоносна експлозия в Полша показа как светът върви по ръба на бездната - световната война. Макар че ракетите не се оказаха руски и светът си отдъхна, опасения, че във всеки следващ момент може да се стигне до задействане на принципа на НАТО за колективна отбрана, известен като Член 5, съгласно който нападение срещу една от страните Членки на Алианса се осъжда като нападение срещу всички, остават с пълна сила.
Какво е Член 5
Когато Полша се присъедини към НАТО, тя получи правото да се позовава на Член 5 от Хартата на НАТО . Там се казва, че всяка атака срещу съюзничка на НАТО "ще се счита за атака срещу всички съюзнички". В отговор Членовете на НАТО ще защитят своя партньор с действия, които "сметнат за необходими, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на сигурността в района на северния Атлантически океан".
Член 5 имаше за цел да гарантира колективната сигурност на Членовете на НАТО по време на Студената война, чрез възпиране на съветска атака със заплахата от бърз и масивен отговор. Но първият и единствен път, когато Членът беше задействан, беше денят след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Тогава ръководният орган на НАТО призова всички Членове да подкрепят Съединените щати в отговора им на нападението от терористи.
Според Член 5 нападнатата страна трябва да поиска от НАТО да отговори, обикновено по официални канали. Не е необходимо обаче да инициира разговор. След 11 септември Германия и Канада започнаха да се позовават на Член 5 със Съединените щати.
След като това искане бъде отправено, Членовете на НАТО трябва да решат дали колективният отговор е оправдан. След 11 септември Членовете на НАТО се събраха на извънредна сесия, за да гласуват дали да подкрепят САЩ.Дори ако Членовете на НАТО са съгласни, те не трябва да използват сила, за да защитят своя съюзник.
Езикът на Член 5
на "действия, които се считат за необходими" е двусмислен и позволява на всяка държава от НАТО да реши как да реагира. Вместо да защитава своя съюзник със сила, дадена Членка може да изпрати военно оборудване на съюзник или да наложи икономически санкции.
И ако някоя държава все пак реши да използва военната си сила, ситуацията може да стане още по-сложна. Член 9 от Северноатлантическия договор гласи, че Член 5 ще бъде изпълнен "от страните в съответствие с техните конституционни разпоредби". Позоваването на Член 5 след 11 септември препрати решението за използване на сила до законодателните органи на страните. А по време на конфликт те могат да добавят "уговорки", които ограничават начина, по който техните въоръжени сили могат да бъдат активирани.
В САЩ например правомощията на президента да разрешава сила се разшириха значително през последните няколко десетилетия. Конституцията дава на държавния глава (който там е и глава на правителството) властта да защитава територията и гражданите на Съединените щати, дори без изрично разрешение. Но президентът не може автоматично да използва сила в случай, в който атака не застрашава пряко САЩ.
Всичко това предполага, че позоваването на Член 5 в днешната ситуация е малко вероятно.
НАТО нямат интерес тази война да ескалира в конфликт между тях и Русия. Въпреки че продължават да предоставят военно оборудване и да налагат икономически санкции, държавите от Алианса досега избягват мерки - като зони забранени за полети - които биха могли да доведат до пряка военна конфронтация с Русия.
Това не означава, че Алиансът ще мълчи. Някои предполагат, че действията на Русия могат вместо това да задействат Член 4. Тази статия от Хартата призовава всички държави от НАТО към консултации, за да обсъдят руската заплаха и дали Алиансът трябва да предприеме мерки за повишаване на нивото на отбраната си.
Как се спасихме от ескалацията
Ако съюзниците от НАТО бяха стигнали до извода, че вината за експлозията е на Москва, можеше да се стигне до задействане Член 5, но това няма да стане този път. "От информацията, с която ние и нашите съюзници разполагаме, това е ракета С-300, произведена в Съветския съюз, стара ракета и няма доказателства, че е изстреляна от руската страна", заяви полският президент Анджей Дуда. "Много е вероятно тя да е била изстреляна от украинската противовъздушна отбрана", допълни той.
Въпреки това ръководителят на алианса Йенс Столтенберг заяви, че в крайна сметка вината е на Москва, а не на Киев, защото тя е започнала войната и е извършила нападението, което е задействало украинските отбранителни системи. "Това не е по вина на Украйна.
Русия носи крайната отговорност
тъй като продължава незаконната си война срещу Украйна", заяви Столтенберг.
Инцидентът се случи в момент, когато Русия изстреля десетки ракети по градове в Украйна, което според Украйна е най-големият подобен обстрел по време на деветмесечната война.
Руското министерство на отбраната заяви, че нито една от неговите ракети не е попаднала на по-малко от 35 км от полската граница и че на снимките на отломките в Полша се виждат елементи от украинска ракета за противовъздушна отбрана С-300. "Изявленията на различни украински източници и чуждестранни представители за падане в населеното място Пшеводув на предполагаеми "руски ракети" са умишлена провокация с цел ескалация" на напрежението, каза говорител на ведомството в Москва.
Часове след експлозията украинският президент Володимир Зеленски каза, че станалото е дело на "руския ракетен терор", а Киев засега не изглежда склонен да признае, че е замесена негова собствена ракета. Олексий Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, заяви, че Киев иска да получи достъп до обекта и все още вижда "руска следа" зад атаката.
Някои западни лидери на срещата на върха на Г-20 в Индонезия заявиха, че който и да е изстрелял ракетата, Русия и президентът Владимир Путин в крайна сметка ще бъдат държани отговорни за инцидента, възникнал в резултат на нейната инвазия.
Лидерите нагрупата на 20-те
най-големи световни икономики излязоха с декларация, в която се казва, че "повечето Членове решително осъждат войната в Украйна", макар да признават, че "има и други мнения и различни оценки на ситуацията и санкциите".
Китай призова всички страни да запазят спокойствие, след като Полша постави част от въоръжените си сили в повишена бойна готовност. "В сегашната ситуация всички засегнати страни трябва да запазят спокойствие и да демонстрират сдържаност, за да избегнат ескалация", заяви на редовна пресконференция говорителката на китайското министерство на външните работи Мао Нин. "Позицията на Китай по украинския въпрос е една и съща от самото начало и е ясна: абсолютен приоритет е да има диалог и да се водят преговори, за да се уреди кризата по мирен начин", каза тя.
Не сме вън от опасност
Малко вероятно е тази нова криза да ескалира в конфликт между НАТО и Русия. Но тя подчертава продължаващата опасност от непреднамерена ескалация в Европа, докато войната на Русия в Украйна не спира.
Неотдавнашното принудително изтегляне на Русия от Херсон вероятно направи руския президент Владимир Путин още по-отчаян. Няма и доказателства, че Москва изобщо възнамерява да прекрати тази война.
Ракетните експлозии в Полша може да са случайност, но могат да накарат НАТО да разшири подкрепата си, както за Украйна, така и за Полша. И двете страни са готови да постигнат доста при консултации по Член 4. Полша се стреми да подобри противовъздушната си отбрана, особено ракетите, с които разполага, и може да използва руския инцидент, за да притисне НАТО да й даде повече ресурси и да инвестира повече в противоракетната отбрана на страната. Украйна пък може да получи по-модерни системи за противовъздушна отбрана.Всичко това вкарва НАТО и Русия, ако не в пряк конфликт, то поне в жестока военна надпревара. При тези обстоятелства друга експлозия, която е по-трудно да се омаловажи като нещастен случай, може да ескалира бързо.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
